Решение № 1127 от 19.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500641 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 18.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1585/2021 г. по описа на СГС, 1-9 състав, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати В. О. М., ЕГН ********** сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени и 360 лв. - обезщетение за имуществени вреди, (при допусната техническа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК), причинени от воденото срещу ищеца и прекратено наказателно производство по ДП № Б -58/2012 г. по описа на ГД БОП, пр. пр. № 665/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като иска е отхвърлен за сумата над 25 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., както и за сумата 360 лв. - обезщетение за имуществени вреди, както и относно законната лихва за периода 09.02.2016 г. - 04.02.2018 г. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски.

Решението се обжалва от ответника - Прокуратурата на РБ, в частта, с която иска е уважен. В жалбата са изложени доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че в случая наказателното производство е било прекратено от съда, на основание чл. 369, ал. 4 и ал. 5 от НПК в редакцията на нормата с изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г., действала към момента на постановяването на определението, във връзка с чл. 368, ал. 1 от НПК (в ред. приета с ДВ, бр. 71 от 2013 г.) - поради изтичане на определен срок на досъдебното производство от привличането на лицето като обвиняем, който е 2 години - при обвинение за тежко престъпление и една година в останалите случаи. Поддържа, че по същество това прекратяване е на 1 формално основание и е санкция, за това, че прокуратурата не е реализирала в определен срок наказателната репресия, а съдът прекратява окончателно производството без да разглежда събраните по делото доказателства и да се произнася по законността и доказаността на повдигнатото от прокуратурата обвинение. Излага съображения, че при прекратяването съдът се е позовал на по - стара практика, която го приравнява на прекратяване на наказателното производства поради недоказаност на обвинението. СГС в решението си не е обсъдил възраженията на ПРБ, че към настоящия момент са налице основания за преразглеждане на тази практика на ВКС.

Излага съображения, че нормите чл. 369, ал. 4 от НПК (в ред. изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.), във връзка с чл. 368, ал. 1 от НПК, послужили като основание за прекратяване на наказателното производство с Определение от 09.02.2016 г. по НОХД № 293/2016 г.

СпНС, 12 състав, не е следвало да бъдат приложени от съда, доколкото тези норми на НПК противоречат на първичното право на ЕС. На следващо място сочи, че съдът не е обсъдил възраженията на Прокуратурата за шиканиране на наказателното производство на досъдебна фаза от страна на ищеца и неговия адвокат. Неоснователно съдът приема, че вследствие бездействие на прокуратурата по отстраняване на допуснати закононарушения в законните срокове, се стигнало до прекратяване на НП, въпреки че констатира фактическа и правна сложност по делото - обвинения срещу 4 лица за множество престъпления и без да изследва процесуалното поведение на ищеца и неговият защитник. Счита, че ищецът прави опити да извлича благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение. Счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 25 000 лв. е силно завишен и не е съобразен с нормата на чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика, със социално икономически условия в страната и със събраните в хода на производството доказателства за претърпени вреди. Съдът не е съобразил принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, изяснен в ППВС № 4/1968 г. като не е направена конкретна преценка на личността на увредения и продължителността на производството - от датата на привличането като обвиняем 14.12.2012 г. до датата на влизане в сила на съдебното определение за прекратяване на делото на основание чл. 369, ал. 4 НПК /отм./ - 09.02.2016 г. около три години и два месеца, както и на икономическите условия в страната. Поддържа, че срокът на наказателното производство не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото – по което са привлечени 4 - ма обвиняеми, за няколко престъпления, в т. ч. и за извършени при съучастие в условията на чл. 26 от НК и продължавани престъпления по чл.255, ал. 3 във вр. т. 1 и т. 2 пр. 1, т. 6 и т. 7 от НК. Счита, че съдът не е отчел, че повдигнатото обвинение не е повлияло трайно и необратимо върху здравословното физическо и психическо състояние на лицето. Макар обвиненията да са за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, ищецът не е бил осъждан на наказание ЛОС за умишлено престъпление, поради което и е съществувала възможност за налагане на условно наказание по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което и твърденията за страх от осъждане с постъпване в затвор са преувеличени. Съдът не е съобразил, че мерките за неотклонение не са засегнали сериозно правната сфера на ищеца, извън необходимото за целите на разследването. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изпълнявана само 7 дни, а мярката „домашен арест“ е продължила малко повече от един месец, след което е била изменена в „парична гаранция“ , с определение от 04.02.2013 г. Моли да се отмени решението в частта, в която искът е уважен и вместо това искът да се отхвърли изцяло или да са намали по размер присъденото обезщетение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

2

Ищецът - В. О. М., чрез процесуалния му представител оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Счита, че в оспорената от Прокуратурата уважителна част решението е законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.

Поддържа, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като наказателното производство е прекратено срещу него и са установени претърпените от него неимуществени вреди, в съответствие с изискванията на закона. Излага доводи, че наказателното производство не е разглеждано в съдебно заседание поради прекратяването на делото. Моли да се остави жалбата без уважение.

От своя страна ищецът - В. О. М., чрез процесуалния му представител, също оспорва решението в частта, в която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над размер от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд относно ангажиране на обективна отговорност на ответника, са правилни. Основно излага аргументи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като съдът е определил по - малък размер на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение от справедливия такъв, без да съобрази всички приети по делото доказателства и фактически обстоятелства. Сочи, че в решението съдът не е посочил всички критерии, които обхващат понятието „справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди”, залегнали трайно в съдебната практика по приложението на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсват аргументи относно обективните предпоставки на базата, на които е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е определил размера на неимуществените вреди, без да изложи самостоятелен анализ относно тежестта на повдигнатите обвинения на ищеца М.. Не е взето предвид, че на ищеца са повдигнати обвинения по пет тежки състава на данъчни престъпления, за които се предвижда възможност за налагане на наказание „лишаване от свобода” повече от 5 години, както и конфискация на част или на цялото имущество. Поддържа, че воденото наказателно производство му се е отразило по изключително отрицателен начин по отношение на личния, професионалния и здравословен живот, което се установява от писмените и гласни доказателства, в това число от заключението на съдебно - медицинската експертиза. Установено е, че търпените от ищеца вреди са в причинно - следствена връзка с образуваното и воденото срещу него наказателно производство. Не е съобразено, че случаят е отразен от най-гледаните телевизии, публикувани са статии в четени вестници и в множество интернет информационни сайтове, които са писали статии за проведената акция „Универсалните“. Сочи, че името му продължава да се споменава във връзка с проведената акция през 2012 год. Продължава да се тиражира информация, която свързва името му с организирана престъпност във връзка с „източване“ на ДДС в особено големи размери. Счита, че размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000 лв. нее прекомерен и съответства на търпените от него вреди в резултат от поддържаното обвинение на прокуратурата срещу него. Моли решението да се отмени в обжалваната част като искът се уважи изцяло. Претендира разноски, в това числа адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Ответникът - Прокуратурата на РБ, чрез представителя си не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата на ищеца като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и обосновано в оспорената отхвърлителна част, като е съобразено със събраните доказателства в производството. Моли жалбата на насрещната страна да се остави без уважение.

3

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното :

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение съдът е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, а служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

С оглед очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено в оспорените част, като съдът не е допуснал нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от СГС.

Решението не се оспорено от ищеца в частта, в която е отхвърлена претенцията за имуществени вреди, т. е. пред въззивният съд се оспорва само решението в частите, в които е уважена и отхвърлена до пълния предявен размер претенцията за неимуществени вреди.

СГС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата свързани с неоснователна водено наказателно производство срещу ищеца, което е било прекратено.

В настоящото производство с определението по насрочване на делото по реда на чл. 146 ГПК, е прието за безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че срещу ищеца е образувано наказателно производство по пр. пр.

665/2012 г. на Спец. Прокуратура, като производството е прекратяване на НОХД № 293/2016 г. на Сп.НС, 12 с – в.

От приетите пред СГС доказателство се установява, че с постановление от 03.10.2012 г. на прокурор при Специализирана прокуратура (Спец. Прокуратура) е образувано ДП № Б-58/2012 г. по описа на ГД „БОП“-МВР, пр. пр. № 665/2012г. по описа на Специализирана прокуратура, първоначално срещу неизвестни извършители за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК за това, че в периода м. 10.2011 г.- м.

08.2012 г. в гр. София и на територията на страната участвали в организирана престъпна група с цел да извършват в страната и чужбина престъпления по чл. 255 НК и престъпления по чл. 253 НК.

Ищецът е арестуван сутринта на 13.12.2012 г. в сградата на хотел Вега, където бил с жената, с която живеел на съпружески начала – свидетелката Г. С..