Решение № 52 от 20.02.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Перник, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500693 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №966 от 07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 5298/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник е признато за установено по отношение на „Топлофикация – Перник“ АД ЕИК 113012360, че на основание чл.439 ал.1 ГПК С. П. К. ЕГН ********** от ***, в качеството на наследник на К.А.К. /починал ***/ и конституирана като страна и длъжник по изп.дело № 84/2021 г. по описа на ЧСИ Б. не дължи на „Топлофикация – Перник“ АД ЕИК 113012360 сумата от 891.43 лв., представляваща 4/6 от общия размер на вземането по изпълнителен лист от 03.01.2020 по ч.гр.д. № 5548/2009 г. по описа на ПРС, от които сумата 694 лв. главница за периода от 03.11.2006 до 30.04.2009 вкл., сумата 153.05 лв. изтекла лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.11.2006 г. до 15.10.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 03.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 44.38лв., за принудителното събиране на които суми е било образувано изпълнително дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., рег. №***, район на действие ОС-Перник, поради изтекла погасителна давност.

В срок е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация –Перник“ АД ЕИК 113012360, в която се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно и в противоречие с материалния закон районният съд е приел, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, като се поддържа, че за събирането им е било образувано изпълнително дело № 84/2021 г. по описа на ЧСИ С.

1

Б., което и към момента било висящо и по същото били извършвани своевременно изпълнителни действия. Не оспорва, че за събиране на вземането е издаден изпълнителен лист на 03.11.2020 г., но поддържа, че до издаването на изпълнителния лист погасителна давност за вземанията не е текла. Навежда, че съгласно практиката на ВКС перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за прекъсването на давността. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете.

Въззиваемата страна, в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, заявява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че моментът на издаване на изпълнителния лист е ирелевантен за настъпването на погасителната давност.

В съдебно заседание жалбоподателят подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде уважено. Претендира разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност намира следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

С постановеното решение РС –Перник е приел, че след влизане в сила на съдебното решение №576/13.07.2011 г. по гр.д.№8787/2010 г. по описа на РС-Перник на 12.08.2011 г. до образуване на изпълнително дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С.

Б., рег. №***, район на действие ОС-Перник, е изтекла приложимата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед това е приел, че погасителната давност за установените със съдебния акт вземания е изтекла към посочения момент, доколкото в производството не е установено спиране и/или прекъсване на давността.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация – Перник“ АД е издаден изпълнителен лист от 03.01.2020 г. по ч.гр. д. № 5548/2009 г. по описа на РС-Перник, с който на К.А.К. е разпоредено да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 1041 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна 2 енергия за периода от 03.11.2006 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от 229,57 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 03.11.2006 г. до 15.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1041 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -03.11.2009 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 66,57 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не се спори, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2009 г. по ч. гр. д. № 5548/2009 г. по описа на РС- Перник, след проведено производство по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземанията по процесната заповед, приключило с решение №576/13.07.2011 г. по гр.д.№8787/2010 г. по описа на РС-Перник, влязло в сила на 12.08.2011 г.

С влизането в сила на съдебното решение, с което със силата на пресъдено нещо се установява дължимостта на сумите по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2009 г. по ч. гр. д. № 5548/2009 г. по описа на РС- Перник, както следва –сумата от 1041 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 03.11.2006 г. до 30.04.2009 г. вкл., сумата от 229,57 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 03.11.2006 г. до 15.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1041 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -03.11.2009 г., до окончателното изплащане на вземането, се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за тяхната недължимост, основани на факти, възникнали до приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съответно нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Ето защо, течението на погасителната давност следва да бъде преценено от момента на влизане в сила на съдебното решение – 12.08.2011 г.

Не е спорно между страните във въззивното производство, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че наследодателят на въззиваемата К.А.К. е починал на ***, като с постановление от 14.03.2023 г. същата е конституирана като наследник – преживяла съпруга, в качеството на длъжник по изпълнително дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., рег. №***, район на действие ОС-Перник, за сумите в размер на 4/6 от вземанията по изпълнителния лист от 03.01.2020 по ч.гр.д. № 5548/2009 г. по описа на ПРС.

Не се спори между страните и от представените пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че изпълнителния лист за вземанията, установени с решение №576/13.07.2011 г. по гр.д.№8787/2010 г. по описа на РС-Перник, е издаден на 03.01.2020 г.

Наведеното от ищцата основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност. От влизането в сила на съдебното решение, с което са признати за установени сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2009 г. по ч. гр. д. № 5548/2009 г. по описа на РС- Перник, е започнала да тече нова давност, която не е прекъсната с издаването на изпълнителен лист. Прекъсването на давността е уредено в чл.116 ЗЗД в три хипотези, едната от които- чл.116, б. „в“ ЗЗД- предвижда предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива са действията, пряко насочени към събиране на вземането, т.е. насочени към имуществената сфера на длъжника, с цел удовлетворяване на взискателя. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист за вземане, което е признато с влязло в сила съдебно решение, не представлява такова действие, доколкото константната 3 съдебна практика приема, че както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. /т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/. Посредством молбата за издаване на изпълнителен лист, кредиторът отправя искане да бъде снабден с изпълнителен титул, въз основа на който би могъл да предприеме, ако желае, действия за принудително събиране на вземането. Това съдебно действие на кредитора не е пряко насочено към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява действие по принудително изпълнение. В производството по издаване на изпълнителен лист се извършва проверка за наличието на право на принудително изпълнение и на предпоставките за неговото упражняване. Съдът не може да упражни принуда за удовлетворяване на съдебно признатото право, той само издава изпълнителен лист, с който овластява съдебният изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, ако бъде поискано такова от кредитора.

Изпълнително дело изпълнително дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., рег.

№***, район на действие ОС-Перник, е образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.01.2020 по ч.гр.д. № 5548/2009 г. по описа на ПРС след подадена молба от „Топлофикация – Перник“ АД с вх. №2235/12.01.2021 г. В случая приетото с решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ВКС, ІV г. о. се явява неприложимо, тъй като се касае за изпълнително производство, образувано след постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело /когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия/, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. В конкретния случай въззивният жалбоподател, чиято е доказателствената тежест да установи факти, водещи до прекъсване на давността, не твърди и не представя доказателства извършването на действия от естество да прекъснат погасителната давност за вземанията, преди датата 12.08.2016 г., когато е изтекъл петгодишният давностен срок за вземането.

По изложените съображения въззивният съд счита, че на 12.08.2016 г. е изтекла погасителната давност за вземането за главница. Предвид обстоятелството, че дължимата главница е погасена по давност, то съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от главното вземане допълнителни вземания за лихва се явяват също недължими.

Страните не са навели други конкретни и обосновани доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението.