Решение № 499 от 03.09.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Ямбол, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330101430 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от А. К. С. с ЕГН ********** от гр. Я. *****, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я. ****** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице което й е син С. Г. С., ЕГН ********** от гр. Я. ***** .

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно:

Молителката твърде, че ответника й е син, като имала непрекъснато проблеми с него с оглед употребата му на наркотични вещества. От употребата на такива субстанции същия станал неадекватен, много агресивен и не знаел какво прави. Страните живеели в едно жилище, като там живеели и съпругата на ответника и децата му.

На 26.07.2026 г. около 10.00 ч. ответника отива при молителката за да иска пари.

Същата му отказала, като казала , че няма, като тогава същия взел от гардероба телефона и, всичките дрехи на съпругата си и тръгнал да ги залага. Молителката се опитала да го спре, при което ответника взел една голяма дъска с която я ударил силно в дясната част на главата.

След това започнал да крещи, че ще я убие и да хвърля камъни и тухли след нея, като продължил да се заканва, че ще вземе брадвата и ще я заколи.

Молителката чрез тел. 112 успява да информира органите на полицията, които се 1 отзовали на адреса. От удара който и бил нанесъл ответника, същата припада, като е извикана линейка, като лекарите предписали, че трябва да влезе в болница, защото раната била много голяма, трябвало да се зашие и силно кървяла. Молителката отказала с мотив, че ще остане в къщи да се грижи за децата.

Твърди се, че такива ситуации се случвали почти всеки ден, като адреса бил посещаван от органите на полицията, като състоянието в което изпадал ответника, след употребата на различни субстанции било много опасно, като можело да се стигне до убийството на молителката, сексуално посегателство, като отделно тормозил съпругата си и децата.

Молителката не можела да живее спокойно в дома си, заключвала вратата на стаята си, като ответника бил напълно неадекватен и от него можело да се очаквало всичко.

Молителката твърди, че се страхува за живота си и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

Прилагат писмени доказателства- декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН .

В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, чрез който сочи доказателства и претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита.

В съдебно заседание ответника по молбата редовно уведомен не се явява и не се представлява, като не взема отношение по молбата за домашно насилие.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице, който е възходящ на молителката, нейн син и същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна.

За доказване на твърденията си, молителката е ангажирала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Мария Г.а С. ( дъщеря на молителката и сестра на ответника). Същата посочва, че била на гости на майка си, предния месец и видяла как брат й удря с брадва майка й, като същата паднала на земята и имало много кръв. Тя като видяла това взела детето и хукнала да бяга. Майка й паднала на земята, като дошли хора и започнали да я полива с вода, като след това дошли полиция и линейка. Брат и избягал, но полицаите го намерили и задържали. Майка и ходила на лекар, като на главата си имала белег. Това, че брат й тормозил майка й се случвало постоянно. Същия употребявал наркотици, като употребявал и алкохол. Тормоза над майка й бил, че крадял дрехите, вземал телефона й, чупил вратите и постоянно искал пари.

2

Заплашвал я с нож, който свидетелката видяла, като й казвал да давала пари, защото щял да я убие с него. Също така ответника тормозил жена си и децата си и всичко това било за пари, като психическия тормоз бил постоянен. Сутринта видяла брат си пред домът на майка си, като същата му казвала да се маха, но той искал пари и казвал, че ще я убие.

Полицаите отново ходили, но не го задържали.

От събрани писмени доказателства и видно от докладна записка на полицейските служители, безспорно се установява, че същите са посетили адреса на молителката на 26.07.2026 г., като сигнала до дежурен ОДЧ бил подаден от нея. На място установили страните, като молителката им заявила, че се била скарала със сина си за пари. При което последния я замерил с неустановен предмет и я ударил по главата и напуснал къщата. В присъствието на полицейските служители ответника се върнал, като заявил, че съжалява за постъпката си и се извинил на майка си. С оглед на това, че по главата на молителката имало кръв, полицейските служители потърсили помощ от ЦСМП, които отишли на място, прегледали я и превързали раната, като медицинското лице заявило, че раната е повърхностна и нямало опасност за живота и здравето й.

От приложената по делото справки се установява, че ответника е осъждан за престъпление от общ характер за извършена квалифицирана кражба по чл.195 НК през 2011 г. и същия е реабилитиран , като от направената справка в САС и ЕИСС на 29.07.2026 г. се установява, че по ЗЗДН няма образувано друго дело. От приложената справка от ДКЦ-1 Я.

ЕООД се установява, че страните нямали регистрирани посещения и не се водили на учет в психиатричен кабинет.

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на разпоредбите на ЗЗДН при условията на чл.3, т. 4 ЗЗДН- с оглед на това, че ответника е лице, което е възходящ на молителката, като нейн син.

Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. Отделно от това съдът следва да кредитира показанията на посочената по- горе свидетелка, като в тази връзка в настоящото производство не бяха събрани доказателства които да опровергават доказателствената сила на посочената по-горе декларация и на останалите събрани писмени и гласни доказателства..

Отделно от това съдът намира, че действията на ответника представляват домашно насилие по този закон. В тази насока следва да се посочи, че ответника осъществявал 3 постоянен психически, емоционален и физически тормоз спрямо молителката, като след употреба на наркотици и алкохол същия започвал да тормози семейството си и майка си, като искал пари. Както посочва и самата свидетелка ответника ударил майка си с брадва, нанасял й побой, заплашвал я с нож, като казвал, че ще я убие, крадял й дрехите и телефона, чупел вратите.

Посочените по- горе действията извършени от ответника съдът приема, че представляват такива на физическо, психичното и емоционално насилие, т.е. осъществяват признаците на домашно насилие по смисъла на закона, което пък от своя страна накарало молителката да потърси съдействие от органите на полицията.

С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице А. К.

С. с ЕГН ********** , като по отношение на ответника С. Г. С., ЕГН ********** следва да бъдат наложени следните мерки : задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката ; отстраняване на извършителя С. Г. С. от съвместното обитавано жилище с молителката за срок от 18 месеца; забрана на ответника да доближава жилището на молителката , местата и на работа и местата и за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца; забрана на извършителя да осъществяват контакт с пострадалото лице А. К. С. под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.

Видът, условията и срока на продължителност на мярката по чл.5, ал.1,т. 2, т.3 и т.4 ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие. Действията на ответника – заплаха с хладно оръжие (нож) и нанасяне на удар с предмет с висок интензитет на увреждане (брадва) в областта на главата – представляват пряка и непосредствена опасност за живота на молителката. Това изисква прилагане на мерките в техния максимален законов срок и размер.

В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните, който е много съществен, като същия е проявена агресия съчетана с употребата на наркотични вещества и алкохол от страна на ответника. Съдът счита,че определения максимален срок на трите по горе мерки по ЗЗДН ще бъде достатъчен за постигане целите на закона. В случай, че проблемите между страните продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да потърси правата си по друг ред.

На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по издадената срещу ответника заповед за незабавна защита ***, считано от 29.07.2026 г.

На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.

Най молителя не следва да бъдат присъждани разноски с оглед на това, че не се 4 претендират такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

РЕШИ:

Налага мерки за защита на А. К. С. с ЕГН ********** от гр. Я. *****, със съдебен адрес в гр. Я. ******, чрез адв. Д.- ЯАК , срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на – С. Г. С., ЕГН ********** от гр. Я. *****, КАТО:

Задължава – С. Г. С., ЕГН ********** от гр. Я. ***** , да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. К. С. с ЕГН ********** от гр. Я. *****, със съдебен адрес в гр. Я. ******, чрез адв. Д.- ЯАК.

Отстранява С. Г. С., ЕГН **********, от съвместно обитаваното жилище с А. К. С. с ЕГН **********, находящо се в гр. Я. *****, за срок от 18 месеца.

Забранява на – С. Г. С., ЕГН ********** от гр. Я. ***** да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на А. К. С. с ЕГН ********** от гр. Я. *****, със съдебен адрес в гр. Я. ******, чрез адв. Д.- ЯАК , на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.