Решение № 5382 от 21.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5382 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100504333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 21135/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 35517/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, са уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Медицински център – Надежда 1“ ЕООД, ЕИК 131128593, дължи на ищеца ЗК „Надежда“ АД, ЕИК 131282730, сумата от 15 228 лв., представляваща неплатена главница по договор за заем от 07.01.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4640,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.09.2017 г. до 08.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2020 г. по ч.гр.д. № 43516/2020 г. по описа на СРС, 30 състав.

С решението е отхвърлен искът за мораторна лихва за сумата от 0,37 лв.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца 1 сумата от 1919 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Медицински център – Надежда 1“ ЕООД.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението на първата инстанция е неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. Не било установено по делото да са усвоени парични средства по договор за заем от 07.01.2009 г., които да не са погасени от ответника. Ищецът не бил доказал предаване на сумата, дори признавал това обстоятелство в исковата молба. Предадени суми извън посочените в договора срокове не можело да бъдат обвързвани с договора за заем. Оспорени били преводни нареждания, основанията на които не кореспондирали с уговорките в договора за заем. В платежните нареждания не бил индивидуализиран договорът за заем. Съдебносчетоводната експертиза също не можела да установи конкретните задължения по кой договор и от какво основание произтичат. Твърдяното от ищеца признаване на задължението нямало правно значение, тъй като се отнасяло до несъществуващо задължение. Оспорена е истинността на датата на писменото признание. Частичното плащане също не потвърждавало наличие на дълг, а се отнасяло само до платената част. От приетата по делото съдебнографическа експертиза се установявало, че оспорени документи, подробно посочени във въззивната жалба, не са подписани от представляващ ответното дружество, поради което били висящо недействителни. Прави възражение за изтекла погасителна давност, анекс от 02.04.2013 г. не бил подписан от нито една от страните. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Предаването на заемната сума било доказано, приложим бил чл. 301 ТЗ по отношение на действията без представителна власт. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност. Счита, че решението на районния съд е правилно, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която съдът е уважил частично предявените искове. В частта, с което е отхвърлена претенцията за мораторна лихва за сумата от 0,37 лв. решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Медицински център – Надежда 1“ ЕООД, ЕИК 131128593, дължи на и щ е ц а ЗК „Надежда“ АД, ЕИК 131282730, сумата от 15 228 лв., представляваща неплатена главница по договор за заем от 07.01.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4640,68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.09.2017 г. до 08.09.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2020 г. по ч.гр.д. № 43516/2020 г. по описа на СРС, 30 състав.

Предявените искове са основателни, когато при условията на пълно и главно доказване ищецът установи, че с ответника са сключили договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на който ищецът е предал на ответника в собственост пари или други заместими вещи, а 3 ответникът е поел задължение да върне предоставената му парична сума. По акцесорния иск в тежест на ищеца е да установи наличие на главно вземане, изпадане на ответника в забава за плащането му, период и размер на лихвата.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже факти, довели до спирането и/или прекъсването на давността, ако твърди наличие на такива.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на главното задължение, както и размер на дължимата лихва.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем за потребление е реален договор. Елемент от фактическия състав на същия е предаването на вещите от заемодателя на заемателя. Това означава, че договорът се счита за сключен не с постигането на съгласие между двете страни, а едва когато въз основа на това съгласие бъдат предадени съответните заместими вещи в собственост на заемателя.

Договорът е неформален, а в тежест на заемодателя е да установи при пълно и главно доказване както наличието на съгласие за сключване на договор за заем, така и реалното предаване на заместимите вещи.

По делото е представен Договор за заем от 07.01.2009 г., по силата на който „Здравноосигурителна компания НАДЕЖДА“ АД в качеството на заемодател се задължава да предостави на „Медицински Центрове – НАДЕЖДА“ ЕООД в качеството на заемател сумата до 25 000 лв. В чл. 2 е уговорено, че предаването или превеждането на сумата се извършва частично, за което се сключва допълнително споразумение, в което се уреждат размерът и момента на предаване на сумата. Чл. 4 предвижда едногодишен срок за отпускане на сумата, считано от предаване на първата част от заемната сума.

В договора е посочено, че „Здравноосигурителна компания НАДЕЖДА“ АД действа чрез законния си представител „Перла“ АД, представлявано от М.П.П., а „Медицински Центрове – НАДЕЖДА“ ЕООД – чрез управителя си М.И.Г..

4

Като писмени доказателства по делото са представени Споразумения към договора от 09.01.2009 г., 02.02.2009 г., 04.03.2009 г., 03.04.2009 г., 07.05.2009 г., 08.06.2009 г., 30.07.2009 г., 01.09.2009 г., 02.10.2009 г., 30.10.2009 г., 03.12.2009 г. и 30.12.2009 г. Същите имат сходно съдържание, като чл. 2 от всяко от тях предвижда срок за предаване на посочената в споразумението сума до деня на сключване на същото. Уговорените суми са съответно 1000 лв., 1700 лв., 2100 лв., 2100 лв., 1000 лв., 2200 лв., 3000 лв., 3000 лв., 1300 лв., 2000 лв., 1500 лв. и 1500 лв. или общо 22 400 лв. Във всяко споразумение е посочено, че „Здравноосигурителна компания НАДЕЖДА“ АД действа чрез законния си представител „Перла“ АД, представлявано от М.П.П., а „Медицински Центрове – НАДЕЖДА“ ЕООД – чрез управителя си М.И.Г..

Представен е и Анекс към договора от 02.04.2013 г., с който е предоговорен срокът на заема – до 31.12.2015 г. В него е посочено, че „Здравноосигурителна компания НАДЕЖДА“ АД действа чрез законния си представител В.А.С., а „Медицински Центрове – НАДЕЖДА“ ЕООД – чрез прокуриста си А.Б..

Подписите върху договора, дванадесетте споразумения и анекса са оспорени от ответната страна, поради което е проведено производство по чл.

193 и сл. ГПК. Назначена е съдебнографическа експертиза, в която вещото лице, след като е анализирало оригиналите на оспорените документи, е заключило, че подписите са били изпълнени върху документите, а не е извършена техническа подправка чрез пренасяне от друг документ. Вещото лице е посочило, че подписите, положени от името на М.П.П. върху процесния договор и дванадесетте споразумения, са изпълнени от М.П.П., а подписите върху същите документи, положени от името на М.И.Г., не са изпълнени от нея. Подписите върху анекса от 2013 г. не са изпълнени от М.П.П. и М.И.Г.. Вещото лице не е имало за задача да установи дали двата подписа върху анекса са изпълнени от посочените в същия В.А.С. и А.Б..

Следователно процесните договор за заем от 2009 г., 12 броя споразумения и анекс от 2013 г. са били подписани за ответника от лице без представителна власт. Ответното дружество обаче не е възразило незабавно след узнаване за сделките, поради което е обвързано на основание чл. 301 ТЗ от правните им последици. Това е така, тъй като ответникът нито е представил доказателства за това кога е узнал за процесните сделки, нито 5 твърди да е узнал за същите с получаването на препис от исковата молба по настоящото дело.

По делото са представени доказателства за предадени от ищцовото дружество на ответното дружество суми – разходни касови ордери и платежни нареждания, както следва:

РКО № 155/20.10.2011 г. за сумата от 108 лв. с основание „захранване на каса“;

РКО № 159/31.10.2011 г. за сумата от 200 лв. с основание „захранване на каса“;

Платежно нареждане от 29.11.2011 г. за сумата от 4000 лв. с основание „захранване на сметка“;

Платежно нареждане от 28.12.2011 г. за сумата от 5200 лв. с основание „захранване на сметка“;

РКО № 37/28.12.2011 г. за сумата от 200 лв. с основание „захранване на каса“;

Платежно нареждане от 29.12.2011 г. за сумата от 2100 лв. с основание „съгласно договор за кредит“;

РКО № 12-8100-0000063/29.03.2012 г. за сумата от 20 лв. с основание „захранване на каса“;

РКО № 13-8100-0000122/30.07.2013 г. за сумата от 500 лв. с основание „съгласно договор“;

РКО № 13-8100-0000171/29.11.2013 г. за сумата от 500 лв. с основание „захранване на сметка“;

РКО № 14/28.02.2014 г. за сумата от 400 лв. с основание „съгласно договор“;

РКО № 14-8100-0000018/27.03.2014 г. за сумата от 300 лв. с основание „Заем МЦ Надежда 1 ЕООД“;

РКО № 43/31.05.2014 г. за сумата от 200 лв. с основание „временен заем“;

РКО № 52/30.06.2014 г. за сумата от 200 лв. с основание „временен заем“;

РКО № 66/31.07.2014 г. за сумата от 200 лв. с основание „временен заем“;

РКО № 71/29.08.2014 г. за сумата от 200 лв. с основание „временен заем“;

РКО № 79/30.09.2014 г. за сумата от 200 лв. с основание „временен заем“;

РКО № 94/31.10.2014 г. за сумата от 200 лв. с основание „временен заем“;

РКО № 106/28.11.2014 г. за сумата от 200 лв. с основание „временен 6 заем“;