Решение № 9431 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9431 гр. **********, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148600 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „**************, чрез юрк.

*********, против В. Й. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на дружеството следните суми: 1 327.70 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр.

*******************************; сумата от 160.37 лева – лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2025 г., главница за дялово разпределение в размер от 35.93 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 8.88 лева за периода от 16.07.2022 г. до 30.04.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 27.06.2025 г. по ч.гр.д. № 27481/2025 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 12.05.2025 г., а на 27.06.2025 г. е с Разпореждане № 1887 е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, според която В. Й. И. дължи на „************** следните суми 1 327.70 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******************************; сумата от 160.37 лева – лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2025 г., главница за дялово разпределение в размер от 35.93 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 8.88 лева за периода от 16.07.2022 г. до 30.04.2025 г. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, че не дължи претендираните суми поради погасяването им по давност, като с Разпореждане от 05.09.2025 г. съдът в указал на ищеца, че разполага с възможност да предяви установителен иск за вземанията си по реда на чл. 415 ГПК и в законоустановения 1 едномесечен срок ищцовото дружество е предявило установителни искове. Твърденията на ищеца в ИМ са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като битов клиент.

Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответникът му дължи заплащането на мораторна лихва в размер от 160.37 лева за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2025 г. Твърди, че на основание чл.

139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище са сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с ищцовото дружество. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услуга за дялово разпределение в размер на 35.93 лева. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 1 327.70 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******************************; сумата от 160.37 лева – лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2025 г., главница за дялово разпределение в размер от 35.93 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 8.88 лева за периода от 16.07.2022 г. до 30.04.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 27.06.2025 г. по ч.гр.д. № 27481/2025 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с които се оспорват исковите претенции като неоснователни. Не оспорва размера на претендираните вземания.

Прави възражение за погасяване по давност на процесните суми. Твърди, че липсва облигационна връзка между него и ищцовото дружество. Моли съдът да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

С доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства, а именно, че: ищцовото дружество в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е доставил в процесния имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена, изправността на СТИ, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвана услугата дялово разпределение, както и че е възникнал главния дълг и неговата изискуемост, поради което и ответникът е изпаднал в забава за плащане на претендираните главници в сочените в исковата молба стойности.

По делото е приложено заповедно дело № 27481/2025г. по описа на СРС, 171 състав, съгласно което по заявление на ищеца „********** - **********“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът В. Й. И. да заплати на заявителя сумата от 1 327.70 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода 2 от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр.

*******************************; сумата от 160.37 лева – лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.04.2025 г., главница за дялово разпределение в размер от 35.93 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 8.88 лева за периода от 16.07.2022 г. до 30.04.2025 г., както и държавна такса в размер на 30.66 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът и ответник по делото – В. И. е редовно уведомен за издадената заповед и от същия е постъпило възражение в срок, поради което на 12.09.2025г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу В. Й. И., като е представил такива на дата 10.10.2025г.

По делото е приет препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ****************г., видно от който на 12.02.2002г . че продавачите ***************** са прехвърлили на *********** И.а правото на собственост върху процесния апартамент № 2, находящ се в гр.**********, ж.к.

„*************.

Приложено е и удостоверение за наследници на *********** И.а с ЕГН: **********, починала на 11.10.2011 г., според което нейни наследници по закон са ************ – дъщеря и В. Й. И. – син. Представено е и съдебно удостоверение, по силата на което се установява, че ************ се е отказала от наследството на наследодателя си *********** И.а с молба от 31.10.2011 г.

Към доказателствата по делото е приложено и молба-декларация от *********** И.а от месец април 2002 г., от която се установява, че последната е поискала да бъде открида партида на нейно име за топлоснабден имот - апартамент № 2, находящ се в ж.к.

„**********.

По делото е приет и договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № *****, том I, дело № 1388/2024г., видно от който на 14.02.2024г. продавача В. Й. И. (ответника) е прехвърлил на ******** В.ов И. правото на собственост върху процесния апартамент № 2, находящ се в гр.**********, ж.к. „*************.

Видно от представения протокол от проведеното на 12.09.2011 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.**********, ж.к. „***** етажните собственици са взели решение да се присъединят към топлопреносната мрежа на „**********-**********“ ЕАД и да сключат договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е отразено, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. дължи главница в размер от 240.18 лева, а за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. дължи главница в размер от 1 064.72 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът 3 на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Видно е от представения по делото нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 21, том I, дело № 20/2002г., видно от който на 12.02.2002г. че продавачите ***************** са прехвърлили на *********** И.а правото на собственост върху процесния апартамент № 2, находящ се в гр.**********, ж.к. „*************, както и че са прехвърлили правото на собственост върху този апартамент в полза на *********** И.а. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице валидно облигационно правоотношение именно с ответника И.. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР – като за част от периода ответника отговоря в лично качество като потребител, а за оставащата част – като наследник на починал потребител / в хода или след процесния период/. По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения.

Разпечатката съдържа 31 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23fef6a6-d0a0-4b66-8a62-c47794c35957