Определение № 398 от 18.03.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Благоевград, 18.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20251210102159 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Югозападно държавно предприятие" ДП, ЕИК 201627506, със седалище и адрес на управление: гр. Б.... представлявано от инж. В......Ч.... в качеството му на директор на ЮЗДП ДП, гр. Б... против „ЕЗЕРЕЦ ХЪНТИНГ“ ЕООД, ЕИК 205246164, със седалище и адрес на управление гр. Б... представлявано от Р.... К... К.. в качеството му на управител.

С исковата молба се иска от съда да признае за установено съществуването на вземане в полза на „Югозападно държавно предприятие" ДП, ЕИК 201627506, със седалище и адрес на управление: гр. Б.....представлявано от инж. В....Ч..., в качеството му на директор на ЮЗДП ДП, гр. Б.... срещу ответника „ЕЗЕРЕЦ ХЪНТИНГ“ ЕООД, ЕИК 205246164, със седалище и адрес на управление гр. Б..... представлявано от Р.... К..К... в качеството му на управител, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с peг. № 171/23.07.2025 г., по ЧГД № 288/2025 г., по описа на PC - Г. Т..., за сумата в размер на 23 882, 87 лева (двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) с ДДС, представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 22.07.2025 г. до изплащане на вземането, и 6326.15 лева (шест хиляди триста двадесет и шест лева и петнадесет стотинки) - лихва за периода от 01.08.2023 г. до 14.07.2025 година, която е дължима по фактура № 5100000060/01.08.2023 г., съставляваща неплатена за 2023 г. годишна вноска за стопанисване на дивеча по договор №156/15.07.2013 г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „С....., в района на дейност на териториално поделение „Държавно горско стопанство К.....

Претендира се присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски.

С Разпореждане № 3159/10.09.2025г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Съобщението до ответника е връчено на 07.10.2025г. на адвокат Т. Т. – пълномощник.

В законоустановения срок на 07.11.2025 година е депозиран писмен отговор от ответното дружество чрез адвокат Т. /на 04.12.2025г. е постъпило пълномощно след указания на съда, за подалия писмения отговор адвокат/, с който се оспорва предявените искове по 1 основание и размер, като се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Претендират се сторените по делото разноски.

С Определение № 329/09.03.2026г. съдът е оставил без движение по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК исковата молба, като е указал на ищеца, че в едноседмичен срок, от получаване на настоящия съдебен акт, следва да изпълни указанията на съда, като представи нова поправена искова молба отговаряща на изискванията за съдържание съобразно чл.127 от ГПК, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба върната, съобразно чл.129, ал.3 от ГПК. Изрично в определението съдът е указал на ищеца, че в исковата молба ищецът поддържа и така е поискано в петитума, че вземането представлява неплатена за 2023г. годишна вноска по фактура № 5100000060/01.08.2023г., което е в противоречие с твърденията в заявлението, че претендираната главница от 23882, 87 лв. с ДДС представлява дължим остатък по фактура № 0000018198/14.11.2022г. Изрично съдът е указал на ищеца, че в заявлението ищецът не се е позовал на посочената фактура, а на друга и то за 2022г., за която и на настоящия съдебен състав му е служебно известно, че има постановено решение по друго производство. Указал е да се отстрани посочената нередовност, като уеднакви обстоятелствата в исковата молба с тези в заявлението, като се позове на същите фактически обстоятелства и отправи същото искане.

Съобщението е връчено на ищеца на 10.03.2026г. , като дивно от данните по делото на 17.03.2026г. е постъпила поправена искова молба.

Съдът, след като се запозна с представената поправена искова молба намира, че със същата не са отстранени указаните от съда нередовности и исковата молба продължава да бъде нередовна, като продължават да се излагат твърдения и се основава вземането на основания, които не са посочени в заявлението.

Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове по чл. 422 ГПК.

Както вече съдът е отбелязал и в предходните си разпореждания за оставяне на исковата молба без движение исковото производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК е продължение на заповедното такова (искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението), като не могат да бъдат включвани и твърдения и основания извън посочените в заявлението и в заповедта за изпълнение. В случая в поправената искова молба отново ищецът въвежда твърдения и основания, които не са заявени в заявлението и за които липсва издадена заповед за изпълнение, а именно ищецът поддържа и в поправената искова молба и така е поискано в петитума, че вземането представлява неплатена за 2023г. годишна вноска по фактура № 5100000060/01.08.2023г. В заявлението се е позовал освен на сключения Договор № 156/15.07.2013 година за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „С.....“, в района на дейност на ТП „ДГС К...“, но и е поддържал твърдения, че претендираната главница от 23882, 87 лв. с ДДС представлява дължим остатък по фактура № 0000018198/14.11.2022г., като твърди в поправената искова молба, че изписаната в заявлението фактура представлява техническа грешка.

В тази връзка следва да се отбележи, че същото не може да бъде прието за фактическа грешка и съдът преценява допустимостта на производството съобразно посоченото в заявлението и в издадената заповед за изпълнение. Нещо повече, никъде в заявлението заявителят-ищец в настоящото производство не е конкретизирал, че се касае до вноска за 2023г., за да може съдът да прецени, че е претендирано именно посоченото в исковата молба вземане и, че се касае до такава грешка.

Следователно в случая ищецът въвежда нови, различни от посочените в заявлението и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК факти и обстоятелства. Съдът не споделя твърдението на ищеца, че в случая е налице фактическа грешка. Допустимо е с исковата 2 молба по чл. 422 ГПК ищецът да допълни заявлението си и съответно твърденията си, но в насока конкретизиране, докато изменението, сторено в настоящата искова молба по отношение на тази претенция, според съда преминава пределите на допустимото.

Касае се до включване на ново основание и на нови обстоятелства, извън посочените в заявлението, което е недопустимо.

Предвид изложеното съдът намира предявените искове за недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено.

След стабилизиране на настоящото определение съдът ще се произнесе относно нуждата от обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Водим от гороното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на „Югозападно държавно предприятие" ДП, ЕИК 201627506, със седалище и адрес на управление: гр. Б...представлявано от инж. В.... Ч.в качеството му на директор на ЮЗДП ДП, гр. Б. подадената искова молба и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2159/2025г. по описа на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – ........ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3