Акт от 16.02.2023, Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16.02.2023 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Търговище на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира

Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: Албена

Стефанова

Иванка Иванова

Секретар - Стоянка Иванова

Прокурор – Мартин Александров като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 111 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на

„Национално тол управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуалния си представител юрисконсулт д.Л.К.-И., против Решение № 210/31.10.2022 г. на Районен съд-Търговище, постановено по НАХД № 536 по описа на съда за 2022 г., с което е отменено НП № BG05022022/4000/Р8-61/24.06.2022 г. на Началник Отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към АПИ, с което на С.Д.С. ***, за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. като незаконосъобразно.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН. В своята жалба касаторът навежда, че неправилно РС-Търговище е стигнал до извод, че нарушението е недоказано от обективна и субективна страна, както и за несъответствие на АУАН и НП с изискванията на ЗАНН. Твърди се, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, включително пълно и точно описание на нарушението, а също така е посочена и нарушената правна норма. Като неправилни се атакуват и изводите на съда относно авторството на деянието, позовавайки се на самопризнанието направено в с.з. от жалбоподателя С., че е бил водач на превозното средство. Представено е и писмено становище от страната на процесуалния представител на касатора, в което се излагат същите доводи, наведени в жалбата, както и допълнителни съображения, в т.ч и че С. е следвало да докаже, че е управлявал МПС с рег.№...на дата 19.01.2022г. в 16.00ч. със заплатена тол такса, което не е сторено. Иска се отмяна на съдебния акт, като вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде потвърдено атакуваното НП.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт д.К.-И., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. В съдебно заседание излага същите доводи, изложени в жалбата и в допълнително представеното становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна, като моли същото да бъде присъдено в минимално предвидения в закона размер.

Ответникът по касационната жалба - С.Д.С., редовно призован, се представлява от адвокат с. А. от АК-Търговище, който счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, обосноваващи законосъобразност на оспореното решение. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила и за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 05.02.2022 г. в 10:10:02 часа на ГКПП Русе – Дунав мост, при извършена проверка на ППС с рег.№ Т4811МТ, управлявано от С.Д.С. в направление излизане от Република България, е установено, че за същото ППС е дължима, но незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП при движение на 19.01.2022 г., в 16:00:49 часа на Пролаз, път № I-4, отсечка 217+988. За посоченото обстоятелство и въз основа на доказателствен материал в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП на водача е съставен АУАН № BG05022022/4000/Р8-61/05.02.2022 г., в който актосъставителят приел, че с констатираното нарушение е нарушена законовата разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП. В края на акта било дадено сходно описание на нарушението, където е посочено, че нарушителят е управлявал ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, с което е извършено административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДВП. Актът бил подписан от актосъставителя, двама свидетели и от сочения за нарушител без възражения. По административната преписка е налице квитанция от 05.02.2022 г., 10:10:02 часа за заплатена такса от 191 лв. и писмен отговор от „Интелигентни трафик системи“ АД по запитване от „Национално тол управление“, в който е посочено, че относно регистрираното нарушение в посочения час бордовото устройство е било изключено или неправилно включено в ел. захранване и с изчерпана батерия.

С подадено от С. по ел. път възражение с вх.№ 94-00-3850/23.02.22 г. последният е посочил, че на 08.02.2022 г. е подал две възражения, липсващи по преписката, където излага, че на 19.01.2022 г. в 16:00 часа, монтираното в ППС бордово устройство е било в изрядно състояние и в същото е имало налични средства за заплащане на пътна такса, но от направена справка от GPS за проследяване на камиона била регистрирана загуба на сигнал, подаван към устройството на посочените дата и час. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП с идентична фактическа обстановка, където наказващият орган е приел, че процесното ППС е било снабдено с бордово устройство, за което на посочените дата и час е било налице прекъсване в получаването на тол декларации, в резултат на което не е получено плащане в АПИ за сегмента - **********. В НП наказващият орган е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което на основание същата разпоредба е наложил на С. „глоба“ в размер на 1800 лв.В НП като разпоредба, от която произтича задължението за заплащане на тол таксата се сочи чл.10б, ал.3 от ЗП. Съдът е кредитирал и показанията на разпитаните в с.з. свидетели - актосъставителя В.

Ч. и св. по акта Я. Д. и Д. Д., като логични и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, но че съдържанието на същите не покрива минималните изисквания на чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН поради неясно описание на нарушението. Съдът е визирал направеното в АУАН на два пъти различно описание на фактическата обстановка, където в първото изобщо не е споменат водач, а във второто за водач е посочен С., но към момента на проверката, а не на датата на нарушението. Допълва, че въпреки пространното изложение на данни, не става ясно кога, къде и от кого е извършено нарушението. Съдът е посочил, че видно от съдържанието на НП в същото са описани факти досежно дата, място, ППС липса на платена пътна такса, но не са налице никакви сведения относно водача на това МПС - в момента на извършване на нарушението. Съдът е констатирал също, че като нарушена законова разпоредба в АУАН и НП е посочена разпоредба със санкционен характер- чл.179, ал.3а от ЗдвП, а не такава, която разписва дължимо правило за поведение, което би могло да се наруши с действие или бездействие от страна на едно лице. Съдът е посочил, че съдържащия се в санкционната разпоредба израз „не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата“ ясно показва нейния бланкетен характер, който предполага нарушаването на някакво конкретно разписано правило, за да се задействат предвидените в нея санкционни последици.

Съдът навежда, че дори и разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП изисква ясно да се посочи кое лице е субект на нарушението-собственикът или ползвателят на ППС-нещо, което в случая не е направено с НП. Посочените пропуски съдът е окачествил като съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на санкционираното лице да разбере обвинението против него и да организира защитата си.

Едновременно с гореизложеното Районният съд е приел и за недоказана субективната страна на деянието. Съдът е посочил, че от приетите от наказващия орган положения не става ясно каква е връзката между неплащането на пътната такса и поведението на водача. Посочил е, че по делото няма установени данни за това наличното бордово устройство да е било изключено, с изчерпана батерия или неправилно включено в ел.захранване, поради което не може липсата на платена такса автоматично да се свърже с поведението на водача без да е изяснено какво с било това поведение и на какво се дължи неплащането на тази такса. Съдът е приел, че от представената по делото от страна на С. справка за всички такси по договора е видно, че на 19.01.2022г. за същото ППС е била платена тол такса в размер на 1.98 лева, което кореспондира с изложения от С. довод, че е платена такава такса в същия ден по маршрута Омуртаг - Търговище, а при връщане в обратна посока таксата не е била отчетена и удържана. Съдът е извел извод, че от така събраните по делото доказателства описаното в НП се явява недоказано, както от обективна, така и от субективна страна. Районният съд е приел, че справката от електронната система за събиране на пътни такси, на която наказващият орган се позовава, не съдържа ползващи се с доказателствена сила данни относно субекта на нарушението, неговото конкретно поведение и причинната връзка между това поведение и липсата на платена пътна такса. Съдът е посочил, че тези справки могат да се ползват от наказващият орган като доказателство, но това не изключва тежестта, която се носи от последния да докаже наличието на извършено административно нарушение в смисъла на понятието, заложено в чл. 6 ЗАНН, включително и авторството му.

Освен изложеното, съдът е намерил за необходимо да обсъди и свидетелските показания, от които се установява, че към момента на съставяне на АУАН контролните органи не са разполагали с информация кой е бил водач на процесното МПС в момента на нарушението и са посочили лицето, което е установено да управлява същото към момента на проверката.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е отменил атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Наведените пред касационната инстанция оплаквания на касатора са неоснователни по следните съображения.

Изискването на закона в АУАН и в НП да бъде посочена нарушената материалноправна норма, разписваща правилото за дължимо поведение има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение, а от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесният случай в АУАН и в НП е посочена само санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е поместена в Глава седма „Административнонаказателна отговорност“ от ЗДвП заедно с останалите санкционни норми по този закон. Касационният състав не възприема изложените съображения от АНО, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на нея законова норма е императивната разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП, съгласно която водач на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Следва да се посочи, че единствено посочената в НП разпоредба на чл.10б, ал.3 от ЗП възлага задължение за заплащане на такса по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП само върху собствениците или ползвателите на ППС, каквото качество С. няма. Изводите на въззивния съд, че в конкретния случай в АУАН и НП не са спазени реквизитите по чл.42, ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като липсва правилно посочена нарушена законова норма, регламентираща дължимо поведение от дееца се споделя от настоящата инстанция. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.