Решение № 168 от 06.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Васил Василев

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20261001000079 по описа за 2026 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „АЛГАРА БИЛД” ЕООД, с ЕИК 204674048,със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Арх. Франк Лойд Райт“, № 6,представлявано от управителя М. Н. против Решение №1587/07.11.25г. , постановено по гр.д. № 2233/2023 Г. - 6-то Т.О 17 с-в по описа на СГС, в частта му, в която дружествотожалбоподател е осъдено да заплати на ЕТ „М. И. М.-Е. М.”, ЕИК 205774514, със седалище и адрес на управление в с. ***, ул. „***” № *, сумата от 35 670.78 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършване на работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на мляко в УПИ Х/-00316 в кв. 64 от м.

„Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“, възложена с договор за изработка, сключен на 27.08.2018 г., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 438.46 лв. - разноски по делото по съразмерност. В жалбата са развити подробни съображение относно незаконосъобразността на решението в обжалваната му част.Иска се да бъде постановено решение,с което решението,в обжалваната му част,да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.

Делото е образувано и по въззивна жалба от ЕТ“М.- И. М.-Е. М.” -гр.***, с търговец: Е. М., 1

ЕИК 205774514, със седалище и адрес на управление: с.***, ул.”***”№* против решение №1587/07.11.25г. постановено по т.д.№2233/23г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от търговеца иск срещу ответното дружество да заплати сумата от уважената част в размер на 35 670.78лв. до сумата от 51 600.97лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършване на работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на мляко”, подробно посочено в договор, сключен между страните на 27.08.18г. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението в обжалваната му част.Иска се да бъде постановено решение,с което решението,в обжалваната му част,да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от „АЛГАРА БИЛД" ЕООД, с ЕИК 204674048 ,с който се оспорва

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба на от ЕТ „М. – И. М. – Е. М.” против „Алгара Билд” ООД.Подържа се в исковата молба,че на 27.08.2018 г. ищеца сключил с ответника договор, по силата, на който се задължил да извърши работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м. „Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“,че извършил възложената му работа, която ответникът приел с Протокол-Образец 19 № 1 от 31.01.2019 г.Поради изпълнението на възложената работа за ответника възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение в размер на 319 603.77 лв. Ответникът погасил част от това свое задължение чрез извършени плащания, но останал задължен с част от него в размер на 51 600.97 лв., за която сума е издадена фактура № 0000004213/ 31.01.2019 г. Иска се ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 51 600.97 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършване на работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м.

„Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“, възложена с договор за изработка, сключен на 27.08.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски.

Ответникът „АЛГАРА БИЛД“ ЕООД оспорва предявения иск като излага доводи за нищожност на сключения на 27.08.2018 г. договор и оспорва изпълнението на СМР по представения Протокол образец 19 № 1.От страна на ответника е направено възражение за прихващане с вземане, което е възникнало на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, в размер на 16 000.43 лв. – неустойка за забавено изпълнение на уговорените СМР по чл. 8.1 от договора, 2 представляваща 5% от общата цена по договора.

За да постанови обжалваното решение съдът е установил от представения договор за строителство от 27.08.2018 г., че между „АЛГАРА БИЛД“ ООД като възложител и ЕТ „М. И. М.“ като изпълнител е сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши със собствени средства, машини, съоръжения и работна сила изработка, доставка и монтаж на метална конструкция съгласно представения работен проект на обект: „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V 00316 в кв. 64 от м.

„Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“ при условията, посочени в договора.

Съгласно чл. 2.1, ал. 1 от договора възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение за действително извършени дейности, както следва: изработка, доставка и монтаж на метална конструкция (2,55 лв/кг); очаквано количество 104 578,00 кг при очаквана стойност 266 673.90 лв., като за строителните и монтажните работи възнаграждение се дължи за действително изпълнени и приети количества (отчетени с протоколи образец 19) по единични цени от договора, а единичната цена е без включено ДДС. В чл. 2.1, ал. 2 от договора е посочено, че възнаграждението се заплаща, както следва:авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора, в срок до 5 календарни дни, след подписване на договора;- поетапни плащания на база на действително приетите и извършени СМР, като пропорционално се приспада преведения аванс до неговото изчерпване.- изплащането се извършва в срок до 15 календарни дни след подписване и представяне на протокол – образец 19 за действително извършени и приети без възражения и забележки и подлежащи на разплащане видове работи и представяне на фактура. Съгласно Раздел III договорът влиза в сила след превеждане на мобилизационен аванс съгласно т. 2.1, ал. 2 от договора и предоставяне на пълна проектна документация. Страните не спорят, че авансът е платен от ответника, както и че пълната документация е предоставена на изпълнителя, поради което и договорът е влязъл в сила. Съгласно чл. 3.2 срокът за изпълнение на строително-монтажните работи, предмет на договора, е 50 календарни дни, и започва след превеждане на мобилизационния аванс. Началната дата на монтаж е 15.09.2018 г., а крайната дата – 15.10.2018 г. На 29.08.2018 г. ЕТ „М. И. М.“ е издал фактура № 4114 на стойност 96 002.60 лв. – аванс по Договор, 30% за изработка, доставка и монтаж на метална конструкция за обекта.Сумата по тази фактура е заплатена от ответника.Представена е и Фактура № 4213 от 31.01.2019 г. на стойност 222 601.16 лв. – СМР по протокол № 1 от 31.01.2019 г. за същия обект. От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява,че по тази фактура са извършени частични плащания в размер на общо 171 000.19 лв. и е останал незаплатен остатък от 51 600.97 лв. От представения по делото Протокол-образец 19 № 1 от 31.01.2019 г., подписан от представители на двете страни, се установява, че към 31.01.2019 г. СМР-тата са изпълнени с качество, отговарящо на нормативите и подлежат на заплащане въз основа на този протокол СМР по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция. По делото е разпитан свидетеля Д. А. М., които установява,че на процесния обект са извършени действия във връзка с изработване и монтаж на метална конструкция, и от страна на възложителя не са предявявани претенции във връзка с това.

3

За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че този протокол е подписан от ответника в качеството на възложител и служи за доказване на факта, че ищецът е изпълнил посочените в протокола работи, които са приети от ответника без възражения. Съдът е приел,че Протокол образец 19 № 1 от 31.01.2019 г. по естеството си е частен свидетелстващ документ, носещ подписа на оспорилата ги страна, поради което съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта на доказване неистинността на документа пада върху страната, която го е оспорила / в случая ответника/.Съдът е приел,че по делото,от страна на ответника,не са ангажирани доказателства, опровергаващи съдържанието на така оспорения от него двустранно подписан протокол.Съдът е приел,че работата е надлежно извършена и с оглед на заключението на ССчЕ, от което се установява, че фактура № 0000004213/31.01.2019 г. с данъчна основа 185 500.97 лв. и начислен ДДС 37 100.19 лв., на обща стойност 222 601.16 лв. с включен ДДС е осчетоводена по счетоводна сметка 411 Клиенти по партида на ответника. Ответникът декларирал пред НАП процесната фактура като фактура за получена доставка с описание в дневника на покупки „СМР“, от което може да се направи извод, че процесната фактура е осчетоводена при ответника. Съдът е приел,че от предоставените по делото счетоводни данни се констатира, че ответникът е извършил няколко частични плащания по процесната фактура, получени при ищеца по банков път, в общ размер на 171 000.19 лв. като към датата на исковата молба неплатения остатък от задължението за главница по процесната фактура е в размер на 51 600.97 лв. Съдът е приел,че фактът на осчетоводяване и плащане по своята същност представлява конклудентно действие по признание на това, че в тежест на възложителя е възникнало задължението за заплащане на възнаграждението за извършената работа, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че ответникът е изпълнил възложените му дейности по СМР, поради това,че единствено при настъпване на тези факти възниква задължението за насрещната страна по сделката да заплати уговорените цена.С оглед на това съдът е приел,че ищеца има право на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД в размер на претендираната сума от 51 600.97 лв. –представляваща незаплатен остатък по фактура №4213/31.01.2019 г.

Съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на процесния договор от 27.08.2018 г. поради наличие на симулация. Съдът е приел,че симулативните договори са такива, при които страните извършват волеизявления, обективирани в правната действителност, сочещи към сключване на определен договор, но същевременно се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор (абсолютна симулация) или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля (относителна симулация).

Симулацията следва да бъде доказана с обратен документ , който по своето съдържание е договорен и нарочен, т.е. съставен за нуждите на самата сделка, и следва да отразява истинските отношения между всички страни по нея. Съдът е приел,че по делото не са наведени твърдения и не са представени писмени доказателства, имащи характер на 4 обратно писмо или начало на писмено доказателство,поради което съдът е приел направеното възражение за неоснователно.

Предвид основателността на предявения иск,съдът е разгледал и направеното от ответника възражение за прихващане на предявеното вземане със сума размер на 16 000.43 лв. представляваща неустойка за забавено изпълнение на уговорените СМР по чл. 8.1 от договора от 27.08.2018 г. ,съгласно който в случай на забава от страна на изпълнителя при завършване на договорените СМР, както е фиксирано в крайния срок, определен в Договора, изпълнителят дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0,1% от стойността на неизпълнената част за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от общата цена по договора. Съдът е приел,че по делото е установено , че съгласно чл. 3.2 от договора началната дата на монтаж е 15.09.2018 г., а крайната дата – 15.10.2018 г. което означава, че изпълнителят е следвало да изпълни уговорените СМР най-късно на 15.10.2018 г. Съдът е приел,че договорените СМР са изпълнени и приети на 31.01.2019 г., когато е подписан Протокол-образец 19, поради което ищецът е изпълнил уговорените СМР именно на посочената дата 31.01.2019 г. което означава,че е налице забава от 108 дни. Съдът е приел,че съгласно изчисленията на вещото лице по допълнителното заключение , размерът на неустойката по чл. 8.1 от договора при спазване на изискването не повече от 5% от стойността на договора е 15 930.19 лв. Поради това съдът е приел,че възражението за прихващане е частично основателно до размера от 15 930.19 лв. като за разликата до сумата от 16 000.43 лв. същото е неоснователно.