Решение № 508 от 28.12.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Пазарджик, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201252 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Т. К. от гр.Пловдив, депозирана чрез адв.С. П. от АК- Пловдив, против Електронен фиш серия К №6823611 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.5 от ЗДвП , за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП , на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и неправилност на атакувания ЕФ. Жалбоподателят твърди, че ЕФ не е посочен конкретно приложимия закон, доколкото разпоредбата на чл.182 ал.4 ЗДвП е бланкетна, което изисква същата да бъде запълнена от някоя от предвидените в чл.182 ал.1, ал.2 или ал.3 ЗДвП хипотези. Счита, че след като нарушението е прието за извършено „повторно“, то освен конкретния санкционен акт, от който се извежда това квалифициращо обстоятелство, следва да бъде посочена и датата на влизането му в сила. Констатира, че щом за установяване на нарушението е било използвано мобилно АТСС, то присъствието на контролен орган, съгласно дефиницията на пар.6 т.65 от ДР на ЗДвП, е било задължително.

Същевременно, с жалбата се оспорва и техническата годност на използваното 1 за заснемане на нарушението АТСС, както и възможността същото да бъде експлоатирано на място, което не е изрично обозначено със знак за наличие на видеоконтрол за спазване на правилата за движение. С тези доводи моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Последният депозира писмена молба с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, с която развива и излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Твърди, че ЕФ, от който произтича квалифициращото обстоятелство „повторност“ е отменен с Решение №90/16.01.2023г., постановено по КАНД№ 2861/2022г. по описа на Административен съд- Пловдив. Счита, че е съществува несъответствие между посоченото в атакувания ЕФ място на извършване на нарушението- път I- 8, км.195 в посока гр.Пловдив и това, отразено в Протокола за използване на АТСС- I- 8, км.196. Оспорва обстоятелството, че засечената скорост на движение е била развита именно от процесното МПС, доколкото в обхвата на камерата са попаднали и други автомобили, видно от приложените към АНП фотоси. Намира, че всяко едно от така релевираните възражения, свързани с материалната и процесуална законосъобразност на атакувания ЕФ, представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К. П., с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш серия К №6823611 на ОД на МВР- Пазарджик, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.5 от ЗДвП , за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП , на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2

800 лева за това, че на 02.01.2023г. в 13:31 часа, в обл.Пазарджик, на път I-8, км.195, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, с посока на движение от гр.Пазарджик към гр.Пловдив, е установено чрез заснемане с АТСС ARH CAM S1 №120сс9е, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, че лек автомобил БМВ 520 Д Х Драйв с рег.№ ****, с ползвател С. Т. К. от гр.Пловдив, се движи със скорост от 105 км/ч, при максимално разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4267486.

Жалбоподателят е санкциониран в качеството му на ползвател на лек автомобил БМВ 520 Д Х Драйв с рег.№ ****, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД- клон Пловдив.

Нарушението е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 №120сс9е.

Констатираното превишение на разрешената скорост с 45 км/ч е калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка, които са абсолютно непротиворечиви.

Видно от справка АИС АНД на името на С. Т. К., ЕФ е връчен на 23.08.2023г./л.24 от делото/, а жалбата против него е подадена до компетентния да я разгледа районен съд, от активно легитимирано лице, на 29.08.2023г./пощенско клеймо- л.6 от делото/, т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в 3 размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП– "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, когато то е мобилно /било то инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет "скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане, съответно констатиране на нарушение. При това положение е несъмнено, че нарушението законосъобразно може да се констатира с мобилно АТСС и въпреки присъствието на контролния орган, 4 доколкото същият не оказва въздействие по време на работния режим същото. Поради това възражението на жалбоподателя, с което се оспорва прилагането на нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП и съответно издаването на ЕФ в случаите на констатирано присъствие на контролния орган при установяване на нарушението с мобилно АТСС, е неоснователно.

Установи се също така безспорно по делото, че заснемането на движението на автомобила е станало с мобилно АТСС ARH CAM S1 №120сс9е. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС. С процесното АТСС на 02.01.2023г. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служител при Сектор "ПП" при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата е съставен Протокол за използване на АТСС рег.№1006р102/03.01.2023г. /л.17 от делото/, съгласно чл.10 от Наредба №8121з532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, където подробно е отразено времето /начало и край на работа/, мястото /път I-8, км.195 в посока на движението от Пазарджик към Пловдив/, наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на разрешената скорост до 60 км/ч. Не е налице несъответствие между посоченото в ЕФ и Протокола за използване на АТСС място на извършване на контрола. И в двата документа е записано път I-8, км.195, а обратните твърдения на процесуалния представител на жалбоподателя, са резултат най-вероятно на неправилното разчитане на отразеното в приетия като писмено доказателство Протокол за използване на АТСС, дължащо се на обстоятелството, че по делото е представено фотокопие на същия. Внимателното обследване на съдържанието на последния, води до извод, че мястото на контрола е категорично на път I-8, км.195, поради което възраженията на адв.П. в тази насока са неоснователни.

Същевременно, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от БИМ /л.28 от делото/, процесното АТСС е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5126 и е преминало проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол №15-СГИСИС/06.04.2022г. на БИМ /л.29 от делото/. Поради това няма съмнение, че процесното АТСС към инкриминираната дата е било технически изправно, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока също са 5 неоснователни.

По-нататък, издаденият ЕФ съдържа реквизитите на цитираната погоре разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада със заснетите от техническото средство данни, изведени на фотос /л.21 от делото/, представляващ годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП . Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час, която е отчетена в полза на нарушителя. Съдържащите се данни върху фотоса, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто е и процесният автомобил. Установява се въведеното ограничение на скоростта 60 км/ч, както и конкретно засечената скорост на нарушението. На фотоса ясно се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, който съвпада с този на процесното МПС, чийто ползвател е жалбоподателят.