Решение № 111 от 13.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Чавдар Грошев като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602569 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 159 от 05.07.2023г. по НОХД № 822/2023г. по описа на Районен съд Пловдив – 26н. с., Съдът е признал подсъдимия Р. Й. А. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 28.06.2018г. в с. С., обл.П. е направил опит да принуди другиго– М. А. Е., ЕГН ********** да претърпи нещо противно на волята й – да се качи в т.а. „Ланд Ровер Фриландер“ с рег.№ ***, като е употребил за това сила и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини-престъпление по чл.143 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 от НК. За същото на основание чл. 54 от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на което, на основание чл.66 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години. Със същата Присъда подсъдимият А. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. А. Е. сумата от 1 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.143 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума 1 от датата на извършване на престъплението-28.06.2018г. до окончателното погасяване, като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата над 1 000 лева до пълния претендиран размер от 3 000 лева, като недоказан и неоснователен. Р. Й. А. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. А. Е. сумата от 700 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по делото, както и да заплати държавна такса върху уваженият граждански иск в размер на 50.00 лева по сметка на РСПловдив.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Р. Й. А. чрез защитника му адв. З. Т. с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 143, ал.1, вр. чл. 18 ал.1 от НК. Излагат се аргументи за недоказаност на извършването на изпълнителното деяние на разследваното престъпление от страна на подсъдимото лице. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Алтернативно е поискано налагане на по-леко наказание на подсъдимия и присъждане на по-нисък размер на гражданския иск.

Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна за подсъдимото лице, както и алтернативните искания, се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от подсъдимия Р. А. и защитникът му адв. З. Т.. Акцентира се върху това, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства за категоричен извод относно това, че подсъдимият е извършител на вмененото му престъпление. Твърди се наличието на доброволен отказ от осъществяване на деянието, който не е бил обсъден от първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, обоснована и справедлива. Заявява се липса на доказателства, обосноваващи извод за това Анеголв доброволно да се е отказал от извършване на престъплението.

Гражданският ищец и частен обвинител М. Е. изцяло се присъединява към становището на представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив и 2 моли постановената присъда да бъде потвърдена.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – подсъдим, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. Й. А. e роден на *** г. в гр.П., живущ в с.Д., обл.П., ***, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН:

**********.

Подсъдимият Р. Й. А. живеел в с. Д., обл. П. заедно с родителите си – свидетелите С.И. и Й. А.. Пострадалата М. А. Е. живеела в с. С., обл. П. заедно с родителите си – свидетелите А.О. и А. А..

Свидетелят Р. А.А. бил братовчед на подсъдимия и притежавал товарен автомобил ,,Ланд Ровер Фриландер‘‘ с рег. № ***, зелен на цвят, с ляв волан.

Свидетелката М. Е. в началото на 2018 г. се запознала с подсъдимия А., след което започнали да комуникират. В последствие решили да заживеят заедно в дома на последния в с. Д., като преди това според техните обичаи направили годеж на 19.04.2018 г. Пострадалата живеела заедно с подсъдимия и неговите родители в къщата на последните в с. Д., на по-късен етап обаче отношенията им се влошили и на 01.06.2018 г. М. Е. и Р. А. се разделили, като първата се върнала при родителите се в с. С., които я взели от дома на подсъдимия.

Последващата комуникация между пострадалата и подсъдимия била трудна. На 28.06.2018г. през деня М. Е. посетила дома на своята баба в с. С., находящ се на ул. ,,***‘‘ № 39, като около 18.00 часа потеглила пеша да се прибира към къщата на родителите си.

На същата дата подсъдимият Р. А. взел от своя братовчед – свидетелят Р. А.А. товарният автомобил ,,Ланд Ровер Фриландер‘‘ с рег. № *** и се 3 насочил към с. С.. Пострадалата Е., след като излязла от дома на баба си вървяла пеша, когато до нея се приближил управляваният от подсъдимия А. автомобил ,,Ланд Ровер Фриландер‘‘. Р. А. бил сам в автомобила и се намирал на шофьорското място, когато препречил със същия пътя на пострадалата, непозволявайки й да премине и отворил дясната врата, като се опитал насила, без да излиза от автомобила, против волята й да я качи в него.

Същият започнал да й крещи и обижда, дърпал я силно за ръката, като се опитвал да я вкара в моторното превозно средство. Горната част от тялото на М. Е. – главата, ръцете и гърдите, било наведено и се намирало в автомобила.

Последната викала за помощ и да я остави, като била чута от намиращите наблизо свидетели К.Я. и Е.Е., които се приближили. Подсъдимият А. ги забелязал, поради което преустановил действията си и се отдалечил с товарния автомобил. Пострадалата била видимо притеснена и уплашена, като споделила на свидетелите Я. и Е., че това бил бившият й мъж.

Свидетелката А.О. се намирала в дома си, когато се прибрала М. Е. разплакана, разстроена, уплашена и треперейки. А.О. се обадила по телефона на подсъдимия и го попитала какво иска от дъщеря й, като същият отговорил, че ще ги направи за смях пред цялата махала, като качи голи снимки на последната.

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни доказателства – а именно от депозираните от подсъдимия обяснения, както и от показанията на разпитаните свидетели – М. Е., И.В., А.О., А. А., К.Я., Е.Е., Т.Д., Й. А., С.И., Р. А.А., Б. А., Р. П. А., както и от приобщените по реда на чл.

281, ал. 1, т. 2, пр. 2 и по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетелката М. Е., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания на свидетеля К.Я., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 показания на свидетеля Е.Е., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля Т.Д., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля Б. А., както и от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на така събраните по делото гласни доказателства е направен извода, че се очертават две групи такива, като първата е в подкрепа на обвинението, а втората е в подкрепа на защита.

Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по 4 отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е стигнал до правния извод, че следва да се даде вяра на първата група гласни доказателства, доколкото са налице показанията на пострадалата М. Е., които се подкрепят от показанията на свидетелите К.Я. и Е.Е., които са взаимноподкрепящи се и допълващи. Обясненията на подсъдимия Р. А. са счетени за изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, като разпитаните свидетели в негова подкрепа пресъздават споделеното им от него. Въз основа на това съдът е направил извод за доказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението спрямо подсъдимия Р. Й. А. по повдигнатото му обвинение за процесното деяние по чл.143 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.

При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив, въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за правилно установена, от правна страна, счете преценката на първоинстанционния съд за доказаност по несъмнен и категоричен начин на извършителство на процесното деяние от страна на подсъдимото лице Р. Й. А.

– за правилна и законосъобразна.

Делото е висящо пред въззивния съд по жалба на подсъдимия, с която се атакува правилността и обосноваността на присъдата с твърдение, че липсват доказателства за извършено престъпление от страна на подсъдимият А., налице е доброволен отказ от довършване на престъплението.

Аргументите в жалбата, застъпени и в съдебното заседание, според въззивният съд са неоснователни.

Следва да се подчертае детайлността и задълбочеността, които в мотивите към присъдата си е сторил районния съд при извършения доказателствен анализ на всички приобщени гласни и писмени доказателства, както и доказателствени средства. Въз основа на тях е направен напълно обоснованият извод, че в хода на досъдебното и съдебното производство са събрани достатъчно и категорични доказателства, обосноваващи схващането, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия А.. В съответствие с правната теория и съдебна практика е прието, че от обективна страна, 5 доказано пряко от свидетелските показания на М. Е., К.Я. и Е.Е. подсъдимият Р. Й. А. е направил опит да принуди пострадалата Е. да претърпи нещо противно на волята й – да се качи в товарен автомобил ,,Ланд Ровер Фриландер‘‘ с рег. ***, като е употребил за това сила, като я е дърпал за ръката. Деянието е останало на фазата на опита, доколкото същото е останало недовършено, поради независещи от волята на подсъдимия причини.

Той е употребил сила, като е дърпал пострадалата за ръката да се качи в автомобила, но последната се е съпротивлявала, като са се появили и свидетелите К.Я. и Е.Е., поради което и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини.

Правилно е прието, че въпреки крайния метод, използван от подсъдимия А., същият не е успял да принуди М. Е. да се качи в автомобила, поради което и деянието е останало недовършено, във фазата на опита /по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК/, но поради независещи от дееца причини – в случая проявена силна воля и съпротива от страна на Е., както и появата на свидетелите К.Я. и Е.Е.. Констатираните от първата инстанция противоречия в показанията на пострадалата Е. и свидетелите Я. и Е. с дадените на досъдебното производство и при разглеждане на делото от друг състав на съда такива, и заявената липса на спомен за конкретни обстоятелства, за които преди това са разказвали, също не може да постави под съмнение свидетелската им годност. Способността на човека да запамети подробно факти и обстоятелства от заобикалящата го действителност и след време да възпроизведе спомена за тях със същата степен на подробност и точност, с която ги е възприел и запаметил, без привнасяне и на обстоятелства, които не са се случили, е различна при отделните хора. Процесуалният закон държи сметка за това, поради което е предвидил процесуалната техника за отстраняване на съществени противоречия или липса на спомен в показанията на свидетел чрез прочитането на дадените от него в досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК . Този процесуален прийом е приложен от решаващия първоинстанционен съд, който в изпълнение на задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК подробно е обсъдил противоречията в дадените по различно време показания от пострадалата и горепосочените свидетели и е дал ясен отговор на кои показания и в кои части дава вяра и защо.