Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 278 от 27.07.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 169/2022
Вид
Решение № 278
Подписан
27.07.2022
В сила
23.10.2023
Състав
Теодорина Димитрова, Йордан Воденичаров, ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Велико Търново, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Г. Д. Занчева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500169 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на ищеца Г. Г. Г. от гр.Р. чрез пълномощника му – адвокат Л. П. от ВТАК възвивна жалба е решение №80/07.02.2022 г. по гр.д. № 1956/2021 г. на ГОРС , с което са отхвърлени предявените от него срещу „БДЖ –Пътнически превози“ ЕООД-Поделение за пътнически превози - Г.О., гр.Г.Оряховица, със седалище и и адрес на управление : гр.Г.О. , ул.“Цар Освободител“ № 112а, с ЕИК 1754056470213 искове по чл.344, ал.1, т.2, т. 3, вр.чл.225, ал.1 КТ, чийто целен резултат е признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение и прекратяване на трудовото му правоотношение , извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл. 188, т.3, чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ със заповед № 64/25.08.2021 г. на директора на предприятието – работодател , възстановяване на предишната му работа на длъжността „кондуктор “ и за заплащане на сумата 11 160 лева , представляваща обезщетение за това , че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 30.08.2021 г. до 28.02.2022 г. заедно със законната лихва , с искане за отмяната му и уважаване на исковете в своята цялост , с присъждане на направените по производството разноски .

Наведени са оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, чието градиво почива на несъобразени и погрешно преценени от първоинстанционния съд обстоятелства в резултат на неправилен анализ на доказателствата, които според жалбоподателя са годни да бъдат направени правни изводи за незаконност на уволнението с последиците му- липса на пълна и сигурна установеност по смисъла на чл.154 ГПК на легалните фактически състави на деянията, които са му вменени като виновни нарушения на трудовата дисциплина и несъответствие на съдържанието на заповедта за уволнение с изикуемото от нормата на чл.195, ал.1 КТ относно точната индивидуализация и квалификация на нарушенията.

Ответната страна чрез пълномощника си адвокат Д. Х. от ВАК оспорва 1 жалбата с подробни доводи за съответствие на решението с доказателствата и материалния закон и моли да бъде потвърдено решението.

Претендира присъждане на направените по въззивното производство разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищецът твърди, че е работил при „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООДСофия –ППП-Г.О.-превозна служба Р. на длъжност“кондуктор“. Със заповед №

64/25.08.2021 г. на директора на ППП-Г.О. , връчена му на 30.08.2021 г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл. 188, т.3, чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, затова че 1/ на 01.07.2021 г. в третия вагон на влак № 2601 непосредствено преди спирането на влака на гара Зверино се държал грубо с пътник- г-жа Л. / подала сигнал на електронната страница на „БДЖ-ПП“ ЕООД с рег.№ 03-20-1010/01.07.2021 г. , като я псувал на майка и си е позволил да я удря ,рита и заплашва , като по този начин не е проявил уважение към личността и достойнството й; 2/ на 25.05.2021 г. по време на работа , в качеството си на кондуктор на влак № 463, след заминаването на влака на гара Б., при проверка на документите за пътуване и таксуване на пътниците , качили се от гара Б., се държал грубо и агресивно с клиент на „БДЖ-ПП“ ЕООД- г-жа Ц./ подала сигнал до „БДЖ-ПП“ ЕООД, с рег.№ 36-00-1017/16.07.2021 г. / , като по този начин не проявил уважение към личността и достойнството й; 3/ на 24.07.2021 г. на трети перон в гара Г.О. , по време на работа като кондуктор на влак № 2601, обслужван от него от гара София до гара Г.О. , при предаването му на служителката С. Н.С. – кондуктор от ПС Р., която е следвало да обслужва влака до гара Варна, се държал грубо с нея като я обиждал с нецензурни думи и псувал на перона пред пътниците от този влак , като по този начин не проявил уважение към личността и достойнството й .

Отрича да е извършвал така описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина , сочи несъответствие на съдържанието й с изискванията на чл. 195, ал.1 КТ относно подробната индивидуализация и точната / а не двояка/ квалификация на деянията от гледна точка на неизпълнение на конкретни трудови задължения, които работодателят му вменява като нарушения на трудовата дисциплина , а дори и да би се приело, че ги е извършил , то те нямат необходимата тежест за да обосноват уволнението, а позоваването на предходни негови наказания е без оценъчна стойност като елемент от тази тежест , тъйкато от налагането им е изтекла повече от година .

Моли съдът да постанови решение , с което да признае за незаконно и отмени уволнението , да бъде възстановен на предишната работа и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа следствие на това уволнение в размер на 11 160 лева за времето от 30.08.2021 г. до 28.02.2022 г. , заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни с възражения / доводи за установеност по смисъла на чл.154 ГПК на деянията на ищеца , описани в заповедта за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание , запълващи легалните фактически състави на вменените му нарушения на трудовата дисциплина , съставляващи основания на упражненото субективно преобразуващо право на уволнение и за съответствие на съдържанието на заповедта за уволнение с изискуемото от нормата на чл.195, ал.1 КТ относно точната индивидуализация и квалификация на нарушенията, както и за съответствие на тяхната тежест с тежестта на наказанието , включващо и минали наложени му наказания „забележка“ и „предупреждение 2 за уволнение“ за подобни деяния.

Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Съдържателният обем на изложените в жалбата оплаквания налага въззивно разглеждане на трудовоправния спор в целия му очертан от исковата молба и писмения отговор предмет - чл.269, изр.2-ро ГПК.

Във фактическата му основа се съдържа разминаване / несъгласие/ в убежденията на страните по въпроса дали са установени от събраните доказателства посочените в заповедта за уволнение деяния на ищеца , вменени му като нарушения на трудовата дисциплина.

Субективното право на работодателя да прекрати по едностранен волеви почин без предизвестие чрез ефекта на наложено дипсиплинарно наказание уволнение трудовото правоотношение на работника или служителя/ чл. 330, ал.2, т.6, чл. 188, т.3, чл.190 от КТ/ с позоваване на някакъв абстрактно предвиден или някакви абстрактно и изрично предвидени в хипотеза/ хипотези на закона поведенчески факт или факти/ действие и/или бездействие/ , които самият законодател е преценил , че по принцип съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, или поведенчески факт , който макар и да не е изрично и абстрактно предвиден като такъв в хипотеза на законова правна норма , е годен да бъде квалифициран като «друго тежко нарушение на трудовата дисциплина» по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, възниква само ако на първо място в действителността настъпи/ настъпят съответния факт или съответните факти.

Това означава , че при оспорване на уволнението по съдебен ред настъпването му/ им трябва да бъде надлежно установено от ответника- работодател, тъй-като той се е позовал на факта или на фактите като основание за пораждане на законоустановеното му субективно преобразуващо право на уволнение, което е упражнил / чл.154, ал.1, чл.131, ал.2, т.5 ГПК/

Доколкото няма изрично пояснение в текста на заповедта за уволнение, че всеки един от трите случая на вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина сам по себе си е достатъчен по тежест по смисъла на чл.189 КТ да е основание за наложеното му най- тежко дисциплинарно наказание или пък два от тях съвкупно и един сам по себе си, то волята на работодателя логически следва да се тълкува в смисъл , че цялата им съвкупност като „сбор от тежести“ обосновава неговото налагане / в квалификацията няма позоваване на системност по чл. 190, ал.1, т.3 КТ/.

Описаното в т.1 на заповедта поведение на ищеца / грубо държане с пътникг-жа Л. , като я псувал на майка и си е позволил да я удря ,рита и заплашва/, като хипотетично разгледан случай поради своята агресивна и възмутителна дързост само по себе си, т.е. и без да е в съвкупност с други дисциплинарно наказуеми деяния, с необорима категоричност съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина според вложената в текста на чл.190, ал.1, т.7, вр. с чл.186 КТ, идея , тъй-като разкрива явно и грубо несъответствие/ противно на онова , което трябва да стори / с правно дължимото поведение , изразено в неизпълнение на вмененото му от самия закон задължение да не уронва/ да пази доброто име на предприятието- чл. 126, т.9, пр.3-то , вр. с чл.187, ал.1 , пр.2-ро КТ/ да се отнася добросъвестно към изначално оказаното му доверие за точно изпълнение на трудовите му задължения, т.е. с поведението си да не допуска злепоставяне на работодателя в упражняваната дейност пред обществото, което злепоставяне се изразява в изпадането на същия в такава неблагоприятна ситуация на умозрително възприятие – годна да породи критично отношение/ упрек/ , че не е следвало да оказва на съответния работник или служител такова доверие /, както и в неизпълнение на вмененото му с трудовия договор чрез връчената му длъжностна характеристика/ приложена в личното му трудово досие / задължение да проявява уважение към личността на пътниците и тяхното достойнство , както бъде с тях вежлив и толерантен и не се отнася 3 грубо - чл.126, т.13, вр. с чл.187, т.10 КТ.

Това твърдяно поведение обаче не е надлежно / със сигурна убедителност/ установено поради недостатъчност на събраните по делото доказателства.

Изпратеното на електронната страница на „БДЖ-ПП“ ЕООД писмо/ сигнал/ , с рег.№ 03-20-1010/01.07.2021 г. изходящо от лицето Г. Л. с характер на оплакване срещу кондуктор без посочено име , за което е установено , че е насочено срещу ищеца/ признато в обясненията му по реда на чл.193 и пред съда обстоятелство / и съдържащо разказ на негово грубо и агресивно/ с елементи на физическо насилие / поведение, съвпадащо по същество с описаното по-горе , е нищо повече от един частен свидетелстващ документ , съставляващ сам по себе си от процесуално гледище доказателство единствено за факта , че въпросното лице автор на писмото е направило изявление за знание/твърдение / , че се е случило онова което е предмет на разказа- чл.180 ГПК.

Съдържанието на този документ в частта му за приписваното на ищеца грубо и агресивно поведение към пътничката, включено в предмета на спора няма материална доказателствена сила и следователно нито обвързва съда , нито той има право да приеме за установено / според процесуалните правила за доказване / само въз основа на това съдържание, че фактическото основание , на което се е позовава работодателят в заповедта за уволнение е настъпило, още повече , че то е отречено от първия, който има право да отрича дори и отрицанието да не отговаря на действителността. Може да приеме за установено , че е настъпило само ако това съдържание среща пряко или /съвкупно/ косвено потвърждение в неговите обяснения и/или в изслушаните свидетелски показания и/или в други документални /писмени или видео/ доказателства. Такива по делото няма събрани.

От показанията на свидетеля С.И. / началник на влак 2601 на 01.07.2021 г./ се установяват обстоятелствата , че същият не е присъствал на случай , който съвпада с описания в т.1 на заповедта за уволнение, при него са дошли две развълнувани пътнички с оплакване , че кондукторът/ ищецът/ ги е притеснявал заради неплатена добавка/ такса/ към цената на билета за запазени места във вагона , държал се агресивно да си я заплатят , настанил ги е/ свидетелят/ в неговото купе, по късно едната жена му дала телефона си да чуе другата, която вече била слязла на гара Зверино и му се оплакала , че била ритната в стомаха от кондуктора , а ищецът му е споделил , че една от тях го е напсувала. Няма спор между страните и се установява от обясненията на ищеца, съпоставени със съдържанието на писмения сигнал на електронната страница на БДЖ-ПП , както и от свидетелските показания на началника на влака, че между първия и жената , подала сигнала – оплакване действително е възникнала шумна разправия заради факта , че тя от стриктна гледна точка на вътрешните правила за обслужване на клиентите на компанията и ползване на превозната услуга се е считала за отчасти нередовен пътник по причина , че не е заплатила дължимата добавка/ такса/ към цената на билета за заетото от нея запазено място във вагона. Що се отнася до описаното в заповедта грубо и агресивно / по словесно вулгарно изстъпление и физическо посегателство/ поведение на ищеца / псуване, удряне, ритане , заплашване / то не може да се приеме за сигурно установено по косвен доказателствен път нито от обстоятелството , че жените се появили развълнувани при началника на влака, нито от обстоятелството , че казали на същия , че кондукторът се държал агресивно, за да си платят , нито дори от обстоятелството , че въпросният свидетел твърди да е чул по телефона оплакване от слязлата на гара Зверино жена , че е била ритната в стомаха. Логически несъмнено ищецът при възникналата разправия е излязъл далеч извън дължимата учтива форма на общуване/ добрия нормален тон/ и толерантност с пътниците, но под агресивно държание тук / на съответното място от показанията на свидетеля / се разбира точно това „излизане“ в настояване да бъде отстранена нередовността, а развълнуваността е напълно естествена реакция от разправията . Какво се е оплакала по телефона на началника на влака въпросната жена е нищо повече от едно 4 твърдение/ предадено чрез свидетеля на съда/, имащо същата доказателствена стойност , каквато има и съдържащия се в подадения писмен сигнал разказ в тази му „инцидентна част“ , т.е. само по себе си то в ролята на оценъчен обект на убеждението на съда няма никаква доказателствена самодостатъчност като факт на оплакване. Не може да се избегне отбелязването на малко странното обстоятелство , че при събирането на информация от работодателя по случая, описан в подадения писмен сигнал, в даденото от С.В.И. писмено обяснение , той въобще не съобщава , че е чул по телефона от слязлата на гара Зверино жена оплакване да е „ритната в стомаха“ от кондуктора, а това „ритване в стомаха“ , освен че изглежда слабо правдоподобно, не съвпада с нейното писмено твърдение, че е ритана по краката. Тежестта на подобен вид деяние и годността му да се яви основание за налагане на най- тежкото наказание, произтича не от излизането на ищеца от учтивата форма на общуване и толерантност с пътниците , а тъкмо от вмененото му / но недоказано/ агресивно поведение, изразено съвкупно в псуване, удряне и ритане.