Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260026 от 27.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2857/2021
Вид
Решение № 260026
Подписан
27.01.2026
Състав
ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА, ТАТЯНА СТАВРИ ДИМИТРОВА, РУМЯНА МИЛЧЕВА НАЙДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.17 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • чл.10б ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14 ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14 ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.262 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ , 01.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна

М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева въззивно гражданско дело № 2857/2021г. по описа за 2021 година, установи следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20255157/18.11.2020г. постановено по гр.д.№ 78039/18г. на СРС, 150 с –в, са уважени предявените от Ц.Т.М. , Н.М.Д., М.А.И., И.А.Б. и С.Н.Б. срещу „П.Ю.“ ЕАД искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на първите две ищци Ц.Т.М. и Н.М.Д. по 11 146,12 лева, а на останалите три ищци М.А.И., И.А.Б. и С.Н.Б. по 7430,75 лева, представляващи обезщетение за ползване без правно основание от страна на „П.Ю.“ ЕАД в периода от 01.07.2012 г. до 01.07.2017 г. на притежаваните от тях ид. части от имот с идентификатор *** по КККР с площ от 1876 кв. метра, при граници УПИ с пл.№ 1301, УПИ IV за „ Помощни дейности и озеленяване“ и ПИ с пл.№

1451, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 13.11.2017г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до предявения размер от 11 971,75лв. за първите две ищци и от 7 981 лв. за останалите три ищци. Със същото решение съдът е разпределил дължимите по делото разноски съобразно правилото на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК.

Срещу решението, в частта с която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника „П.Ю.“ ЕАД. В жалбата се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с допускане на доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, неправилна преценка на доказателствения материал и необоснованост поради нарушаване правилата на формалната логика. Сочи се, че ищците не са собственици на процесния имот като се оспорва надлежността на реституцията. Излагат се доводи за липса на идентичност между имотите, предмет на реституция и имота по действащата ККР посочен в констативния нотариален акт. Оспорва направените от районния съд изводи досежно местоположението на имота, както и че имота се ползва от ответника. Оспорва извода на съда бетоновите корита да са собственост на ответника и да се ползват от него. Посочва, че както те, така и асфалтовият път са съществували преди реституцията и са станали собственост на ищците по силата на преращението след осъществената реституция. Сочи, че имотът не е ограден и има изградени алеи, през които се преминава свободно, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и е извел неправилни изводи. На следващо място, посочва, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на обезщетението за ползване по чл. 59 от ЗЗД, тъй като не е взел предвид действителната площ на имота, след приспадане на прилежащите части, която евентуално неоснователно се ползва от ответника, и при условията на евентуалност само за асфалтовия път. С оглед изложеното прави искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално обезщетението да бъде намалено. Претендира разноски.

Отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил от ищцата, сега въззиваема, Н.М.Д.. В отговора се излагат доводи в подкрепа на правилността на решението в обжалваната част. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението на първоинстнационния съд да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски.

Останалите ищци, сега въззиваеми, не са депозирали отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Пред районният съд са били предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание на чужд имот. Ищците са твърдели че са собственици на имот, който ответникът ползва без основание за преминаване към изградени в съседния имот оранжерии, както и за складиране на циментови корита.

Претендират заплащане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД съобразно правата на всяка ищца на собственост върху имота, за периода 1.07.2012г. – 1.07.2017г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба. В подкрепа на исковете са представили влязло в сила решение по гр.д.№ 48105/2011г. на СРС, с което „Озеленяване“ ЕАД /праводател на ответника/ е осъдено да заплати на ищците обезщетение за ползване на същия имот на основание чл.59 от ЗЗД за периода 1.03.2008г. – 1.10.2011г. ведно с лихва за забава от 10.11.2011г. до окончателното изплащане.

Ответникът е оспорил исковете и твърдението на ищците да са собственици на процесния имот. Оспорил е твърденията да е изградил нещо в имота на ищците или да преминава през него.

Оспорва да е обвързан с решението постановено срещу „Озеленяване“ ЕАД , тъй като делото е приключило преди вливането на „Озеленяване“ ЕАД в ответното дружество. Оспорил е претенциите и по размер.

По делото е установено, че с решение № 52/19.01.2001г. по заявление № 315/92г. и решение №53/19.09.2001г. по заявление вх.№ 314/1992г.

, и двете на ПК Община Младост, на ищците, като наследници на И.Д.Б.и В.Д.Б., е възстановено правото на собственост върху две ниви от по 0.938 да в м.Садината в строителните граници на гр.София, и двете попадащи в имот № 98022. Със заповед на кмета на Столична община №

РД-57-92/28.02.2003г. от актовите книги на общинска собственост на р-н Искър , част от АОС №187/1.07.1998г., е отписан имот с площ от 1646 кв.м. представляващ част от имот № 98022. През 2011г. ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху имота. Установява се, че преди постановяване на посочените две решения на ПК Община Младост, наследодателите на ищците са оспорили пред съда частичният отказ на кмета на район Искър да им бъде възстановено правото на собственост върху част от процесния имот. От приложеното по делото решение от 22.04.2001г. по АХД № 664/2000г. на СГС , влязло в сила на 15.06.2001г., се установява, че със заповед № 1583/30.03.1999г. кметът на р-н Искър е приел, че част от заявения за възстановяване имот с площ от около 650 кв.м. подлежи на възстановяване, а върху останалата част са изградени оранжерия и подход към нея, поради което тази част не подлежи на възстановяване. С решението си по посоченото адм.дело, СГС е отменил заповедта на кмета на р-н Искър, с което част от имота е определена като застроена и е определил същата като незастроена, т.е. подлежаща на реституция. В решението е посочено, че процесния имот - пл.№ 22 от масив 98 в местност ж.к.Дружба – втора част, се намира извън ЗРП на ж.к.Дружба –втора част, предвидената улица по регулационен план не е изградена на место, а имотът се намира извън оранжерията. Подходът към оранжерията има временен характер и не е регламентиран регулационно. В част от имота, в контура 4-4-5-5а-6-6а-7-8-3 по скицата, неразделна част от съдебното решение /л.140 от дело 78039/18г. на СРС/, с площ по тази скица от около 500 кв.м., попадат няколко бетонови корита, високи 30-40см, предназначени за засаждане на цветя, които видимо не се поддържат. Съдът е приел, че липсват мероприятия, които да не позволяват възстановяване на собствеността по см. на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, липсват и обекти и съоръжения, които имат характер на публична държавна собственост. Съгласно цитираната скица, неразделна част от съдебното решение, подходът към оранжериите е с площ 210 кв.м.

Ищците вече са водили идентични искове по чл.59 от ЗЗД срещу „Озеленяване“ ЕАД. Претендирали са обезщетение за ползване без основание на процесния имот, ПИ с пл.№ 1337 в кв.20 по плана на гр.София, като са твърдели, че за периода 1.03.2008г. – 1.10.2011г. имотът се е ползвал без основание от „Озеленяване“ЕАД, който е изградил в него две асфалтови улици, водещи до изградените в съседния имот оранжерии, а в друга част от имота „Озеленяване“ЕАД е складирал циментови корита. По това дело ответникът „Озеленяване“ЕАД е оспорил иска, вкл. и правото на собственост на ищците върху имота, респ. направил е и възражение за придобиване на имота по давност. В решението си от 22.04.2013г. по гр.д.№ 48105/2011г. на СРС, потвърдено от СГС и влязло в сила на 3.06.2014г., съдът е разгледал възраженията досежно правото на ищците на собственост върху имота. В мотивите на решение съдът е посочил, че представеният по делото Акт за общинска собственост № 187/1.07.1998г. не доказва, че правото на собственост върху процесния имот с пл.№ 1337 в кв.20 по плана на гр.София принадлежи на общината, тъй като през 2003г. е издаден административен акт /на кмета на СО/, с който този имот изрично е отписан от актовите книги на общината. Съдът е разгледал и възражението на ответника за придобивна давност, като е установил неоснователност на същото с оглед липсата на ангажирани доказателства , от които може да се направи извод, че след възстановяване правото на собственост върху имота въз основа на двете решения на ПК Младост общината е осъществявала необезпокоявано владение върху имота в период на 5г. или на 10г., за да придобие имота по давност. Съдът е приел, че правото на собственост върху имота е придобито от ищците по силата на осъществената в тяхна полза земеделска реституция. В същото решение съдът е приел, че „Озеленяване“ ЕАД ползва процесния имот, тъй като в имота има изградени асфалтови алеи, които водят към оранжерията, и бетонови корита за лехи. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че „Озеленяване“ЕАД е ползвал имота на ищците за исковия период 01.03.2008г. – 1.10.2011г. и го е осъдил да им плати претендираното обезщетение в размер на средния месечен пазарен наем, който би могъл да се получи за имота, общо за всички ищци 55 792лв., присъдени съразмерно на ид.ч., които всеки ищец притежава от имота.

Междувременно, с решение №

575/11.09.2014г. на Столичния Общински съвет

„Озеленяване“ЕАД е преобразувано чрез вливане в „П.Ю.“ ЕАД, като приемащото дружество е станало универсален правоприемник на прекратеното дружество „Озеленяване“ЕАД, и е поело активите и пасивите му, вкл. и цветопроизводственото стопанство с изградени оранжерии в р-н Искър, кв.Дружба.

Заличаването на прекратеното дружество е вписано в ТР на 03.12.2014г.

Настоящият иск касае периода 1.07.2012г.

– 1.07.2017г., като исковата молба е депозирана в съда на 13.11.2017г. и е предявена срещу правоприемника „П.Ю.“ ЕАД, също общинско дружество.

Изслушаната, неоспорена от страните и приета по делото съдебно техническа експертиза, установява, че процесният имот е поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрен със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на изп.директор на АГКК, попадащ в кв.20 по плана на гр.София, м.НЗП „Искър –юг“, СО-р-н Искър, одобрен с решение № 24 по протокол №32 от 10.12.2001г. на СОС и Заповед № 1130/18.11.2003г. на кмета на СО-р-н Искър. Този имот е идентичен с имот пл.№ 980222, посочен в решение № 52 и решение № 53 от 19.09.2001г. на ПК „Младост“, с площ от 1876 кв.м. при съседи:

ПИ с пл.№ 1301, УПИ IVза

„Помощни дейности и озеленяване“ и ПИ с пл.№ 1451. На место вещото лице е установило, че имота се намира в урбанизирана територия /но не е УПИ/, в североизточният край на ж.к.“Дружба“ в близост до автобусен гараж „Дружба“. По предвиждане на регулацията, достъпът до имота е от бул.“Проф. Цв.Лазаров“, но наличната улица за достъп до имота е по ул.“Делийска воденица“ покрай блокове 504, 505 и 506. Имотът попада на територията на оранжерия и в момента граничи с оранжерия.