Определение № 46026 от 28.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46026 гр. София, 28.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110150309 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

250635/11.09.2023 г. от П. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С----- чрез процесуален представител адв. А. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С--, тел. --, със съдебен електронен адрес за призоваване: а[email protected] срещу "-" АД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. С--------------, телефон: -, Факс: -, адрес на електронна поща: [email protected], представлявано от Г-- и А-, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 410.80 лева, представляваща дадено без основание, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (11.09.2023 г.) да окончателното й изплащане В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът се е задължил да предостави обезепечение за кредита – банкова гаранция или поръчител.

Твърди се, че обезпечението е под формата на поръчителство, за което ищецът се е съгласил да заплати допълнително възнаграждение на поръчителя – трето лице „Ф--“ ЕООД. Сочи, че това възнаграждение било разсрочено във времето на равни погасителни вноски. Същите били включени към погасителния план по договора за банков кредит. Твърди се, че клаузата за поръчителство е недействителна, тъй като по този начин се увеличива ГПР на кредита, заобикаля се закона, изискват се такси, които са елемент от договора, не е ясен как се сформира ГПР на договора, накърнява добрите нрави. Като основание твърди, че поръчителят е свързано с ищеца лице, тъй като заемодателят – ответник и поръчителят имат един и същ управител.

Твърди се, че включвайки се възнаграждението за поръчителство в договора 1 за потребителски кредит, води до незаконно оскъпяване на кредита. Твърди се, че ищецът е платил всичко по договора – главница, лихви и възнаграждение за поръчител. Излага доводи, че след като клаузата за поръчителство е нищожна, заплатеното възнаграждение е получено без правно основание. Затова предявява настощия иск и иска връщане на сумата, която представлява заплатено възнаграждение за поръчителство.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски с ДДС.

Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1.Договор № 3943443 за предоставяне на паричен заем; 2.Погасителен план към Договора за паричен заем;

3.Договор за предоставяне на гаранция №3943443; 4.Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; 5.Справка за регистрация по ДДС на адвокат А. Д..

Моли на основание чл. 190 от ГПК ответното дружество да бъде задължено да представи 2.1. приложимите към Договор № 3943443 за паричен заем общи условия; 2.1. справка за датата и размера на отпусната от него сума на ищцата; 2.1. справка за заплатените суми от кредитополучателя по Договор № 3943443 за предоставяне на паричен заем и Договора за предоставяне на поръчителство № 3943443; 2.2.справка за всички дължими от ищцата суми на ответното Дружество (такси, разноски, такса-гарант, застраховки, такса - банкови гаранции и всички други неограничено);

Моли да бъде допуснато изслушването на Съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след като се запознае с материалите по делото, както и допълнително събере необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на ответника, да отговори на следните въпроси: 1.1. какъв е размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по Договор № 3943443 за паричен заем, като се включи в ГПР възнаграждението за Дружеството гарант съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство № 3943443, заедно с всички други разходи по кредита, вкл. възнаградителната лихва? 1.2. както и да установи каква сума е заплатена от кредитополучателя по договора за паричен заем? 1.3. каква част от заплатената сума представлява заплатено по нищожния договор за предоставяне на поръчителство ?

С допълнителна молба с вх. № 345190/30.11.2023 уточнява, че договорът е недействителен на основание чл.23 ЗПК и по точно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че ищцата е заплатила сумата от 1660.86 лева, което означава че разликата до 1250 лева е 410.80 лева. С молбата твърди, че не поддържа искането за ССчЕ, като счита, че не са необходими специални знания, за да се установи, че договорът е недействителен. Посочва банкова сметка: IBAN: BG23STSA93001526669872

В срока по чл.131 ГПК ответникът не подава отговор на искова молба.

С допълнителна молба с вх. № 369690/21.12.2023 г. заявява, че чистата стойност на кредита е 1250.00 лева, а дължимата сума е в размер на 1434.20 лева. Признава, че кредитът е погасен предсрочно, поради което дължимата 2 от ищеца сума е в размер на 1320.73 лева. Твърди, че ответникът е получил сумата от 1320-73 лева – 1250 лева за погасяване на главницата по договор и 70.73 лева за погасяване на задължението за лихва. Излага подробно становище, за това с кой е сключен договорът за поръчителство и дали възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено в ГПР.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По държавната такса

Искът е с материален интерес 410.80 лева, поради което държавната такса по чл.1 ТДТССГПК е в размер на 50.00 лева. Същата е заплатена (л.21 от делото)

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. А. Д., с надлежно пълномощно за всички инстанции (л.22 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, съгласно чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По редовността на исковата молба

Съдът приема, че исковата молба е редовна, на този етап и съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК.

По доклада

На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По отношение на искането ответникът да бъде задължен да представи посочените от ищеца документи, съдът приема искането за неоснователно, тъй като ищецът се позовава на посочения договор, а не ответникът. Ето защо искането по чл.190 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

С оглед установяване на истината, съдът приема, че следва да задължи страните лично да се явят в открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът прием, че страната е създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът приема, че оттеглянето на искането за ССчЕ е основателно.

Въпреки това съдът служебно дължи произнасяне дали договорът е недействителен с оглед прилагането на императивни правни норми и чл.7, 3 ал.3 ЗПК. Разпоредбата на чл.22 ЗПК регламентира кога договорът за потребителски кредит е недействителен. За установяване на тези факти и обстоятелства са необходими специални знания, тъй като основанията за недействителност включват изчисляване на ГПР по приложение № 1 от ЗПК.

Съдът няма необходимите специални знания, поради което на основание чл.195 ГПК следва служебно да се допусне ССчЕ, за отогвор на следните въпроси

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

3.Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница.

5.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи възнаграждението за поръчител

6.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 17.03.2021 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

7.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва възнаграждението за поръчител 9.

Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и дати.

10. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на основа главница без да се включва възнаграждението за поръчител

11. Каква сума е платил по възнаграждението за поръчител и кога 12. Каква сума ищецът е платил общо по договора за кредит. Колко е чистата стойност на кредита и колко е разликата между тези две суми.

С експертизата се установява спазване на императивни правни норми, въз основа на които договорът се обявява за недействителен и ищецът се ползва от разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Ето защо депозитът за изготвяне и защита на СТЕ следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160 ГПК страната следва да бъде задължена да внесе депозит в общ размер на 1000 лева (хиляда лева), в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC: CECBBGSF ), както и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези факти.

4

За вещо лице следва да се назначи инж. Д. Ц. П. – Н., което да се призове след внасяне на депозит ([email protected], ***).

Предварителни въпроси

Тъй като е предявен осъдителен иск, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воде от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото: