Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 01.03.2022, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 1797/2021
Вид
Решение № 68
Подписан
01.03.2022
В сила
02.06.2022
Състав
СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. К., 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101797 по описа за 2021 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. М. заявява, че на *** г., около *** часа на път *** км. 220 в община С., водачът В.Д. Г., с ЕГН**********, /посочен в протокола за ПТП като участник 1/, управлявайки лек автомобил марка и модел „Б.", с рег. № ***, собственост на А.Е., поради движение със скорост, несъобразена с атмосферните условия и интензивността на движението, изгубил контрол и блъснал в задна лява част лек автомобил марка и модел „Ф." с рег. № ***, управляван от М. Р. М., ЕГН **********, собственост на „И." ЕООД, ЕИК *** /посочен в протокола за ПТП като участник 2/. Вследствие на това удареният автомобил се завъртял на пътното платно. От удара били причинени повреди на лява странична задна броня, задни врати, ходни столове, заден десен калник, описани в протокола за ПТП. В същият било отразено още, че причинителят на ПТП В.

Д. Г. не носил със себе си СУМПС.

Сочи, че за управлявания от ответника автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност".

Твърди, че за настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП с № *** от *** г. от ТР. ТР. на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - град С., в който бил отразен механизма на ПТП и била установена вината на ответника за настъпилото ПТП. По случая било взето административно отношение, като на виновния водач бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № *** за нарушение на чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Заявява, че за повредения автомобил „Ф." с рег. № *** към датата на настъпване на процесното ПТП е имало валидна сключена застраховка „КАСКО+" с „Д." ЕАД, с номер на полицата ***, със срок на действие от 1

00,00 часа на 25.09.2017 г. до 23,59 часа на 24.09.2018 г.

На *** г., собственикът на повредения автомобил „Ф." с рег. № *** „И." ЕООД отправил уведомление за щета до „Д." ЕАД, като ищцовото дружество образувало преписка по щета № ***. За установяване на техническото състояние на автомобила и точното отразяване на щетите бил извършен оглед на увредения лек автомобил от представители на „Д." ЕАД.

Повредите по лек автомобил марка и модел „Ф.", с рег. № *** били констатирани с опис на уврежданията по щета № ***, както следва:

Опис на увредените части и детайли: Задна броня; Задна врата - дясна;

Задна врата - лява; Стоп десен; Стоп ляв; Праг ляв; Панел ограничен ляв;

Калник заден десен; Джанта стоманена предна дясна; Средна колона лява;

Ъгъл задна броня лява; Ъгъл задна броня дясна; Задна колона дясна; Задна колона лява; Калник заден ляв; Странична товарна врата дясна; Основа задна броня; Под багажник; Мокед под; Уплатнителна лента врата багажник;

Алумиева лайсна под; Вътрешна дръжка задна лява врата; Панта задна дясна врата дол на; Заключващ механизъм лява врата; Заключващ механизъм дясна врата.

В извършената калкулация по щета № ***, разходите за отстраняване на повредите на автомобила били оценени на обща стойност от 4 799,95 лева, разбити по пера, както следва: части за подмяна: 1274,24 лева; труд за ремонти: 464,58 лева; труд за демонтаж и монтаж: 766,80 лева; труд за разоборудване: 120,60 лева; труд за боядисване: 875,84 лева; боя и допълнителни материали: 1379,28 лева; камера: 30,00 лева; Направена отстъпка в общ размер на: 111,39 лева.

Твърди, че „Д." ЕАД изпратило възлагателно писмо до автосервиз „Р." ООД за извършване на ремонт на повредения автомобил „Ф." с рег. № ***.

Същият бил приет с приемо-предавателен протокол от *** г., в който било отразено, че ремонтът е извършен качествено и автомобилът е приет без възражения. За извършения ремонт била издадена фактура №***/***г. за сумата от 4 799,95 лева. По повод на щетата бил съставен и ликвидационен акт от застрахователя, като било определено обезщетение в размер на 4 799,95 лева.

Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че на основание чл.

500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС или на което временно е отнето СУМПС. В процесния случай, виновният за настъпване на процесното ПТП водач В. Д. Г. не е притежавал правоспособност, евентуално, СУМП му е било временно отнето. Евентуално, в случай, че съдът не приеме, че е налице хипотезата на чл. 500, ал. 2 КЗ, то моли да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

Сочи, че довереното му дружество е изпратило регресна покана с изх.

№ ***г. до ответника на адреса, посочен в протокола за ПТП. Същата била получена на 23.10.2018 г. от Диньо Г. - баща на В.Г.. В предоставения 15дневен срок за изпълнение задължението не било погасено, като от 08.11.2018 г. ответникът дължи на ищцовото дружество и лихва за забава. Към 01.03.2021 г. мораторната лихва за забавено плащане е в размер на 1 126,66 2 лева.

Счита, че довереното му дружество има правен интерес и предявява настоящия иск, тъй като това е единствената му възможност да защити правата си по съдебен ред.

С оглед гореизложеното моли съда да осъди В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ***, да заплати на „Д. " ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***, представлявано от Главен изпълнителен директор КК.Х.Ч. и Изпълнителен директор Б.А.В., сумата от 5 926,61 лева, от които: 4 799,95 лева, представляваща платеното от довереното му дружество застрахователно обезщетение по щета № *** и 1 126,66 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане, считано за периода от 08.11.2018 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ищеца, по която могат да бъдат погасени предявените с настоящата искова молба вземания, както и тези за лихви и съдебни разноски, а именно:

IBAN: ***; ВIС: ***; Обслужваща банка: „О." АД; Титуляр: „Д. " ЕАД.В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Г. П., който моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. На основание чл.149, ал.3 от ГПК по делото е постъпила писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.

Д. Г., чрез адвокат С. Б., с който изразява следното становище:

Така внесена за разглеждане искова молба вх.№ 10272/02.03.2021 г. по описа на РС П. е процесуално недопустима както и формулираните в нея искове също са недопустими, защото адвокат С.Ф. М. няма активна процесуална легитимация да води против ответника В. Д. Г., с ЕГН**********, с адрес: гр. К., *** формулираните и записаните в тази искова молба съдебни искове. Защото адвоката в гражданското производство няма самостоятелни права да води съдебни искове дори и да е пълномощник на ФЛ или на ЮЛ, което би имало право на иск. В случая счита, че съдията докладчик е допуснал опущение и е процедирал недопустима за разглеждане искова молба. Поради това извършва искане за прекратяване незабавно това изначално правно и процесуално недопустимо съдебно производство на основание правилото на нормата на чл. 130 от ГПК.

Алтернативно оспорват и като недопустими и изцяло неоснователни предявените с исковата молба против ответника съдебни искове, тъй като считат, че същите реално съставляват претенции за недопустимо неоснователно обогатяване и опита да му бъде вменена на ответника вина и отговорност за настъпилото ПТП на *** г. вследствие на лоши метеорологични условия и препречването осъществено от другия участник в това ПТП е неуспешен. Заявява, че не ответника В. Д. Г. е виновен за описаното в исковата молба ПТП и не той е причинил вредите върху участвалия в това ПТП бус - модел Ф. с година на производство 2001 г., който в цялостно състояние към момента по данни от обявени електронни обяви за продажба на аналогични бусове струва в диапазона от 2000 лв. до 4900 лв. в най-добрия случай. Така, че не е допустимо, не е морално и не е правно 3 основателно някой да иска да се обогати за сметка на ответника без основание. В тази връзка оспорват като неистинни и неверни всички изнесени пред съда твърдения в исковата молба, че ответникът дължи на когото и да било исканите от него парични суми. Твърди, че ответникът на *** г. не е бил неправоспособен водач на МПС и претенцията против него на основание нормата на чл. 500, ал. 2 от КЗ е правно неоснователна, също така неоснователна е и претенцията, квалифицирана по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ от автора и подателя на исковата молба.

Сочи, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение на никой, защото не е причинител на претендираните от него щети, а и твърдяното получаване от трето за спора лице на някаква покана, адресирана до него, с нищо не го обвързва.

Счита за невярно и неистинно твърдението, че цитирания в исковата молба протокол за ПТП установява вината на ответника за настъпилото на *** г. ПТП. Сочи, че този протокол е с невярно и неистинно съдържание относно механизма на настъпване на ПТП и кой е виновния за настъпването му и по този повод оспорват истинността на съдържанието му в тази част.

Защото е резултат от субективно отношение от страна на съставителя му, който с нищо не е установил записаното в него, относно начина на настъпване на това ПТП и реалния му причинител .

Съчинените вреди и тяхното измамливо невярно остойностяване считат за недопустим опит за неоснователно обогатяване, предприет против ответника с тази искова молба. По тази причина заявява, че е невъзможно да бъде взето друго правно становище освен оспорване на исковете като недопустими, алтернативно изцяло неоснователни.

Заявява, че в искова молба вх. № 10272/02.03.2021г. по описа на РС П., сложена на лист с № 2, 3 и 4 от свързаните с кориците на ГД № 20215330104050/2021 г. по описа на РС П. - II - ри граждански състав документи няма извършено годно и подлежащо на уважаване от съда от страна на правно и процесуално легитимиран правен субект доказателствено искане. Защото записа „Доказателства" и изброяването на 14 броя неща не е доказателствено искане. По тази причина не следва да бъдат уважавани доказателствени искания на ищеца, защото такива в исковата молба няма формулирани. Копията от документи и един лист съдържащ снимки сложени към исковата молба не следва да бъдат приемани от съда, а и не са надлежно заверени съобразно правилото на чл. 32 от ЗА. В случай, че това възражение не бъде уважено, ще упражнят правото си да ги оспорят относно тяхната относимост, истинност и достоверност в първото открито съдебно заседание, в случай, че не бъде прекратено това изначално недопустимо съдебно производство.

Твърдят, че ответникът В. Д. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес в РБ: гр. К., *** е правоспособен водач на МПС от 15.02.2005 г., и че на *** г. също е бил правоспособен водач на МПС. Твърдят и, че от 2008 г. той живее преимуществено в К. и рядко посещава Р Б..

По тези причини и съображения считат, че предявените от ищеца против ответника иск/ове/ следва да бъдат отхвърлени, като правно недопустими, алтернативно като неоснователни и изцяло недоказани.

4

Претендират присъждането на разноски.В съдебно заседание адвокат С. Б. в качеството му на пълномощник на ответника моли съда да прекрати производството като недопустимо. Алтернативно да отхвъли предявения ис като неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена административна наказателна преписка по АУАН серия Д *** от *** г . и издаденото Наказателно постановление № *** от 09.07.2018 г. Наказателно постановление № *** от 09.07.2018 г. е издадено въз основа на АУАН ***. От същото се установява, че на *** г. около *** часа в община С. по път *** км. 220 в посока север към град К. В. Д. Г., управлява л.а. „Б.“ с рег. № ***, собственост на А.Е., като поради движение със скорост несъобразена с атмосферните условия „дъждовалеж“ и с интензивността на движението застига и блъска движещия се в същата посока л.а. „Ф.“, с рег. № *** в задна лява част. При проверката е установено, че водачът притежава свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Посочено е, че водачът е нарушил следните разпоредби на ЗДвП не контролира ППС, което управлява с което е нарушил – чл. 20 ал. 1 от ЗДвП; водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидено препятствие или създадена опасност за движението – нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; управлява МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност.