Решение № 84 от 27.05.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20212100500592 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 8121152110, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.

Победа, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Гл. юриконсулт Десислава Златева против Решение № 41 от 05.02.2021 г., постановено по гр. дело № 5496/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че К. Г. М., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „М.“ *, ет.* не дължи на въззивника сумата от 772,81 лв., представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 808771, издадени в периода 18.02.2010 г.2305.2012 г. и касаещи отчетен период 29.12.2009- 26.04.2012 г., ведно със законната лихва от 11.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв.- разноски по делото, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата страна 450 лв. направени разноски пред първата инстанция.

1

Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът, който намира обжалвания съдебен акт за неправилен, постановен при несъобразяване на задължителната съдебна практика. Излага съображения. Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявената претенция.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К.

Г. М., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „М.“ *, ет.*, с който счита въззивната жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Излага съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

Пред Районен съд – Бургас е предявен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

При извършена проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по повод искова молба подадена от К. Г. М., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която се претендира от съда да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 20.04.2012г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3776/17.07.2012г., по ч.гр.д. №5713/2012г. по описа на БРС, а именно: 772,81 лв. – главница за доставена, отведена и пречистена вода, за която са издавани фактури в периода 18.02.2010г. 23.05.2012г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 125 лв. – разноски по заповедно производство.

Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано на 29.17.2014 г. изп. дело № 920/ 2014 г., по описа на ЧСИ Д.Н., което било прекратено на 03.05.2019г. Въз основа на същия изпълнителен лист, ЧСИ И.Б. образувал изп. дело № 187/2020 г. на 2

10.06.2020г.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на изпълняемото право, предмет на изпълнителния лист, която води до недължимост на сумите. Сочи се, че взискателят е бездействал по изп. дело № 920/2014 г., по описа на ЧСИ Д.Н.. Според ищеца, ЧСИ Д.Н. следвало да прекрати изпълнителното дело още преди 03.052019 г., поради бездействие, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва се, че изп. дело № 187/2020 г. по описа на ЧСИ И.Б. е незаконосъобразно и следва да се прекрати.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането на „ВиК“ ЕАД е погасено по давност, като се твърди, че в хода на изпълнителното дело са извършвани принудителни действия, водещи до прекъсване на давността. Претендира се отхвърляне на предявения иск.

Претендират се направените в производството по делото разноски.

Със Заповед № 3776 от 17.07.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№5713/ 2012 г. на Бургаския Районен съд, е разпоредено длъжникът К. Г. М. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД следните суми: 772.81., представляваща задължение за доставена, отведена и пречистена вода на абонатен номер 808771, за периода на доставки 18.12.2009г. – 16.05.2012г., за които са издадени фактури в периода 18.02.2010г. – 23.05.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, от подаване на заявлението - 11.07.2012г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 125 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С молба адресирана до ЧСИ Д.Н., въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 19.09.2012г. „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е поискало образуване на изпълнително производство за събиране на вземането срещу длъжника К.М..

На 29.07.2014г. е образувано изпълнително дело № 920 по описа на ЧСИ Д.Н., с район на действие Окръжен съд – Бургас.

3

По изпълнителното дело са изготвени справки относно имущественото състояние на длъжника, представен е протокол за опис на движими вещи/ опис на имущество не е извършен/, както и запорно съобщение до Първа инвестиционна банка за наложен запор върху банковите сметки на длъжника и запор върху личните превозни средствана на М..

На 29.03.2019г., кредиторът е депозирал молба до ЧСИ Д.Н. за прекратяване на изпълнителното производство.

С Постановление от 11.04.2019г., ЧСИ Д.Н. е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК. Няма данни постановлението за прекратяване да е съобщено на длъжника.

С молба от 10.06.2020г., взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника К.М., въз основа на същия изпълнителен лист, като на същата дата е образувано изпълнително дело № 187 от 2020 г. по описа на ЧСИ И.Б..

По изпълнителното дело са извършени справки за имущественото състояние на длъжника и са изпратени запорни съобщения.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед наведените във въззивната жалба доводи, спорен по делото е въпросът дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и дължимостта на процесните суми от въззивамия.

С предявяването на иска по чл.439 от ГПК, длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел да отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в 4 производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.

Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение.

В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5713/2012 г. по описа на Районен съд - Бургас, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това, искът по чл.439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.

Начало на формуляра Наведеното от ищеца основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Като юридически факт, погасителната давност представлява период от време, през който не настъпват някакви обстоятелствa, водещи до прекратяване на субективното право на вземане на кредитора, т.е. това е период от време, през който кредиторът бездейства, което дава право на законодателя да приложи определени правни последици, даващи възможност да се стигне до погасяване на това субективно право.

5

Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение, касаят вземане на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за задължение за доставена, отведена и пречистена вода. В случая спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност относно процесните вземания.

По отношение на доказателствената тежест, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителния лист, е да установи при условията на пълно и главно доказване, настъпването на твърдените правопогасяващи факти и обстоятелства. Предвид това, че в случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство, давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.

Правилно районният съд е посочил в мотивите на решението, че релевантен за настоящото производство е въпросът от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Следва да се отбележи, че по този въпрос има установена практика с решение на Върховния касационен съд № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/ 2017 г., ІV г.о.

Според тази практика, с тълкувателните си решения и постановления Върховният съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на 6 конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е възникнала противоречива практика или е налице неправилна такава.

В тълкувателните решения и постановления се изяснява действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това, разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР , те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове.