Определение № 2712 от 14.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2712 гр. Пловдив, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Д. Г. Б., вписан в АК-Пловдив, пълномощник на ищцата Д. В. К., против Определение №6589/20.05.2025 г., постановено по гр. дело № 2116/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIII гр.с. в частта, с която е оставена без уважение молба, с вх. №117488/15.11.2024 г. от Д. В. К. с правно основание чл.

248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №4496/14.11.2024г. в частта за разноските.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се иска отмяната му в тази част и решаване на въпроса по същество, като определеното в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата се присъди в пълния претендиран размер от 500 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „ВИВА КРЕДИТ“ АД.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Д. В. К., с ЕГН ********** против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: 50 лева, 1 представляваща недължимо платена сума по клаузата за договорна лихва по сключения между страните договор за заем от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане; 50 лева, представляваща недължимо платена сума по клаузата за такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане и сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена сума по клауза за неустойка по договор за заем от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 05.02.2024г. до окончателното плащане.

В съдебно заседание от 16.10.2024г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените осъдителни искове чрез увеличаване на техния размер, като искът за връщане на недължимо платена договорна лихва се счита предявен вместо за сумата от 50 лева за сумата от 171,12 лева; искът за връщане на недължимо платена такса за експресно разглеждане се счита предявен вместо за сумата от 50 лева за сумата от 1199,12 лева; искът за заплащане на недължимо платена неустойка се счита предявен вместо за сумата от 50 лева за сумата от 1084, 50 лева.

С постановеното по делото Решение №4496/14.11.2024 г. Районен съд - Пловдив е уважил предявените искове и е осъдил „ВИВА КРЕДИТ“ АД да заплати на адв. Д. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищцата безплатно представителство по делото.

По реда на чл. 248 от ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като бъде присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 500 лева.

С обжалваното в тази част определение съдът е оставил без уважение молбата по съображения, че в постановеното по делото решение е изложил подробни мотиви за дължимост на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в присъдения размер от 400 лева. Първоинстанционният съд е посочил, че е взел предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, множеството на брой подобни казуси, по които е формирана непротиворечива практика, както и че е проведено само едно съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав намира определението за правилно.

В случая пред първата инстанция е направено искане от адв. Б. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗАдв., относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения.

При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. за 2 възнаграждения за адвокатска работа, определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия /така напр.

Определение № 1071 от 4.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о., ТК/.

В случая са били разгледани три обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал. 1, предложение първо с обща цена 2454,74 лв. Защитата на ищцата е осъществявана от адв. Б. посредством подаване на исковата молба, молба за отстраняване на нередовност на исковата молба, явяване и участие в откритото съдебно заседание по делото, в което са приети писмени доказателства. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като по подобни казуси е налице изобилна и утвърдена съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Ето защо съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е справедливо и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – Пловдив в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №6589/20.05.2025 г., постановено по гр. дело № 2116/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIII гр.с. в частта, с която е оставена без уважение молба, с вх. №117488/15.11.2024 г. от Д. В. К. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №4496/14.11.2024 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3