Решение № 57 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110202621 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Т. А. от гр.Варна против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 10170956, издаден от ОД МВР Варна.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, жалбоподателят- редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата си, моли ЕФ да бъде отменен.В хода по същество посочва, че не е било доказано по несъмнен начин, че е управлявал лекия автомобил на процесната дата, както и че не е представил декларация по чл.188 от ЗДвП, тъй като се притеснил, че ще посочи неверни данни.

Въззиваемата страна -редовно призована, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки от гл. юрк. А., в което се релевират доводи по същество за констатираното адм. нарушение и потвърждаване на ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд Варна, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2024 г. в 11:13 часа в област Варна,с.Старо Оряхово, ул.“Дунав“ до бензиностанция „ВПС“ в посока Варна с АТСС ARH CAM S1 120cc8e била засечена скорост на движение на лек автомобил "Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ 4 МАТИК" с рег. № *** от 61 км/ч. ( при отчетен толеранс от 3%) над разрешената за населено място скорост на движение от 50 км. /ч.

Нарушението било установено с техническо средство – преносима система за контрол на 1 скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1. АТСС било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,преминало е и последваща проверка.

Поради констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП бил издаден Електронен фиш серия К, № 10170956, издадено от ОД МВР Варна на жалбоподателя А. Т. А., в качеството му на собственик на автомобила.

В хода на съдебното следствие е разпитан по искане на жалбоподателя св.Огнян Симеонов, от чиито показанията се установява, че автомобила на жалбоподателя е бил в сервиза му за ремонт в началото на месец декември 2024 г. Твърди, че ремонтът на автомобила включвал шофиране с голяма скорост, за да се „издуха“, което правели на магистралата или в участъка Девня – Старо Оряхово.Предполага, че някое от момчетата е управлявало автомобила.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като отчита обстоятелството, че е възможно да е заинтересован поради отношенията, които има с жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К, № 10170956, издадено от ОД МВР Варна, снимка № 120cc8е/0346687, Протокол за проверка № 151-ЗЧ-ИСИС/08.11.2024 г. на БИМ, Протокол за използване на АТСС от 10.12.2024 г.,ведно със снимка на техническото средство, часови график за 08.12.2024 г., справка от АИС АНД, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ,удостоверение за професионална подготовка, издадено на И. И. Д.,писмо от ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, ведно със справка АИС АНД за ЕФ, сер.К № 10170956,с отразена дата на издаване 03.01.2025 г. и снимков материал на нарушението – пет броя снимки.

От приложения към преписката снимков материал във връзка с местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата безспорно се установява мястото на контрол и мястото на извършване на нарушението, включително и с оглед на посочените GPS координати на снимките, представляващи веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на ЕФ.

Спазени са изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни реквизити- данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е 2 установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Избраният за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП, по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл.

189, ал. 4 ЗДП(в редакцията от 01.04.2019 г.) предвижда че "при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДП, въведена също с изменението на ЗДП от 13.03.2015 г.

Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия случай.

Следва да се отбележи, че въведеното уточнение на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението.

В процесния случай АТСС- ARH CAM S1, № 120cc8e, с която е установена скоростта на движение на МПС-то—61 км/ч., е въведена в експлоатация от присъствал на мястото на контрол служител на ОД МВР Варна, което не противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Видно от приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на дата 08.12.2024 г. за времето от 13:00 ч. до 16:00 часа, което включва и часа на контрол, отчитането на скоростта на движение на пътните превозни средства осъществявано чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, е, че същото функционира без намеса на контролен орган. Ограничението на скоростта в посочения участък е било 50 км/час за населено място.

С оглед на това, от една страна е спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов нормативен акт, от друга правилно е издаден ЕФ на жалбоподателя за нарушение чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която норма указва, че: "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея.

3

В този смисъл няма несъответствие и неяснота нито от фактическа страна на нарушението, нито при неговото правно квалифициране.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е доказано категорично, че е управлявал автомобила на процесната дата.

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява, съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се понася от собственика или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателя не оспорва, че е собственик на автомобила, както и че не се е възползвал от възможността, посочена в чл. 189, ал. 5 ЗДвП, да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, на когото е предоставил МПС-то и което е извършило нарушението, в едно с копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Поради това именно жалбоподателят се явява административно-наказателно отговорно лице и съдът не приема доводите, изложени в жалбата, за незаконосъобразно издаване на ЕФ и недоказаност на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: "Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.

На жалбоподателя е наложено административно наказание на осн.чл.182 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.2 от ЗДвП – при условията на повторност.

Действително към датата на нарушението е действала разпоредбата на 182, ал. 4 от ЗДвП, повеляваща налагане на наказание в двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба, когато извършеното административно нарушение по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 към този момент е било в условията на повторност, но до влизане в сила на обжалвания ЕФ наказуемостта за извършено при условията на повторност нарушение по чл.

182, ал. 1, т. 1-4 от ЗДвП е отпаднала, поради което и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ЕФ следва да се измени.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, който минимален размер според съда представлява справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото, както и на обстоятелството, че процесуалното представителство е осъществено единствено с изложено писмено становище.

С оглед чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото, в сила от 01.01.2026 г., съдът намира, че в диспозитива на решението си следва да посочи размерът на глобата и 4 присъденото адвокатско възнаграждение в евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т.4 ЗАНН, Районен съд Варна, НО, 45-ти състав РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 10170956, издаден от ОД МВР Варна, с който на А. Т. А. с ЕГН **********, в качеството на собственик на МПС, рег. № *** за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание " глоба " в размер на 100 лв., като преквалифицира деянието от нарушение по чл. 182, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на това основание НАМАЛЯВА размера на глобата на 50 лв. (25,56 евро).

ОСЪЖДА А. Т. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Варна сумата от 80 лв. (40.90 евро), представляващи разноски за юрисконсулт.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд -Варна с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.