Решение № 402 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110108823 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ****, действаща чрез пълномощника си адвокат С. В. П., с която срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията" № 6, сграда „Матрикс Тауър", е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение, поради погасяването му вследствие на настъпила погасителна давност по отношение на сумата от 2 144.20 лева, представляваща сбор от следните суми: 1 980.80 лева неиздължена главница, дължима на основание Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.09.2010 г. и съгласно извлечение от счетоводни книги на „Обединена Българска Банка" АД; 116.06 лева договорна лихва за периода от 09.04.2011 г. до 14.02.2012 г.;

47.34 лева наказателна лихва за просрочие за периода от 09.04.2011 г. до 14.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 42.88 лева разноски за заплатена държавна такса и 245.20 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, поради погасено по давност право на 1 принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1088 по описа за 2012 г. на Районен съд – Русе, VIII-ми състав, предмет на образувано изпълнително дело № 455 поописа за 2012 г. на ЧСИ Цветанка Георгиева, регистрационен № 760, район на действие Окръжен съд – Русе, и последващо изпълнително дело № 126 по описа за 2025 г. на същия съдебен изпълнител.

Ищецът сочи в исковата си молба, че по силата на издадените по ч.гр.д.

№ 1088 по описа за 2012 г. на Районен съд – Русе заповед за изпълнение № 688 от 20.02.2012 г. и изпълнителен лист от 20.02.2012 г. е осъдена да заплати на първоначалния кредитор „Обединена Българска Банка" АД процесните суми.

По молба на последния с разпореждане на съдебния изпълнител от 08.05.2012 г. е образувано изпълнително дело № 455 по описа за 2012 г. на ЧСИ Цветанка Георгиева, рег. № 760. С молба от 19.07.2017 г. първоначалният взискател е поискал насочване на изпълнението чрез изпращане на запорно съобщение до „Централна кооперативна банка" АД за налагане на запор върху всички вземания по банкови сметки на длъжника С. А. до размера на вземането по изпълнителния лист. С постановление от 11.01.2021 г. ЧСИ Цветанка Георгиева е прекратила изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция, тъй като последното изпълнително действие е от 19.07.2017 г. и след това не са постъпвали искания за предприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя.

Ищецът твърди, че с молба от 12.02.2025 г. правоприемникът на първоначалния кредитор – „ЕОС Матрикс" ЕООД, е поискал образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, по което е образувано изп.д. № 126 по описа за 2025 г. на ЧСИ Цветанка Георгиева, рег.

№ 760. Счита, че възможността на ответното дружество да събира принудително процесните суми е погасена, вследствие на изтичане на погасителна давност за вземането, тъй като дружеството е бездействало и не е поискало извършване на принудителни действия. В подкрепа на изложеното излага твърдения, че от датата на последното изпълнително действие – 19.07.2017 г., когато е отправено искане до съдебния изпълнител за предприемане на принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, до датата на подаване на молбата за образуване на новото изпълнително дело – 12.02.2025 г., е изминал период значително по-дълъг от пет години, през който не са извършвани каквито и да 2 било изпълнителни действия спрямо длъжника. Поради изложеното счита, че петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за съдебно установеното вземане е изтекла и правото на принудително изпълнение е погасено по давност, въз основа на което претендира уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че вземането не е погасено по давност, тъй като след изпращането на запорното съобщение от 19.07.2017 г. погасителната давност е била спряна по време на извънредното положение съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето. Твърди, че петгодишният давностен срок не е изтекъл към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело № 126/2025 г., поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2026 г., ищецът се представлява от адв. С. П., която поддържа депозираната искова молба и моли за нейното уважаване с присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и становището на страните, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.

439 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла петгодишна давност по отношение на съдебно установеното вземане, поради непредприемане на действия по изпълнението в рамките на изпълнителния процес.

На първо място следва да се посочи, че по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД всички съдебно установени вземания се погасяват с петгодишната давност, като приложимата материално правна разпоредба не прави разлика между 3 характера на задължението – дали същото е главно или акцесорно, както и дали е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение – в този смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

От представените писмени доказателства, в това число и двете приобщени изпълнителни дела се установява, че процесното оспорено задължение е установено с влязла в сила заповед за изпълнение № 688 от 20.02.2012 г. и изпълнителен лист от 20.02.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 1088 по описа за 2012 г. на Районен съд – Русе, VIII-ми състав, с които С. Б. А. е осъдена да заплати на „Обединена Българска Банка" АД сумата от 2 144.20 лева, представляваща сбор от следните суми: 1 980.80 лева главница, дължима на основание Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.09.2010 г. и съгласно извлечение от счетоводни книги на банката; 116.06 лева договорна лихва за периода от 09.04.2011 г. до 14.02.2012 г.; 47.34 лева наказателна лихва за просрочие за периода от 09.04.2011 г. до 14.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 42.88 лева разноски за заплатена държавна такса и 245.20 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

По молба на взискателя „ЕОС Матрикс" АД от 08.05.2012 г. е образувано изпълнително дело № 455 по описа за 2012 г. на ЧСИ Цветанка Георгиева, регистрационен № 760, район на действие Окръжен съд – Русе. Въз основа на подаден договор за цесия от 31.01.2018 г. между първоначалния взискател „Обединена Българска Банка" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, ответникът-цесионер е конституиран в качеството на взискател в изпълнителното производство по изп.д. № 455/2012 г.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след 4 постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.

С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc.

Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а във втората се обявява за загубило сила предшестващият тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага.

Доколкото изпълнително производство по изп.д. № 455/2012 г. е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 08.05.2012 г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие.

След постановяване на цитирания тълкувателен акт прекъсването на давността в изпълнителния процес е преуредено, като считано от 26.06.2015 г. се прилагат предвидените в него последици, а именно, че с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на 5 пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. – давността се прекъсва, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че последното изпълнително действие по изп.д. № 455/2012 г. е извършено на 19.07.2017 г., когато с молба от същата дата взискателят е поискал насочване на изпълнението чрез изпращане на запорно съобщение до „ОББ" АД за налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника С. Б. А. до размера на вземането по изпълнителния лист. Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение от 19.07.2017 г. до банката, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника. След тази дата не са предприемани други изпълнителни действия.

С постановление от 11.01.2021 г. ЧСИ Цветанка Георгиева е прекратила изпълнителното производство по изп.д. № 455/2012 г. на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция, като изрично е посочено, че последното изпълнително действие е от 19.07.2017 г. и след това не са постъпвали искания за предприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя.