Решение № 365 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

В.ия В. Грънчарска при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора С. Ас. Б. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600969 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК

С присъда № 506 от 24.09.2024 г. по НОХД № 10894/2022 г. СРС, НК, 18 състав е признал подсъдимия В. Р. В. за невиновен в това, че на 30.10.2021 г. в гр. София, ж.к. „Зона Б-18“ е отнел чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон“, модел „Хикс Екс“ на стойност 485,15 лв. от владението на Р.А.Ц., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като употребил затова сила – нанесъл удари с ръце на пострадалия в областта на тила, бръкнал в десния джоб на палтото му и отнел мобилния телефон, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

На особено мнение по отношение на така постановената присъда е останал председателят на съдебния състав, който приема и излага аргументи досежно виновността на подсъдимото лице.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към същия от представител на СРП, с който се иска отмяната горепосочената присъда, като вместо нея да бъде постановена нова осъдителна такава. Изтъкват се допуснати нарушения на процесуалните правила, а също и че мнозинството от първоинстанционния съдебен състав е достигнал до неправилни изводи от фактическа страна. В допълнение 1 прокурорът счита, че са налице убедителен доказателства относно това, че подсъдимият е осъществил вмененото му в отговорност деяние. Не счита за съществени нарушения на процесуалните правила, липсва албум при разпознаването.

В разпоредително заседание на 10.02.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд, представителят на СГП моли за отмяна на присъдата на СРС, доколкото счита последната за неправилна и незаконосъобразна. Изтъква, че входа на първоинстанционното съдебно следствие са доказани всички съставомерни елементи на деянието по чл. 198, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс. В.. Моли СГС да отмени протестирания първоинстанционен съдебен акт, като вместо него постанови нов осъдителен такъв по изложените в протеста съображения.

Пред въззивния съд, адв. П., защитник на подс. В., моли постановената от СРС оправдателна присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. В подкрепа на последното защитата изтъква, че въпреки положените от първия съд усилия в хода на съдебното следствие не се е установило по изискуемия категоричен начин, че подзащитният й е осъществил вмененото му в отговорност престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

В тази връзка добавя и че в особеното мнение на председателя на първоинстанционния съдебен състав се съдържат единствено предположения.

В заключение моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият В., в правото си на последна дума, се присъединява към заявеното от защитника му, като твърди, че е осъществил деянието, за което е обвинен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от явилите се страни‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното отменяване и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:

Постановената от първоинстанционния съд присъда страда от съществени процесуални пороци, които накърняват основни начала на наказателния процес, в частност принципите на състезателност, мотивираност и възможност за съдебен контрол. Конкретно, съдът констатира, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, изразяващо се в такава флагрантна непълнота на мотивната част на присъдата, приравняваща се на липса на мотиви. В случая, съдът е постановил присъда при наличие на непълни или формални мотиви, които не позволяват да се установи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на състава, както относно фактическите констатации, така и относно правната 2 квалификация на деянието и индивидуализацията на наказанието. Изложените от мнозинството от съдебния състав аргументи не разкриват съдържателно логико-доказателствения процес, чрез който съдебният състав е формирал вътрешното си убеждение относно наличието на престъпление, вината на подсъдимия и необходимостта от налагане на определен вид и размер на наказанието.

В мотивите на първоинстанционния съд липсва изложение на приетата за установена фактическа обстановка. Налице е някакво обсъждане на доказателства по делото, но не и фактически изводи, които съдът да е приел за установени на базата на обсъдените доказателства. В този смисъл, направените изводи на първоинстанционния съд, затова, че подс. В. не е извършител на процесното деяние, настоящият състав намира за безпочвени, тъй като доколкото липсва установена фактическа обстановка, съдът не може да прецени и направи еднозначни изводи за това, какво е деянието, което не е извършил подсъдимият.

Така постановената присъда не отговаря на минималните изисквания за мотивиран съдебен акт, установени в чл. 305, ал. 3 НПК, както и в постоянната практика на ВКС (ТР № 2/2002 г. на ОСНК), съгласно която мотивите не са формалност, а съставна част от съдебния акт, чрез която съдът изразява публично и мотивирано формираното вътрешно убеждение, основано на закона и събраните по делото доказателства.

Липсата или непълнотата на мотивите е квалифицирано процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на страните и възпрепятства въззивната инстанция да осъществи пълен контрол върху правилността на съдебния акт. В същото време то представлява и нарушение на изискванията на чл. 6 от ЕКПЧ, гарантиращи правото на справедлив процес.

Тези нарушения са неотстраними от въззивния съд, доколкото при решение, с което се потвърди мотивирано присъдата на първата инстанция, би се отнела възможността на подс. В. да иска инстанционен контрол. Отделно от това липсата на мотиви е винаги процесуално нарушение, което налага връщане на делото на по-долния съд за ново разглеждане от друг състав.

В този смисъл, въззинният съд, доколкото липсва установена фактическа обстановка, цялостен анализ на събраните доказателства, цялостно произнасяне върху предмета на обвинението, не може да направи ясна преценка на правните изводи на първоинстанционния съда и да отговори на възраженията на представителя на прокуратурата.

Всички тези нарушения налагат делото да се върне на СРС за ново разглеждане в стадия на предаване на подсъдимия на съд и подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Водим от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК вр. чл. 335, ал. 2 от НПК‚ Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 506 от 24.09.2024 г. на СРС, НК, 18 състав, постановена по НОХД № 10894/2022 г.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4