Решение № 11565 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11565 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110139066 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата 888,86 лева, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2022г. до окончателното й изплащане.

Ищецът ЗАД „...“ твърди, че на 05.11.2021г., около 11:35 часа е реализирано ПТП, при което водачът на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ СВ ... МХ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ СВ ... СВ, по отношение на който с ищеца е сключена имуществена застраховка. За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол, в който е отразено, че вината за произшествието е на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег.№ СВ ... МХ. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 1244,51 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 25 лева. Връчил е покана на ответника за възстановяването на сумата, който му е заплатил сума в размер на 380,65 лева. Предвид това в настоящото производство ищецът претендира от ответника заплащането на разликата между пълния размер на извънсъдебно предявената претенция и направеното от ответника плащане, възлизаща на сумата от 888,86 лева. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът ЗЕАД „Б...“ в срока по чл.131 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че съставения двустранен констативен протокол за ПТП не отговаря на законовите изисквания, съответно не представлява годен документ, даващ основание за реализиране на регресната му отговорност. Оспорва заявения 1 механизъм на произшествието, вината на застрахования при него водач, както и всички твърдени вреди да са причинени при процесното произшествие. Излага съображения, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахования при ищеца автомобил, а при условията на евентуалност твърди съпричиняване от 50 %. Твърди, че платеното застрахователно обезщетение е завишено и неотговарящо на действително претърпените вреди. Счита претенцията за заплащане на ликвидационни разноски за завишена. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника е да докаже въведеното възражение за съпричиняване, а при установяване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

По настоящото дело не е формиран спор между страните по отношение на фактите относно наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС към момента на реализиране на риска, наличието на валидно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на „Фолксваген“ с рег.№ СВ ... МХ към датата на ПТП, настъпването на ПТП на 05.11.2021г. в гр. София със сочените в исковата молба участници; изплащане то от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер. Горните обстоятелства се установяват включително от приетите по делото писмени доказателства – договор за застраховка „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“, обективиран в застрахователна полица № 21-0304/310/5000009, Справка от информационната система на Гаранционен фонд за наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите, Двустранен констативен протокол за ПТП от 05.11.2021 г., Уведомление за щети по МПС от 05.11.2021 г., Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, Покана за доброволно изпълнение на регресна претенция, и Преводно нареждане за кредитен превод от 23.12.2021 г.

Спорът по делото между страните се концентрира около въпросът относно механизма на настъпване на процесното ПТП.

По делото е приет като писмено доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от 05.11.2021г., съставен от водачите на процесните автомобили, в който е отразено, че на 05.11.2021г., около 11:35 часа, в гр. София, на бул. „П. Яворов“ е настъпило ПТП между л.а. „БМВ Х5“ с рег. СВ ... СВ с водач Д. Д. и л.а.

„Фолксваген кади” с рег. СВ ... МХ, с водач Е. Ц.. Като причина за настъпване на произшествието е отбелязано виновното поведение на водача на л.а. „Фолксваген кади” с рег. СВ ... МХ, в резултат на което е настъпил удар е задната част на другото превозно средство - „БМВ Х5“ с рег. СВ ... СВ, при движение в една посока и в същата пътна лента. Видно от схемата в протокола, произшествието е настъпило при включване на л.а. с рег. № СВ ... СВ в движението по бул. „П. Яворов“. В тази връзка съдът съобрази, че двустранния протокол за ПТП, изготвен от водачите, няма характер на официален свидетелстващ документ, в т.ч. и по отношение на описания в него механизъм на настъпване на произшествието, поради което в тази част не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно. Ето защо, съдът анализира удостоверените в него обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите събрани по делото доказателства.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е разпитан водачът на автомобил рег. № СВ ... СВ – Д. Л. Д., от показанията на която се установява, че на процесната дата при включване в движението по алея „Яворов по посока бул.

„Цариградско шосе“ – Телевизионната кула, е реализирала ПТП с друг автомобил, който ударил задната броня. Свидетелката пояснява, че предприетата от нея маневра за включване в движението вече е била завършена, като не е видяла другото МПС, участвало в произшествието. Така събраните по делото свидетелски показания на водачът Д. Л. съдът намира за логични и обективни, доколкото същите се подкрепят в пълнота от данните, удостоверени в процесния двустранен констативен протокол, и заключението на вещото лице по допуснатата за изясняване на релевантните обстоятелства съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като мотивирано, ясно, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на автотехническите науки. От изводите на 3 вещото лице се изяснява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: водачът на л.а.“Фолксваген Кади“ рег. № СВ ... МХ, при движение по бул. „Пейо Яворов“ със скорост и дистанция, непозволяващи спиране в рамките на опасната зона на „БМВ Х5 Х-Драйв 30Д“ с рег. СВ ... СВ, движещ се пред него, извършил маневра за смяна на лентите, при което допуска съприкосновение с последния, в резултат на което му нанася имуществени вреди – увредени облицовката на задна броня, основа задна лява клапа, основа заден ляв панел и заден долен спойлер на облицовката на задната броня.

Следва да се посочи, че вещото лице представя и друг вариант за причината за настъпване на процесното произшествие, като изяснява, че в случай, че водачът на л.а.

„БМВ“ с рег. № СВ ... СВ е навлязъл внезапно в опасната зона на другото участващо в ПТП превозно средство, като не го е пропуснал, последното се дължи именно на неговите виновни действия. Тези изводи на експерта за възможна причина за реализиране на ПТП се разколебават от събраните по делото доказателства. В тази връзка, съдът съобразява показанията на свидетеля Е. Енчева Ц., водач на л.а. рег. № СВ ... МХ, от които се установя, че при шофиране в посока Телевизионната кула е реализирала сблъсък с включващия се в движението и движещ се пред нея автомобил марка „БМВ“, като пояснява, че в момента на ПТП документ от сенника на автомобила е паднал, поради което ръката инстинктивно е реагирала, в резултат на което ударила другия автомобил в задната част. В допълнение към горните изявления, свидетелката посочва, че не може да потвърди с категоричност и дали не се е отклонила от пътното платно, на което се е намирала. Следва да се посочи, че след изслушване на показанията на свидетелката Ц., в съдебно заседание вещото лице по допуснатата САТЕ потвърждава възприетия от него механизъм на процесното ПТП, при който л.а. рег. № СВ ... МХ е навлязъл в опасната зона на увреденото МПС в резултат на отклонение от движение вдясно. Ето защо, с оглед съответствие на изложеното от свидетелката Ц. с изводите на вещото лице, съдът при извършване на преценка по реда на чл. 172 ГПК кредитира свидетелските показания като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

С оглед гореизложеното, след извършен анализ на доказателствената съвкупност, съдът намира за установен по безспорен начин следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: при движение в гр. София по бул. „Пейо Яворов“ водачът на л.а.“Фолксваген Кади“ рег. № СВ ... МХ навлиза в опасната зона на превозното средство, при което реализира съприкосновение като удря в задната част движещия се пред него и след извършване на маневра за смяна на лентите – от дясна в средна, при включване в движението по бул. „Пейо Яворов“ по посока от бул.

„Цариградско шосе“ към Телевизионната кула, л.а. „БМВ Х5 Х-Драйв 30Д“ с рег. № СВ ... СВ.

4

Съгласно правилото на чл. 20, ал.1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В чл.25, ал.1 ЗДвП е установено и задължението на водачите преди да започнат каквато и да е маневра, в т.ч. и такава за отклонение вдясно по платното за движение, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат след тях, преди тях или минават покрай тях, и да извършат маневрата, съобразявайки с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Водачът на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ 2629 МХ не е съобразил поведението си с цитираните норми, което обстоятелство изрично се признава от него при разпита му като свидетел, при който заявява, че вследствие на падането на документ от сенника в момента преди удара, ръката му е трепнала и е възможно да се е отклонил от движението. Горното намира подкрепа и съобразно установения от вещото лице механизъм на настъпване на процесното ПТП, възприет в пълнота от съда, както и от отразеното в съставения от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП.

Съгласно изводите на експерта, водачът на л.а. рег. № СВ ... МХ е управлявал автомобила с несъобразена скорост и на небезопасна дистанция от движещия се пред него л.а. рег. № СВ ... СВ, което от своя страна представлява нарушение и на правилото на чл. 20, ал.1 ЗДвП. От показанията на водача Е. Ц. категорично се установи и че същата не е проявила необходимото внимание при управлението на МПС рег. № СВ ...

МХ, в резултат на което е допуснала съприкосновение с другия автомобил. Така описаните от свидетелката действия съвпадат в пълнота със схемата, отразена в Двустранния констативен протокол за ПТП, като същите са в разрез с изискванията на нормата на чл. 25, ал.1 ЗДвП, установяващи задължение на водача на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, в частност за да се отклони вдясно, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.