Определение № 801 от 11.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. Ловеч, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500573 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане № 2134/19.08.2024г., пост.по ч.гр.д. №1299/2024г. по описа на РС-Ловеч. Обжалва го в частта,с която заявлението е отхвърлено за приетата за неравноправна клауза за застраховка и обезщетение за забава. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички данни съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ и представлява редовен документ от външна страна по см.на закона. Допълва,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс 1207.48лв. включва и предоставената сума като кредит в размер на 1000лв. и паричната сума от 207.48лв., предоставена за заплащане на застрахователната премия по избраната от кредитополучателя застраховка, съгласно предварителното му изявление в чл.13 от Заявлението-Декларация за установяване на договорни отношения. В последното длъжникът изрично е заявил съгласието си да сключи застраховка. С оглед на това средствата за застраховка са преведени от кредитора към сметката на застрахователя, за което длъжникът е заявил изричното си съгласие (чл.7.2). Твърди, че процесната застраховка не е задължително условие за сключване на кредита,а е изцяло по преценка на клиента.Позовава се на чл.9 от ЗЗД и свободата на договаряне.

По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 09.09.2024г., а жалбата е подадена на 11.09.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва 1 лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№336/2024г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 23.02.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№1299/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Й. Г. Е. от гр.с.Л., ул.“Витоша“, вх.52, ап.1, за следните вземания - главница от 1207.48лв. и обезщетение за забава от 80.07лв. за периода от 25.07.2023г. до 04.07.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 720031261700 от 12.06.2023г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноскидържавна такса 25.75лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит № 720031261700 от 12.06.2023г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредит на „Ти Би Ай Банк“, Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, Заявление –декларация за установяване на договорни отношения, Декларация по чл.42,ал.2,т.2 от ЗМИП,Информация за застраховка, Декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застрахованото лице към застрахователни програми,Сертификат за сключена застраховка № 1 7200312617002023, Общи условия за ползване на застраховки, касов бон,доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане № 511/26.02.2024г. РС-Ловеч е оставил заявлението без движение с указания за конкретизиране как е формирано всяко от вземанията.

Заявителят своевременно е представил писмено становище,в което уточнява, че претендираната главница от 1207.48лв. включва предоставеният кредит от 1000лв. и 207.48лв.застраховка „Bank живот агент“. Това е и общата дължима сума по кредита. Уточнява,че съгласно чл.10 от Договора ГПР е определен в размер на 0.00% и в него се включват всички разходи по кредита. Такъв е и размерът на договорната лихва- 0.00%. Акцентира,че сключването на застраховка не е задължително условие,а избор на кредитополучателя.Пояснява,че по кредита не е извършвано плащане.

С обжалваното Разпореждане №2134/19.08.2024г. заповедният съд е приел клаузата за застраховка за неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Посочил е,че с оглед задължителния им характер разходите по това задължение трябва да се включи в ГПР по кредита,което не е сторено и така са заобиколени изискванията на ЗПК. Заявлението е уважено до размера на 1000лв.отпуснатата в кредит сума и законна лихва от подаването до окончателното изплащане и разноски.

Отхвърлил го е за остатъка от претендираната главница,представляваща застраховка– 207.48лв.и за обезщетение за забава от 80.07лв. за периода от 25.07.2023г. до 04.07.2024г., позовавайки се на чл.23 от ЗПК

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на 2

Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Ловеч по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място-установява се,че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. По този начин този договорен ангажимент е останал неуточнен.

Нещо повече-в настоящия договор изобщо не е посочен размер на годишния процент на разходите, липсва конкретизиране и на договорната лихва. В договора и двата договорни ангажимента са посочени със стойност „0.00%“. Това освен, че е нереално, е и категорично неизпълнение на основните реквизити на договора за потребителски кредит- чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК. Този пропуск е основание за прогласяване на договора за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.

С оглед на тези констатации правилно е приложена санкционната последица на чл.23 от ЗПК и заповедният съд е присъдил само предоставената в кредит сума от 1000лв.-т.н.“чиста стойност на кредита“.

По изложените съображения ОС-Ловеч споделя извода на първоинстанционният съд и намира,че обжалваното Разпореждане №2134/19.08.2024г., пост.по ч.гр.д.№1299/2024г.на РСЛовеч, следва да се потвърди в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2134/19.08.2024г., пост.по ч.гр.д. №1299/2024г. на РС-Ловеч, в частта,с която е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със 3 седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Й. Т.Т., заявление по чл.417 от ГПК срещу Й. Г. Е. от гр.Л., произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № 720031261700 от 12.06.2023г., за вземане за застраховка- 207.48лв. и 80.07лв.- обезщетение за забава за периода от 25.07.2023г. до 04.07.2024г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4