Решение № 4250 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4250 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100509402 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците „Н.Ч.“ ЕООД и „А.Е.В.Т.“ АД, като съдружници с дялово участие 60/40% в „Т.С.И. I ” ДЗЗД, чрез адв. Д., срещу решение № 6662/28.04.2023г., постановено по гр.д. № 60778/2021г., по описа на СРС, 55-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца Р. Б. М. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, са осъдени да й заплатят при посочените по-горе проценти, сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат трудова злополука, настъпила на 01.07.2020г., ведно със законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното погасяване, и сумата 2 044.98 лева – обезщетение за имуществени вреди от същата злополука, ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до окончателното погасяване (уточнение в молба от 04.01.2024г.).

В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. По делото не било установено, че претърпените от ищеца увреждания на здравето били резултат от трудовата злополука и в пряка причинноследствена връзка с настъпилата такава. Разпитаният свидетел Николов многократно заявил, че ищецът била блъсната, предвид на което не се установявало, че травмите били причинени от трудова злополука - падане. В случай, че ищецът претърпяла и друг инцидент, отговорността на работодателя не следвало да бъде ангажирана за вредите от другото събитие. По делото не се установил и интензитетът на страданията 1 у ищеца – показанията на свидетеля не били непосредствени, преразказвали думи на други лица, не били изложени лични възприятия. Размерът на присъденото обезщетение бил необоснован и не съответствал на принципа на чл. 52 ЗЗД. Според заключението на СМЕ оплакванията на ищеца и продължаващите болки не можело да бъдат еднозначно свързани с тази травма, тя не провела допълнителни лечения, проследявания при специалист и рехабилитация, които да подпомогнат по-бързото й оздравяване. Същевременно възстановяването протекло гладко, без усложнения и в рамките на обичайния за това възстановителен период. Неправилно СРС отказал да приложи чл. 200, ал. 4 КТ и да приспадне от размера на обезщетението за неимуществени вреди сумата на полученото застрахователно обезщетение по застраховката трудова злополука на служителите на работодателя. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, а вместо това предявените искове по чл. 200, ал. 1 КТ да бъдат изцяло отхвърлени от съда. Претендират разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Р. Б. М., чрез адв. М., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ответниците като неоснователна. С разпореждане на НОИ претърпяната от нея на 01.07.2020г. злополука – подхлъзване и падане от собствен ръст, била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 2 КСО. По делото било доказано, че причинените на ищеца телесни увреждания – счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост и свързаните с тях болки и страдания, които били силни интензивни, били в пряка причинно-следствена връзка с падането.

Лечението й протекло оперативно, сменена била тазобедрената й става, била обездвижена за дълъг период, имала нужда от грижи на други лица, ползвала помощни средства, а при натоварване и резки промени във времето щяла да търпи продължаващи с години болки. Излага подробни съображения, че при съблюдаване на чл. 52 ЗЗД СРС определил размера на обезщетението за неимуществените вреди и същият не бил завишен. Правилно СРС не приспаднал размера на полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата 218.40 лева – доказателства за плащане били представени несвоевременно, а и приспадането се извършвало в случаите, когато се претендирало обезщетение за пропуснати ползи, а не в случаи като процесния. Молят въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

2

С доклада на делото, като безспорно по реда на чл. 153 ГПК, съдът е отделил обстоятелството, че към 01.07.2020г., ищецът Р. Б. М. заемала по трудов договор, сключен с „Т.С.И. I” ДЗЗД, длъжността метач. Не е спорно и от наличната в кориците на делото справка от регистър БУЛСТАТ се установява, че съдружници в последното ДЗЗД към същата дата били ответникът „Н.-Ч.“ ЕООД, с участие 60% и ответникът „А.Е.В.Т.“ АД с участие 40%.

По делото не е спорно и от представеното по делото разпореждане № 29745/28.07.2020г. на НОИ, ТП – София град, се установява, че на 01.07.2020г., на път за работа, при придвижване по обичайния маршрут от основното й място на живеене до работното й място, ищецът Р. Б. М. претърпяла инцидент – падане от собствен ръст на дясната част на таза, вследствие на което получила закрито счупване на бедрената шийка, която злополука във връзка с чл. 55, ал. 2 КСО била призната за трудова.

Съобразно удостоверяването на НОИ същото разпореждане не било обжалвано по реда на чл. 117 КСО и на 21.08.2020г. влязло в законна сила.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. медицинска документация и от неоспореното заключение на СМЕ съдът приема за установено, че непосредствено след инцидента ищецът Р. Б. М. била транспортирана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София, където постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология с невъзможност за движение и силна болка в областта на дясната тазобедрена става. След прегледи и проведени й образни изследвания било установено, че ищецът има счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост.

Съобразно заключението травмата може да бъде получена от падане от собствен ръст надясно, случило се на 01.07.2020г. Налице била причинно-следствена връзка при падането при трудова злополука и така получената от ищеца травма. Това травматично увреждане на десния долен крайник било тежко. То било закрито, вътреставно счупване, отнасящо се към критериите на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник (средна телесна повреда по см. на НК). Пострадалата търпяла силни, интензивни болки. При постъпването й в лечебното заведение й било проведено аналгетично лечение, което единствено крупирало частично болката. Медикаментозното обезболяване било продължително, вкл. и след хирургичната интервенция и след изписването на пострадалата от болничното заведение. При последващите регистрирани прегледи (амб.листа от 04.08.2020г., 07.08.2020г., 04.09.2020г.) , вкл. от 04.09.2020г. ищецът съобщавала, че изпитва болки при ходене, както и обективно били установени отоци и болки в оперирания крайник.

На 03.07.2020г. на пострадалата било проведено оперативно лечение под анестезия: алопластика коксе дек. Със страничен достъп хардинге била достигната дясната тазобедрена става, направена остеотомия на шийката и отстранена главата на бедрената кост, римериран бил ацетабулума, поставена ацетабулна компонента на биполярната изкуствена става. Трепаниран бил бедреният канал, поставено стебло 3 чрез прес фит техника на бедрената компонента на изкуствената става. След операцията пациентът била в стабилно общо състояние. Изписана била на 10.07.2020г. с указания за ХДР и медикаментозно лечение в дома, да се свалят конците на 14-и ден, да ходи с две помощни средства по указания й в клиниката начин, с цел отбременяване на оперирани крайник, да провежда антикоагулантна профилактика с фраксипарин, по издадената й рецепта и да се наблюдава от личния лекар. Временната й нетрудоспособност поради травмата продължила до 07.10.2020г. Съобразно неоспореното заключение на СМЕ възможно било и след този период в следващите месеци и дори години, пострадалата да изпитва болезненост при натоварване на крайника, както и при резки промени във времето.

При този тип травми, съобразно заключението, лечението изисквало до третия месец крайникът да се отбременява и да не се натоварва. Пострадалата била силно затруднена в свободното си самостоятелно придвижване и обичайни физически активности. Същият тримесечен период съответствал на периода по издадените на ищеца болнични листа. След това започвало постепенно привикване към натоварване и преодоляване на слабостта на обездвижения крайник. При благоприятно протичане на оздравителния процес, функционалното възстановяване се очаквало да настъпи средностатистически 4-5 месеца от инцидента. Дори и при благоприятно протекъл оздравителен процес, тези травми били съпровождани от продължаващи с години болки при натоварване и резки промени във времето.

При оценката на заключението по реда на чл. 202 ГПК съдът напълно кредитира същото като компетентно изготвено след обстойно изследване на писмените доказателства по делото и съобразно специалните знания на експерта по съдебна медицина. Заключението се подкрепя напълно от гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. П. и Николов.

Разпитан св. П. излага, че ищецът била оперирана след претърпян инцидент.

Видял я месец след изписването й от болницата в дома й. Придвижвала се с патерици, личало си, че изпитва силни болки. Ставала трудно и трудно се движила. Близо пет месеца ходила с патерици, а после – с бастун. Оплаквала се от болки. Преди инцидента била общителна и се шегувала, а след това се променила – станала затворена, рядко се шегувала.

Видно от показанията на св. Николов, същият видял ищеца след инцидента през м. септември или октомври 2020г. Тогава тя била с патерици. Синът й обяснил на свидетеля, че била пострадала. Ползвала патериците дълго време – според свидетеля около 6 месеца. Споделяла, че я боли. Свидетелят знае, че в началото лежала вкъщи, после излизала в центъра на селото с патериците. Преди злополуката всеки ден я виждал в центъра, била много подвижна и дейна. Тя така си изкарвала хляба, като си търсела работа в центъра – да изчисти нечие мазе, да премете, да копае градината на 4 някого. Знае, че била назначена на работа в чистотата. След злополуката я виждал рядко.

Съдът, при преценката им по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на двамата разпитани свидетели в обсъдените по-горе части. Впечатленията им в обсъдените части почиват на непосредствените им възприятия и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и изводите на вещото лице, изготвило СМЕ.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, е от 25 000 лева.

При определяне на този размер на обезщетението, настоящият съдебен състав взе предвид характера и степента на получените увреди от ищеца, установени от изготвената по делото съдебна медицинска експертиза. На първо място съставът на съда отчита, че травматичното увреждане у ищеца било тежко и наложило оперативно лечение.

Съдът отчете и продължителността на лечебния период, извършената оперативна интервенция, интензитета на претърпените болки и страдания. Търпените от ищеца болки били силни и интензивни, а медикаментозното овладяване на болката продължило и след оперативния период дори и в процеса на лечението й у дома.

Функционалното възстановяване на оперирания крайник отнело до 5 месечен период, като при физическо натоварване и при резки промени във времето, в продължение на години ищецът ще изпитва неблагоприятни болкови усещания в травмираното място.