Определение № 2280 от 02.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2280 гр. Пловдив, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. А.а Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502410 по описа за 2023 година Подадена е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 против Разпореждане №19640/02.08.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІV гр. с. постановено по ч. гр. д. № 9752/23г., с което се отхвърля заявление вх.

№ 61334/03.07.2023г. против подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу С. А. Х. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, моли съда да отмени разпореждането на районния съд по съображения изложени в жалбата, като се произнесе по същество да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите претендирани в заявлението по чл. 410 от ГПК.

Предвид доказателства съдът установи следното:

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, твърди, че на 16.12.2021г. е сключен договор за паричен заем, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставя на С. А. Х. сумата 600лв. Приложен е и погасителен план.

На 02.03.2022г. „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД вземането по заявлението изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, по силата на сключен рамков договор за поръчителство.

В изпълнение на указания за отстраняване на нередовности на заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК заявителят е добавил, че между „Изи 1

Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД на 10.07.2019г. е сключен друг рамков договор за поръчителство.

При преценка изпълнени ли са изискванията, уредени в нормата на чл. 410 и чл.

411 от ГПК съдът съобрази и обстоятелството, че в деня на сключване на процесния договор за паричен заем № 4344853 е сключен и договор за предоставяне на гаранция между С. Х. в качеството му на потребител и „Файненшъл България“ ЕООД като гарант, по силата на който гарантът издава гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договора за паричен заем, а потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 241.45лв. по начина установен в договора за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. В този договор за паричен заем е посочено, че годишния процент на разходите е 41.13%, като в т.8 от същия са изброени допусканията по чл. 19 от ЗПК, като изрично в последното изречение е посочено, че няма да се начисляват други разходи, освен посочените в договора, но от погасителния план става ясно, че в погасителната вноска е включена и сума за възнаграждение за предоставяне на гаранция. Тази сума следва да се включи в ГПР, но е ясно дали това е така, поради което е налице обоснована вероятност да е налице неравноправна клауза, задължаваща потребителят да заплати необосновано високо възнаграждение на гаранта, преценено с размера на отпуснатия заем.

Освен това от изложеното в заявлението и допълнителната молба от 01.08.2023г. не може да се установи на какво основание „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД претендира процесните суми. Ако това е договор за цесия, то посоченият договор за покупко – продажба на вземания е сключен на 02.03.2020г., предхожда договора от 16.12.2021г. за паричен заем с повече от една година, т.е. прехвърлено е вземане, което към датата на твърдяната цесия не е съществувало, а пък рамковия договор за поръчителство, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на поръчител на 10.07.2019г. е с още по - предна дата спрямо договора за заем, а освен това не е ясно и какво е неговото съдържание, понеже заявителят не е страна по него и затова не го представя.

Следователно остава неясно основанието, на което се претендира процесната сума, доколкото заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на нормата на чл. 411, ал. 2, т.1 от ГПК, от една страна и обоснованата вероятност да е налице неравноправна клауза, задължаваща потребителят да заплати необосновано високо възнаграждение на гаранта, преценено с размера на отпуснатия заем, което налага извода, че заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК не следва да се издава.

Като е достигнал да същия правен извод е и отхвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГРК районният съд е постановил правилно разпореждане, а частната жалба против него е неоснователна и ще се остави без 2 уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 27044/05.09.23г. по ретгистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена против Разпореждане №19640/02.08.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІV гр. с. постановено по ч. гр. д. № 9752/23г., с което се отхвърля заявление вх. № 61334/03.07.2023г. против подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу С. А. Х. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3