Решение № 1477 от 21.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. Пловдив , 21.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20205330110472 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано, след като с определение № 10/02.01.2020 г. по описа на гр.д. № 2862/2018 г. на Окръжен Съд Пловдив, IV гр. с. е разделено производството по предявените от „България Роуд сървиз“ ООД – гр. Пловдив, против Г. АЛ. АТ., С. В. Г., М. В. АТ., Д. ИВ. К., Р. ЕН. Б., М. С. М., М. СТ. М. /конституирана с допълнително определение от 17.01.2019 г./ и ХР. АТ. К. искове за обявяване на относителната недействителност на следните сделки:

1. Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт № **, том **, дв. вх. рег.

№ ****/**** г. на СВ- П. /с н.а. № **, том *, рег. № ***, дело № ***/****г. от 18.05.16г. на *** **** ****//, между С. В. Г. и съпругът й Д. И. Г., като продавачи, и Д. ИВ. К., като купувач, неомъжена към датата на сделката.

2. Договор за покупко- продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт №**, том **, дв.вх.рег.

№***/****г. на СВ- П./с н.а. №**, том *, рег.№****, дело №***/*** г. от 18.05.16г. на **** ***** ****/, между М. В. АТ., Г. АЛ. АТ. и С. В. Г., като продавачи, и Р. ЕН. Б., като купувач, разведен към датата на сделката, както и последващите сделки:

3. Договор за покупко -продажба, сключен на 15.06.2016г. с акт №*** том **, дв.вх.рег.

№****/**** г. на СВ- П. /с н.а. №***, том **, рег.№****, дело №***/****г. от 15.05.16г. на **** ***** *****/, между Д. ИВ. К., като продавач, и М. С. М., като купувач, по време на брака му с М. СТ. М.

4. Договор за покупко -продажба, сключен на 15.06.2016г. с акт №***, том **, дв.вх.рег.

1

№***/***г. на CB-П. /с н.а. №***, том ***, рег.№****, дело №***/***г. от 15.06.16г. на *** **** ****/, между Р. ЕН. Б., като продавач, и ХР. АТ. К., като купувач, разведен към датата на сделката.

В исковата молба се твърди, че „България Роуд сървиз“ ООД – гр. Пловдив е кредитор на Г. АЛ. АТ., С. В. Г. и М. В. АТ., считано от 11.05.2016 г., когато е постановено решение № 416/11.05.2016 г. по гр.д. № 2612/2015 г. на ВКС IVг.о.

Сочи се, че с Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт № **,том **, дв. вх. рег. №****/*** г. на СВ- П. /с н.а. № **, том *, рег. № ****, дело № ****/****г. от 18.05.16г. *** **** *****/, между С. В. Г. и съпругът й Д. И. Г., като продавачи, и Д. ИВ. К., като купувач, неомъжена към датата на сделката, в полза на последната била прехвърлена ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ******, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с площ от 288 кв. м., ведно с ½ идеална част от построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор № ******* със застроена площ от 119 кв. м., брой етажи: два, предназначение - друг вид сграда за обитаване. Впоследствие, с договор за Договор за покупко -продажба, сключен на 15.06.2016 г. с акт №***, том **, дв.вх.рег.№ ****/**** г. на СВ-П. /с н.а. №***, том *, рег.№ ***, дело №***/***г. от 15.06.16г. на **** **** ****/, приобретателят на описаното по-горе дворно място Д. ИВ. К. продала същото на М. С. М., по време на брака му с М. СТ. М.. Претендира се обявяването на недействителност на Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт № **,том **, дв. вх. рег.

№***/**** г. на СВ- П. и последващата сделка Договор за покупко - продажба, сключен на 15.06.2016 г. с акт №***, том **, дв.вх.рег.№****/ **** г. на СВ - П., том **, дв.вх.рег.

№****/ г. на СВ - П. за продажбата до размер на ¼ ид.ч. от собствеността върху имота.

Твърди се, че с Договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г. с акт №**, том **, дв.вх.рег.№****/****г. на СВ- П. /с н.а. №**, том *, рег.№ ****, дело №***/**** г. от 18.05.16г. на *** **** ***/, между М. В. АТ., Г. АЛ. АТ. и С. В. Г., като продавачи, и Р. ЕН.

Б., като купувач, била прехвърлена собствеността върху ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ******, с адрес: гр. К., ул. „В. ю." № *, с площ от 288 кв. м., ведно с ½ идеална част от построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор № ******* със застроена площ от 119 кв. м., брой етажи: два, предназначение - друг вид сграда за обитаване. Впоследствие с Договор за покупко-продажба, сключен на 15.06.2016 г . с акт №***, том **, дв.вх.рег.№****/***г. на CB-П. Р. ЕН. Б. продал описания по-горе недвижим имот на ХР. АТ. К..

В исковата молба са изложени твърдения, че доколкото купувачите по тях се водят към датата на исковата молба собственици на недвижимите имоти, с които неговите длъжници са се разпоредили, за да го увредят като кредитор, и като твърди, че както между длъжниците му и първите по ред купувачи, така и между последните и купувачите по сключените от тях сделки за продажба, са подписвани частни документи, разкриващи намерението им да го увредят като кредитор, за което може да се съди от изложените подробно в р.ІІІ от исковата 2 молба обстоятелства- извършване на разпоредителните сделки с мълниеносна бързина след датата на постановеното от ВКС решение, при липса на обичайно пазарно поведение и логика; въпреки това, че имотът в гр.П. е закупен със средства от ипотечен кредит през 2013г. и вписана в полза на банката договорна ипотека; при фрапиращо ниски продажни цени по сделките; като преди сделката между Г.А. и Т.Д., от банковата сметка на първата е изтеглена значителна сума, което сочи, че формално преведената от купувача по сметка на продавачката продажна цена е всъщност осигурена от самата продавачка; че купувачите Д. и М. не са разполагали със средства да извършат покупките; че имотът в К. е придобит от две различни лица в идеални части, без да имат връзка помежду си и идея как ще стопанисват имота заедно, а в добавка- и при запазено право на пожизнено ползване върху него от едно трето лице.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците Г. АЛ. АТ., С. В. Г., М. В. АТ. е подал отговор на исковата молба, който е взето еднотипно становище по предявените срещу тях искове, с което оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват се твърденията, че са извършили сделките, след като са разбрали, че ВКС е отменил постановеното от ПОС решение и е постановил да върнат сумите, получени като обезщетение за смъртта на съпруга на първата и бащата на другите две ответници, в деня на постановяване на решението на ВКС, от адв. П.Т.. Твърдят, че за издадения срещу тях на 20.05.16г. обратен изпълнителен лист по гр. дело № 2390/2013г. на ПРС са узнали едва след получаване на поканата за доброволно изпълнение, изпратена им от *** ***** по изп.дело № ***/****г., а към датата на сделките са нямали никаква представа, нито са знаели, нито са предполагали, че е възможно решението в тяхна полза да се отмени и те да станат длъжници на ищеца. Невярно било и твърдението на ищеца, че са извършили продажбата на своите имоти в П. и в К., за да увредят ищеца, а верни били твърденията, че те са извършени по следните причини: за да се подпомогне реализиране на желанието и взетото вече към април 2016 г. решение на С.Г. тя и съпругът и да заминат за Г., където да живеят и работят, тъй че тя да може по-лесно да преодолее депресията, в която изпаднала след смъртта на баща си; защото по същото време се налагало ответницата Г.А. да се грижи за болната си майка, живуща в К., и да разполага със средства за лечението и, а и тя не харесвала жилището си в П., поради редица неудобства. Затова те разгласили, чрез приятели и познати за желанието си спешно да извършат техните продажби, явили се купувачи, които се съгласили с условията, и така били извършени сделките. Молят исковете да се отхвърлят, като им се присъдят разноските в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответницата К., която е оспорила твърденията на ищеца като изцяло неверни и сама е заявила, че след като разбрала от познатата си Г.А., че тя и дъщерите и продават спешно вилен имот в гр.К., решила да закупи етаж от него, тъй като и имотът, и цената, на коята се продавал, я е устройвали, макар да знаела, че в него ще продължи да живее свекървата на Г.А., като последното намирала за добро, тъй като тя възнамерявала да ползва имота само през уикендите, тъй че в него да има човек. Платила покупната цена от 7000лв. в деня на сделката и знаела, че другият етаж е 3 също продаден, но не познавала неговия купувач Р.Б.. В деня на продажбата получила ключовете от първия етаж, а вечерта направили в имота празненство с нейни приятели, но още в 20ч. свекървата на Г. започнала да им тропа отгоре, а после слезнала и започнала да се разправя с тях и че докато умре, нямат работа в имота и. Затова, много разочарована, решила да продаде имота, като разпространила обява за това в социалните мрежи. Бързо му намерила купувач-земеделски производител от С., който и обяснил, че синовете му учат в П., а той има намерение да купува земи в землището на К. и затова искал да купи и етажа от къщата. Така продала етажа за 7500лв. и била доволна, че си покрила разходите от покупката, както доволен бил и купувачът.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от отв. Б., с който е оспорил изцяло исковете, касаещи продажбите, обективирани с актове №№**и *** от **** г., по които е съответно купувач и продавач, като е заявил, че първият иск е неоснователен, а вторият е недопустим, а разгледан по същество- и неоснователен; оспорил е твърдението на ищеца, че като купувач по възмездна сделка, сключена с длъжници на ищеца, е знаел за увреждането му като техен кредитор, като сам твърди, че е нямал никаква представа за наличие на каквито и да е кредитори на продавачите, с които е договарял, а е бил изцяло добросъвестен при извършване на покупката; че е установил от справка в публичния регистър наличието на запазено право на ползване на приземния етаж в полза на М.А., което било съобразено при уговаряне на цената, заедно с обстоятелството, че отделните етажи от къщата още не били обособени като самостоятелни, тъй че ще има бъдещи разходи за обособяването им, и заради което покупката била такава за ½ ид.част от имота; заявил е, че цената, на която имотът е закупен, както и фактът, че е впоследствие продаден, не могат да служат като елементи на знанието за увреждане на купувача и преценката за наличието му; по отношение на последващата сделка, в която е продавач, е заявил, че е неоснователен, тъй като сделката не е извършена при наличие на знание у участниците в нея относно увреждането на ищеца.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от отв. М.М., с който е оспорил изцяло исковете, както е оспорил и твърденията на ищеца като изопачени и неверни; заявил е, че от децата си С. и С., които по това време били студенти в П. и разбрали по интернет, че в К. се продава изгодно етаж от къща, а той отдавна имал желание като земеделец да купи имот и земи в този край, в който почвата е по-плодородна от С., се свързал по телефон с продавачката, харесал имота и го купил за 7500лв., от които 500лв. за такси; заявил е, че ползват първия етаж от къщата, в който извършил дребни ремонти, и половината дворно място, и знае, че вторият етаж има друг собственик, който не е засичал.

Затова моли искът да се отхвърли.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от отв. Х.К., с който е оспорил предявения срещу него иск като недопустим и като неоснователен; за недопустимостта е развил подробни съображения в р.І от отговора, аналогични на развитите в отговора на отв.Б., негов продавач; поискал е разделяне на производството по предявения срещу него 4 иск и изпращането му по подсъдност на ПРС по съображения, подробно изложени в р.ІІ от отговора и аналогични на онези, изложени с отговора на неговия продавач; заявил е, че искът е неоснователен, тъй като сделката е извършена без наличие на знание у контрагентите за увреждане на кредитора- ищец по делото и при пълна негова добросъвестност. Затова моли искът да се отхвърли, като му се присъдят разноските в производството.