Решение № 162 от 14.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600301 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 51 от 08.06.2026 година, постановена по НОХ дело № 127 по описа за 2026 г. на ОС-Пловдив , подсъдимия М. А. М., роден на *** в гр. К., обл. П., живущ в село В., обл. П., е признат за виновен в това, че на 29.12.2025г. в село Ведраре, обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари 120 (сто и двадесет) лева от владението на Н. Х. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

1

На осн. чл. 59, ал. 2 от НПК, съдът е приспадна л времето, през което подс. М. е бил задържан по ЗМВР и НПК .

Със същата присъда първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства. На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски.

Настоящото съдебно производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от подс. М. А. М., чрез защитника му - адв. Т. К.. В жалбата са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се от въззивната инстанция атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно – да бъде изменена обжалваната присъда и да бъде намален размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура – Пловдив пледира, че жалбата е неоснователна.

Счита, че първоинстанционният съд е изградил фактическите и правни изводи по настоящия спор въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна, законосъобразна и обоснована.

Адв. К., защитник на подсъдимия, в съдебно заседание пледира за отмяна на осъдителната присъда. Релевира доводи за превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, като излага подробни съображения в тази насока.

Подс. М. М. се присъединява към защитника си, а в последната си дума иска справедливост.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените във въззивната жалба доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановената присъда, намира жалбата за частично основателна.

Производството по делото е проведено по реда на гл.ХХІV- та от НПК с внесен обвинителен акт по бързо производство № 585/2025г. по описа на РУ 2 на МВР-Карлово.

Въззивната инстанция, след като се запозна с цялата доказателствена съвкупност по делото, наведените във възивната жалба доводи и след извълшена служебна проверка, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. А. М. е роден на *** в гр. К., обл. П., живущ в село В., обл. П.. Същият е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер.

На 29.12.2025г., около 18.00 часа, свид. Н. Д. отишъл в заведение, известно като „А.", в с. В.. Около 19.00 часа същата вечер в заведението дошъл и подс. М. М., който бил известен в селото с прякора „М.“. Свид. Д., Д.

Д.и С. Д. били седнали на една маса, а на съседна маса били подс. М., заедно със свид. Е. А. С., негов чичо (по прякор „П.“), и свид. Е. С. С.. Заведението работело и като букмейкърски пункт, където клиентите можели да извършват залагания за надпревара на кучета и коне. Св. Д. през цялата вечер употребявал бира и взел участие в залаганията, от които спечелил 32 лева (срещу заложени 2 лева). С част от спечелената сума почерпил компанията на масата. Подс. М. забелязал, че свид. Д. носи в себе си книжни банкноти, които държал в предния десен джоб на якето си, от където ги изваждал, когато заплащал консумацията си на бара. Подс. М. М. консумирал ракия, а св. С. водка, но тъй като в заведението не се пушело, посетителите излизали навън за да изпушат по някоя цигара. Подсъдимият М. излизал няколко пъти навън, за да изпуши по някоя цигара. Като се засякли отвън с пострадалия Д. да пушат, подс. М. поискал дребна сума пари от свид. Д., за да си купи цигари (0,40 лева), който от своя страна му дал сумата от 2 лева, тъй като нямал дребни.

Преди да си тръгне от заведението, подс. М. решил да си вземе 50 грама ракия, но не му достигали пари и поискал 0,20 лева от св. Е. А. С.. Св. Д. чул от съседната маса, че подсъдимият иска пари и на висок тон направил коментар, че М. не спира да проси и го нарекъл „просяк“ няколко пъти. Това подразнило подсъдимия, който извадил две банкноти от джоба си от 50 лева и от 10 лева, за да докаже, че има пари в себе си. Св. Д. М. направил забележка на св. Д., че му пречат да работи и да преустановят размяната на реплики на висок тон. Подс. М. отишъл до бара и си поръчал наливна ракия за вкъщи, която с. Д. М. му налял в бултилка от 500 мл, както и няколко цигари, платил и 3 си тръгнал от заведението малко след 21,30 часа.

Около 22.00 часа същата вечер свид. Н. Д. също напуснал заведението и тръгнал да се прибира в посока бл. 2 в с. В.. Вървейки по асфалтирания участък от улицата Д. забелязъл зад едно от дърветата силует на човек.

Последният го настигнал и му нанесъл удар с твърд тъп предмет в лявата част на тилната област, при който Д. залитнал и паднал на асфалта, когато получил удар с юмрук в лявата част на лицето, в областта на скулата. В този момент разпознал подс. М., с когото били лице в лице, на разстояние от около 30 см.

Подсъдимият успял да обгърне главата му с ръка и с предмишницата си да го притисне, след което с бързи движения бръкнал в предния десен джоб на якето на свид. Д. и отнел намиращата се вътре сума от 120 лева в банкноти, както следва: 1 бр. от 100 лева, 1 бр. от 10 лева и 2 бр. от 5 лева, след което се отправил в посока към жилищните блокове. Св Д., след като се изправил, намерил мобилния си телефон в джоба на якето и позвънил на ЕЕН 112, за да съобщи за случилото се и че бил нападнат от познато лице, което скоро излезнало от затвора. Обаждането му било регистрирано в 22,04 часа.

Установявайки, че цигарите и запаката му ги няма във външния джоб на якето, Д. решил да се върне в заведението, където на всеослушание споделил пред присъстващите там свидетели - Е. С., Д. Д. и С. Д., че М. го нападнал, като го ударил с нещо като дъска, и му взел сумата от 120 лева. Същият бил притеснен и изплашен, поискал запалка и цигара и излезнал навън, за да изчака полицейските служители. Св. Е. А. С. също си тръгнал от заведението и видял св. Д. пред сладкарницата, когото попитал с каква дъска е бил ударен от племеника му. Започнали да търсят дъска на мястото, къде Д. му посочил, че е бил нападнат от М.. Не успели да открият дъска, но на същото място намерили цигарите, запалката и пакетче кафе, което пострадалият си бил купил. Междувременно подс. М. се прибрал в апартамента в който живеел, вечерял набързо и слезнал пред блоковете, където се събирали негови съседи да играят карти. Св. Д. изчакал служителите на РУ на МВР - Карлово, на които разказал за случилото се. Същите установили подс. М. в навес пред жилищните блокове, където играели карти.

На осн. чл.164, ал.1 от НПК, бил извършен обиск и изземване при неотложност на 30.12.203 г. (23,45-00,11 ч.). От левия джоб на черен суитчър, с който бил облякан подсъдимият М. били намерени и иззети следните банкноти: 1бр. от 100 лева, 1 бр.от 10 лева, 2бр. от 5 лева и 1 бр. от 50 лева, 4 които били описани по серийни номера в съставения протокол за обиск и изземване (на л. 12 от БП) и фотографирани в албум (л. 13-15 от ДП). Същият бил задържали за 24 часа по ЗМВР.

В хода на разследването (на следващата сутрин) било извършено освидетелстване на пострадалия Д. с негово съгласие, при което било установено: зачервяване в областта на лявата му буза около челюстта с дължина около 3 см., зачервяване по дясното му коляно с лек оток и открита охлузна рана с размери 4 см. на 1,5 см. Установените травматични увреждания били фотографирани и приложени в албум за освидетелстване.

Пред Окръжен съд – Пловдив, в хода на проведеното съдебно следствие, е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза. В заключението е отразено, че в представените материали по делото не са налице медицински документи на името на пострадалия, които по категоричен и безспорен начин да потвърждават наличието на причинени му травматични увреждания, поради което и отговорът на поставените въпроси е базиран на събраните по делото гласни доказателства.

Прието е, че описаните противоправни действия, изразяващи се в удари, стискане и падане на терен, при нормални условия довеждат до изпитване на субективно негативно усещане (болка) към момента на тяхното осъществяване и в непосредствено кратък период след това, като същите се причисляват към медико - биологичния признак от НК – болка, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Вещото лице е посочило, че е възможно тези действия да доведат и до възникване на мекотъканни травматични находки, каквито могат да бъдат охлузванията и кръвонасяданията. Общото при тях е, че същите поради повърхностния си характер не налагат необходимост от оказване на медицинска помощ, като те също попадат в спектъра на горевизирания медико - билогичен признак от НК. Снимковият материал по ДП, като част от протокола за оглед на живо лице, кореспондира с казаното по – горе като съдебномедицински констатации, а описателната част на протокола също потвърждава изложените експертни съждения. Механизмът на травматичното въздействие в конкретния казус се причислява към този на най-общото увреждащо действие на твърди тъпи предмети.

Въззивният съд, прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, направени пред настоящата инстанция и извърши 5 цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, с оглед изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК.

Първоинстанционният съд е събрал необходимия за правилното решаване на делото доказателствен материал, който е подложил на анализ и въз основа на него е установил релевантните за предмета на доказване факти.

Фактическите констатации на окръжния съд се споделят и от настоящия състав, като същите намират опора в събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. С оглед конкретните възражения във въззивната жалба, обаче, е необходимо доказателствената съвкупност да бъде допълнително обсъдена и в аспекта на поставените от защитата въпроси относно достоверността на показанията на пострадалия Н. Д., механизма на упражнената спрямо него принуда, наличието и отнемането на инкриминираната парична сума и авторството на деянието.

От доказателствата по делото се установява безспорно, че вечерта на 29.12.2025 г. подс. М. М. и пострадалият Н. Д. са се намирали в заведение в с.В., известно като „А.“, където били и свид. Е. С., Д. Д., С. Д. и други лица.

Установено е и възникналото между подсъдимия и пострадалия словесно напрежение, повод за което е била поискана от М. дребна парична сума, във връзка с което Д. го нарекъл „просяк“. В тази част показанията на присъствалите лица са еднопосочни и взаимно се допълват.

От показанията на свид. Е. С. (л.38 НОХД) се установява и обстоятелството, че след отправената реплика подсъдимият извадил и показал намиращи се у него банкноти от 50 лева и 10 лева. Това обстоятелство има значение при преценката на възражението на защитата относно произхода на намерените впоследствие (при обиска) у М. парични средства и не следва да бъде пренебрегвано. То, обаче, не опровергава останалите доказателства относно последващото отнемане на парите на пострадалия, нито позволява да се направи извод, че цялата намерена у подсъдимия сума представлява негови собствени средства.