Решение № 4007 от 23.11.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 4007 23.11.2018 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6217 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 32 от СК, вр. чл.

127 от ЗЗД.

Ищецът

Д.П.Н., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв.

В.Р., е предявил против С.В.Н., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата в размер на 4 510 лева, представляваща ½ от изплатените от него суми по договор за потребителски кредит № ****/ 05.02.2016 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.04.2018 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, които сключили граждански брак на ***г. Семейното им жилище било в *** **** ****, където живели до фактическата си раздяла на 25.04.2017 г. От брака си имали малолетен син- П., роден на *** г. Ищецът твърди, че през време на брака си изтеглил кредит в размер на 8 108 лева, за което сключил с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД потребителски кредит № ****/ 05.02.2016 г. Кредитът бил за задоволяване на семейни нужди- закупуване на домакински електроуреди, други стоки за бита, детско обзавеждане, детска количка, разходи покрай раждането на детето, спално обзавеждане, както и за погасяване на задължения по кредитни карти на двамата съпрузи. Кредитът се изплащал с удръжки от заплатата на ищеца, който работел към „Девин“ АД, а солидарен длъжник била ответницата. Към дата 06.01.2018 г. по кредита ищецът бил превел на банката сумата от 5 766, 50 лева, като на 31.01.2018 г. рефинансирал договора с нов кредит, за да погаси остатъчната сума от 3 253, 60 лева или общо по първия кредит се твърди, че той бил заплатил 9 020, 01 лева. Бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие с решение по гр. дело № 7028/ 2017 г. на ПРС, II бр. с-в. Ищецът счита, че кредитът бил поет за нужди на семейството, поради което съобразно закона съпрузите отговаряли солидарно и по равно, като между тях нямало други уговорки и оттук- ответницата му дължала половината от платеното от него за погасяване на кредита, или сумата от 4 510 лева.

Нямало значение, че в случая част от кредита бил погасен чрез поемане на задължение по нов кредит, защото винаги припадащата се част на платилия солидарен длъжник се дължала от другия солидарен длъжник. Тъй като страните не могли да уредят доброволно взаимоотношенията си, се претендира осъждането на ответницата да заплати половината от сумата по кредита. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че кредитът не бил изтеглен за задоволяване на семейни нужди, като се оспорват твърденията в исковата молба, че той бил използван за разходи за семейството. Посочва се, че електроуредите, обзавеждането и другите разходи били заплатени със спестявания на съпрузите и помощ от родителите им, а разходите по раждането на детето- със събраните от сватбата средства. Твърди се, че кредитът бил похарчен за задоволяване на личните нужди на ищеца, който обичал да се събира с приятели и да харчи пари за алкохол и храна, а също така ходел по игрални зали и казина.

Кредитът бил погасен през време на брака с общи средства на съпрузите, като ищецът вземал заплатата и майчинството на съпругата си и се разпореждал самостоятелно със семейния бюджет. Оспорва се твърдението, че за погасяване на задължението по кредита била платена сумата от 9 021 лева. По отношение на хладилника се твърди, че той бил закупен на името на ищеца няколко месеца преди встъпването в брак на страните, но бил заплатен от двамата през време на брака.

Вещта била доброволно оставена от съпруга за ползване от съпругата и детето, като се изразява готовност за връщането й по всяко време. Моли за отхвърляне на исковете, като при условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на суми, с който ищецът се бил обогатил неоснователно, защото бил платен негов личен дълг със средства от общия семеен бюджет, както следва: сумата от 799, 50 лева- половината от сумата за закупения хладилник и сумата от 500 лева-половината от договорната лихва и разноските по кредита. Също се претендират разноските по делото. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. Представя и писмена защита.

Първоначално с исковата молба е бил предявен и иск за осъждане на ответницата да отстъпи на ищеца собствеността и му предаде владението на комбиниран хладилник с фризер марка Daewoo FRN- U20FFVI, закупен на 01.06.2014 г. за сумата от 1 599 лева. В тази връзка се твърди, че в семейното жилище останал и комбиниран хладилник с фризер марка Daewoo FRN- U20FFVI, закупен на 01.06.2014 г. за сумата от 1 599 лева, който бил лична собственост на ищеца, но се ползвал от ответницата, която не му осигурява достъп и го ползвала.

С постановено в първото съдебно заседание от

11.09.2018 г. протоколно определение, влязло в сила поради необжалването му, ищецът е оттеглил този иск и производството по него е прекратено.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

С решение № 3810/ 03.11.2017 г., постановено по гр. дело № 7028/ 2017 г. на ПРС, II бр. с-в, по реда на чл. 50 от СК, гражданският брак между страните е бил прекратен.

Като писмени доказателства са представени множество извлечения по банковата сметка на ищеца за извършени трансакции- тегления и плащания на суми.

С договор за потребителски кредит от 05.02.2016 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и страните, като солидарни длъжници, банката им е предоставила в заем сумата от 8 108 лева, с краен срок за погасяване- 05.02.2019 г. Към договора е приложен погасителен план.

С искане от 31.01.2018 г. ищецът е поискал предсрочно да погаси кредита, за което от страна на банката му е издадена референция, че кредитът е бил предсрочно погасен, чрез рефинансиране с нов банков кредит.

Представена е фактура от

01.06.2014 г., издадена на името на ищеца- за закупена стока- комбиниран хладилник с фризер марка Daewoo FRN- U20FFVI, за сумата от 1 599 лева от магазин „Техномаркет“- гр.

Пловдив, ведно с гаранционна карта на техниката, също на името на ищеца. В тази връзка е приета справка- извлечение от сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД, видно от която отпуснатият стоков кредит за закупената вещ е бил погасен от лицето на 28.07.2015 г., при общо платена сума от 1 755, 59 лева. С приемо- предавателен протокол от 21.07.2018 г., подписан от страните и от двама свидетели, ответницата е предала на ищеца владението на комбинирания хладилник с фризер, в работещо състояние и без дефекти, като ищецът е декларирал, че вещта е получена.

С постановление от 18.07.2017 г. на Районна прокуратура- Пловдив по пр.пр. № 3747/ 2017 г., е отказано образуването на досъдебно производство по сигнал на ищеца срещу самоуправни действия на ответницата.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел, ангажиран от всяка от страните (протокол от с.з. от 11.09.2018 г.). Св. П. Д.Н.- *** на ищеца, посочва, че синът му изтеглил по време на брака му с ответницата кредит около 9 000 лева, който погасявал с пари от заплатата си. С тези пари се направил ремонт на семейното жилище, което било собственост на бащата на съпругата. Закупили се мебели, двамата направили кухненско обзавеждане, като ремонтът бил направен преди да се роди детето. С част парите платили раждането на сина им, направили и почерпка по случая в село *********, за която й свидетелят помогнал финансово, закупувайки марково уиски. Отрича синът му да играел хазарт, да се събирал в компании, да харчел пари по заведения. Ищецът бил закупил хладилник, но той останал да се ползва от ответницата, която не го давала и чак след образуване на делото го върнала. Дори била сменила бравата след напускане на жилището от сина му и той не можел да влиза там. Св. З.А.Д.- *** на ответницата, посочва, че страните изтеглили кредит малко преди да се роди детето им, като съпругата й казала, че не знаела за какво точно били използвани средствата от около 8 000 лева. Страните живеели в апартамент, собственост на бащата на ответницата, като ремонтът на жилището бил направен преди раждането на детето. Разходите по раждането били платени от събрани средства от сватбата. Знаела от приятелката си, че ищецът обичал да се събира с приятели навън, да прави пиршества, плащал големи сметки, организирал и голямо празненство по случай раждането на детето. За хладилника им знаела, че бил купен от него на лизинг, но изплащан от общи средства през време на брака им, както бил погасяван и кредита. След развода тази вещ останала в жилището, за да се ползва от майката и детето, като не била поискана преди делото. Не знаела приятелката й да има предходни кредити, които погасява. Обикновено тя си стояла в къщи с детето, а съпругът й излизал навън с приятели, ходели и по казина.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило размера на отпусналия потребителски кредит на страните, сумите по погасяването ми, платени от ищеца от трудовото му възнаграждение и платената за предсрочното погасяване на заема сума.

Представени са и доказателства за имущественото състояние на ответницата- удостоверение за доходи и декларация.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по обстоятелството, че през време на брака си страните са сключили договор за потребителски кредит с банка, по който ищецът е кредитополучател, а ответницата- съдлъжник, като и за двамата в договора е посочено, че те отговарят като солидарни длъжници пред кредитора си по смисъла на чл. 121 от ЗЗД.

Според чл. 32 ал. 2 от СК, която норма е императивна, съпрузите отговарят солидарно за поети от тях задължения за задоволяване на нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват общите потребности на членовете на семейството (храна, материали, разходи), за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ. Потребителският кредит по презумпция е за задоволяване на битови (жилищни) нужди, а при положение, че страните са били в брак, следва да се приеме, че процесният кредит е задоволявал нужди на семейството. Тази законова презумпция е оборима, но в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че кредитът не е бил изразходван за нужди на семейството, доколкото както законодателят в текста на разпоредбата, така и съдебната практика, приемат, че заетите по време на брака от съпрузите парични средства са предназначени и използвани за общи семейни нужди.

В конкретния случай ищецът претендира заплащане на половината от платените от него суми по кредита и макар формално да не посочва начален момент на тази си претенция, доколкото търси ½ от общата сума, послужила за погасяване на кредита, следва да се приеме, че този момент е от първата вноска по кредита. Следва да се отбележи обаче, че страните са били в брак от момента на сключване на договора, както и през част от времето на погасяването на заема, който е бил предсрочно погасен около три месеца след постановяване на решението за развода. В този смисъл за периода, докато е траел бракът между страните, единият съпруг, дори и да е погасявал кредита със свои лични средства, не може да претендира от другия припадащата му се част, макар и кредитът да е ползван за семейни нужди. Това е така, защото по смисъла на чл. 21 ал. 2 от СК съвместният принос се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството.