Решение № 2026 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2026 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110206755 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД против електронен фиш Серия Г № 0085924, издаден от СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1 022,58 евро за нарушение на чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за обективна несъставомерност (спряно от движение МПС). Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Излага становище по същество в писмен вид. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2026 г., в 10:59 ч. неустановено по делото лице управлявало лек автомобил „Мерцедес С500“, ДК № *** (собственост на „***“ ЕООД) в гр. София, по бул. „Цариградско шосе”, с посока на движение от бул. „Ал. Малинов” към ул. „Павел Красов“. При № 86 бил заснет от автоматизирано техническо средство 1250б3а. В хода на извършена проверка било установено, че за автомобила няма валидно сключена и действаща към момента застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, за което били издаден електронен фиш.

1

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш; снимков материал; справка за собственост; заповед за утвърждаване на образец; удостоверение за одобрен тип; протокол за техническа проверка; протокол за използване и снимка; форма на отчет; справка за генериране и връчване на фиш; справка от Гаранционен фонд; картон на водач; сертификат; разписка; справка от ОПП-СДВР.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен. Допълнително изисканата и постъпила справка от ОПП-СДВР оборва твърдението от жалбата (още повече, че заснемането на процесното МПС на пътя е в остър противовес на самото твърдение за спиране от движение), в който смисъл и детайлен отговор не е наложителен.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на атакувания акт, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че фишът е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Не се установява кога и по какъв начин фишът е връчен на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В принципен план, доколкото отговорност се ангажира за липса на валидна застраховка, словесно изложение за ограничение на скоростта и приспаднат толеранс носи всички признаци на неуместност, т. е. теза за отклонение от процесуалните стандарти е защитима. Едновременно с това, обаче, за да съставлява отменително основание, едно нарушение следва да бъде съществено, т. е. да нарушава или поне да ограничава правото на защита. Доколкото, в конкретния случай, инкриминираното нарушение е надлежно словесно и цифрово описано (дори с ненужни елементи, като посока на движение, доколкото деянието би било съставомерно и в двете платна за движение), то и отправената критика към дейността на контролните органи не би могла да бъде изцяло споделена.

2

На следващо място, действително бланкетната (по силата на препращането към ал. 1) санкционна норма на чл. 638, ал. 4 КЗ касае изпълнително деяние „управление“, което не би могло, поради своите специфики, да бъде осъществено от юридическо лице, законодателят е предвидил санкцията да се налага именно на собственика (аналогично на законодателното решение на чл. 188 ЗДП, макар ал. 2 на цитираната разпоредба да предполага налагане на санкция на законния представител на юридическото лице), с предвидени алтернативи на санкция за физически лица и юридически такива (респ. – еднолични търговци). В този смисъл и доколкото възможност на установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство изрично да е регламентирана с разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ (допълнена от тази на чл. 647, ал. 3 КЗ), то и изложените доводи за необходимост от съставяне на АУАН не биха могли да бъдат споделени.

Касателно съотношението между разпоредбите на чл. 483, ал. 1, т. 1 и чл. 638, ал. 4 вр, ал.

1, т. 2 КЗ, важат христоматийните постановки за съотношение между диспозиция и санкция, в който смисъл и разсъждения по този пункт не с аналожителни. Отново в този ред на мисли, действително разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ регламентира задължение за сключване на застраховка „гражданска отговорност“, на което кореспондират санкциите на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т.

2 КЗ, но ал. 4 на цитираната разпоредба урежда самостоятелен състав на нарушение, обвързан с липсата на застраховката (и за който има всички основания да бъде по-тежконаказуем, макар да не е уреден, като такъв), свързан не само с отсъствието й, но и с ползване на ППС по предназначение, въпреки тази липса. В този смисъл и не се касае за противоречие, а за необходимо допълване между правни норми, тълкувани систематично.

По приложението на материалния закон

Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 18.03.2026 г., в 10:59 ч. неустановено по делото лице управлявало лек автомобил „Мерцедес С500“, ДК № *** (собственост на „***“ ЕООД) в гр.

София, по бул. „Цариградско шосе”, с посока на движение от бул. „Ал. Малинов” към ул. „Павел Красов“, като към цитирания момент за ППС нямало валидно сключена и действаща към момента застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ - да ползва моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При липса на данни за конкретно физическо лице, ползвало автомобила, но и с оглед разпоредбата на чл. 638, ал. 4 КЗ, законосъобразно фишът е бил адресиран срещу собственика на превозното средство.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - непредпазливост, тъй като нарушителят е бил длъжен да следи за наличието на сключена застраховка /общественоопасния характер на деянието/; предвидими са общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с репариране на вреди от евентуално настъпило, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, без причините за това да се отразяват върху ангажирането на отговорност.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 3

ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на санкцията

Съгласно нормата на чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба от 250 лева за физическо лице или имуществената санкция от 2 000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по индивидуализацията й са безпредметни.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 66,47 евро.

Разпечатката съдържа 43 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23fb8d2c-9f48-48d7-b40e-2f2389d2b027