Решение № 260177 от 15.09.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260177 гр. Пловдив, 15.09.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА при участието на секретаря Таня

Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3343/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Кауфланд България ЕООД енд

Ко“ КД, ЕИК *********, представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника В.С.А. против Наказателно постановление № 137 от 11.05.2020г., издадено от Директора на ОДБХ - гр. Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция от 1000 лева на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните (отм.), за нарушение на чл. 20, ал.1, т.3 от Закона за храните (отм.).

С жалбата се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон. Аргументира се теза и за приложимостта на чл.

28 ЗАНН. На база изложеното е формулирано искане за отмяна на обжалваното постановление.

Въззиваемата страна ОДБХ – Пловдив, действаща чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Х. – К. ангажира становище за правилност и законосъобразност на обжалваното постановление, поради което моли за потвърждаването му.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

При извършена на 05.03.2020 г., по сигнал на потребител с вх. № 974/ 02.03.2020 г. в ОДБХ – Пловдив, проверка от служители от отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Пловдив на обект: Хипермаркет „Кауфланд“, находящ се на адрес – град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 127, стопанисван от „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК *********, с Удостоверение за регистрация на обекта № 20733/19.12.2018 г. по чл. 12 от Закона за храните, е установено, че:

1/ в хладилна камера за съхранение на замразени продукти, намираща се в складовото помещение на обекта, описан по – горе, е установено съхранение на:

- 100 кг. пилешко цяло бутче, произход Унгария, с изтекъл срок на трайност: най – добър до 01.02.2020 г. ;

- 144,50 кг. пилешко филе, произход Унгария, с изтекъл срок на трайност: най – добър до 14.01.2020г. ;

- 4,13 кг. /3 броя опаковки/ пилешки крила, произход Румъния, с изтекъл срок на трайност най – добър до 06.02.2020 г., и които храни се съхраняват съвместно с годни за реализация храни, които не са отделени или маркирани, като негодни за човешка консумация.

2/ в търговската зала за клиенти в обекта, в хладилна витрина за замразена риба, е установено съхранение и реализация:

- 1 /една/ опаковка филе от атлантическа сьомга, производител Румъния, с изтекъл срок на трайност: най – добър до 11.11.2019 г. ;

- 1 /една/ опаковка филе от атлантическа сьомга, производител Румъния, с изтекъл срок на трайност: най – добър до 28.02.2020 г.

Както в АУАН, така и в НП е конкретизирано, че гореописаните храни са с изтекъл срок на трайност, което ги прави негодни за консумация от хората.

Извършеното административно нарушение е квалифицирано като такова по чл.

20, ал. 1, т. 3 ЗХ (отм.). В АУАН е отбелязано, че нарушението е извършено за първи път.

Посочената фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните по делото доказателства: разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите от АУАН, Констативен протокол № 0056062/05.03.2020 г.; Протокол за отговорно пазене № 0003012/05.03.2020 г.;

Акт за забрана № 0012020/05.03.2020 г.; Потвърдителни бележки с № № 020331;

020328; 020333; 020332 , всички от 13.03.2020 г.

В посочените доказателствени източници не са налице съществени противоречия, същите последователно и взаимодопълващо се разкриват приетата за установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.

Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.

В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява, че дружеството-жалбоподател е извършило административното нарушение, за което е санкционирано с обжалваното НП, като последното е и правилно квалифицирано. Съгласно чл. 20, ал.1 ЗХ (отм.), не се разрешава пускането на пазара на храна, която: т.1 - не е безопасна за консумация от потребителите; т.2 - уврежда или може да увреди здравето на хората и т.3 - е негодна за консумация от хората.

В разпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗХ (отм.) е отразено, че негодна храна за консумация от човека е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. Безспорно е установено че към датата на извършване на проверката подробно описаните в АУАН и НП храни с посочен срок на годност са били храни с изтекъл такъв. Същите са били съхранявани в хладилни съоражения след изтичането на срока даден им от производителя. Следователно и въпросните храни попадат в определението за негодна храна за консумация от човека, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗХ, тъй като храната не е безопасна за консумация.

Съгласно т.53 от ДР на ЗХ "Пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните.

В случая предвид установеното по делото от фактическа страна следва да се приеме, че са налице първите две хипотези, като по отношение на съхранението на част от процесните продукти, в търговската зала, в хладилник, до който потребителите имат свободен достъп по същество представлява предлагане на продуктите за продажба. В този изричен смисъл Решение № 1768 от 02.10.2015 г. по н. д. № 1861/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Въпреки доказаното извършване на административното нарушение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление трябва да бъде отменено, тъй като е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано едва във въззивното производство.

С наказателното постановление за административното нарушение, квалифицирано по 20, ал. 1, т. 3 ЗХ, АНО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция на основание 48, ал. 2 ЗХ.

Последно цитираната разпоредба на отменения ЗХ гласи, че за нарушение по ал. 1 /“Който наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 - 47, се наказва …“/, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 4000 лева.

По смисъла на чл. 1 ЗХ (отм.), целта на въведената с него правна регламентация е да уреди както изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност, опаковането, етикетирането, представянето, включително рекламирането им, така и условията и реда за производство и търговия с храни.

Систематичното място на чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗХ е в Глава четвърта „Производство и търговия с храни“.

Санкционната норма на чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1 ЗХ предвижда на юридическо лице или едноличен търговец, което произвежда, търгува или внася в страната храни, които не отговарят на изискванията на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

При тази правна регламентация, съотнесена към установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че административно -наказващият орган неправилно за нарушението на чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗХ е приложил санкционната норма на чл. 48, ал. 2 ЗХ, вместо тази на чл. 44, ал. 2 ЗХ. Сочената като приложима от АНО норма на чл. 48, ал. 2 от ЗХ третира нарушения, извън случаите по чл. 44 от ЗХ, а такива нарушения нито се твърдят, нито се доказват в настоящото административнонаказателно производство. За това, че коректната санкционна норма при нарушение на чл. 20, ал.1, т.3 ЗХ е именно чл. 44, ал.2 ЗХ е и практиката на Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително Решение № 1617 от 11.10.2017 г. по н. д. № 1513 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че предназначението на санкционната разпоредба в процеса не се изчерпва с посочването на две числа, които да опишат границите за индивидуализиране на имущественото наказание. В случая с прилагането на неотносима към казуса санкционна норма АНО е нарушил принципа за законоустановеност на административното наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо.

Съгласно регламента на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова деяние, което е обявено за наказуемо с административно наказание. От своя страна правната норма, описваща състава на нарушението, е единство от хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка предназначението на санкционната разпоредба е да посочи освен вида и размера на приложимото наказание, то също и субекта, спрямо когото може да бъде наложено това наказание, предпоставките за неговото налагане, както и наличието на законово основание за санкциониране на конкретното нарушение на жалбоподателя.

Без значение е и причината поради която се е стигнало до неправилно посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се касае за техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на санкционираното лице – да разбере какво е наложеното му наказание, на какво основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен обем защитата си.

Административнонаказателното производство е строго формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а гаранция за законосъобразното развитие на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е необходимо, тъй като при налагането на административно наказание държавата упражнява репресивната си функция, която дейност се осъществява при предварително определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната практика разбирането, че в рамките на въззивното производство съдът не разполага с правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да положи необходимата грижа да установи и приложи релевантната спрямо извършеното административно нарушение санкционна норма, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Вместо това е допуснато явно несъответствие между нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, и наложената от АНО санкция. Недопустимо е обаче извличането по тълкувателен път на волята на наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да направи това предвиждане. Посоченото обуславя извод за наличие на съществено процесуално нарушение, което опорочава издаденото НП, влече неговата незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В този смисъл е и практиката на административните съдилища в страната по идентични казуси – така Решение № 567 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 168/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 235 от 22.10.2018 г. по к.а.н.д. № 180/2018 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 2386 от 11.4.2016 г. по к.а.н.д. № 144/2016 г. на Административен съд – София.

Разпечатката съдържа 53 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23fbd567-61e9-4256-a4b0-5ab06f1866bc