Решение № 243 от 23.02.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1046/2025
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 23.02.2026
- Състав
- Атанаска Букорещлиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.382 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Букорещлиева Гражданско дело № 20255300101046 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. В. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, подадена чрез упълномощения процесуален представителадвокат М., с която е предявен иск с правно основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК против „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на ***** между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 15 000 лв., а последният е поел задължения да върне главицата и да заплати възнаградителна лихва, при годишен лихвен процент от 18,37 %, в срок до 15.08.2025г.- на месечни погасителни вноски от по 549,99 лв. всяка, включваща част от главницата и част от възнаградителната лихва. Според чл.7.1 от договора, общият размер на кредита- усвоената главница е 18 599,99 лв., макар като стойност на кредита да е посочен размер от 15 000 лева. Съгласно чл. 10 от договора, ГПР е в размер на 19,85 %, а общата дължима от потребителя сума при този размер на ГПР е 26 399,53 лв. Посочва се, че към договора за потребителски кредит, като условие за неговото сключване, е сключена застраховка Bank 66+ Защита на кредита срещу възнаграждение в размер на 3 599,99 лв.
Съгласно чл.7.2.2, при сключена застраховка средствата за заплащане на застрахователната премия се превеждат от кредитора на застрахователя и същата се прибавя към усвоената главница. По този начин размерът на кредита възлиза на 18 599,99 лв., която сума се олихвява с възнаградителна лихва, макар ответникът да е трето ползващо се лице по 1 застраховката. Ищецът твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради противоречието му с императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10.
Поддържа, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в него. Изтъква, че дължимата по договора застрахователна премия не е била включена в ГПР, въпреки че е разход за потребителя и е включена в погасителния план. Същата представлява скрита печалба на банката и се прибавя към възнаградителната лихва. С нея кредитът значително се оскъпява, което, според ищеца, води на извод, че информацията в договора относно възнаградителната лихва и ГПР е некоректна. Наред с това се посочва, че разпоредбата на чл.7.2.2 от договора за кредит, във връзка с декларацията за застраховане, представлява неравноправна клауза по см. на чл.143, ал.2 т.13 от ЗЗП, тъй като предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит от ***** е недействителен.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Ти Би Ай Банк“ АД, чрез упълномощения процесуален представител *****. З., с който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че договорът отговаря на императивните законови разпоредби и не съдържа неравноправни клаузи. ГПР е правилно изчислен и е този, посочен в договора- 19,85 %. Излагат се доводи в подкрепа на твърдението, че застрахователната премия не е разход по договора и че погасителният план отговаря на изискванията на ЗПК, като са посочени брой вноски, падеж, размер, вкл. стойност на главница и лихва. Според ответника, застрахователната премия не е част от ГПР, тъй като застраховката е сключена по желание на клиента и не е задължителен елемент за сключването на договора за потребителски кредит. Освен това, ищецът е подписал декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, в която е заявил, че се интересува от застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни събития, с което е приел, че застрахователните програми съответстват на изискванията и потребностите му.
Наред с горното се посочва, че ищецът, като застрахователно лице, има право да прекрати застраховката и застрахователите ще му възстановят припадащата се част от застрахователната премия, но същият не е предприел никакви действия в тази насока. По изложените съображения, се иска заявената от ищеца претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 2 съвкупност, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на ***** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитор, и К. В., като потребител, е сключен договор за потребителски кредит № *****, съгласно който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 15 000 лв. Договорено е и заплащане на застрахователна премия- 3 599,99 лв., при което като общ размер на кредита е вписана сумата- 18 599,99 лв.
Според договора, кредитополучателят се задължава да върне предоставената му сума в срок до 15.08.2025г., като общо дължимата сума от него е 26 399,53 лв., платима на месечни вноски- 47 от които по 549,99 лв. и последната- 550 лв. В чл.9.1 на договора е посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 18,37 %, а дневният лихвен процент е 1/360 част от годишния лихвен процент.
Според чл.10, годишният процент на разходите по кредита е 19,85 %. В договора е съставен погасителен план за падежните дати на плащанията, размерите на вноските и оставащата главница. В чл.7.2.2 от договора е предвидено, че ако потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от кредита, дължима за конкретната застраховка, се превежда от кредитора по банковата сметка на застрахователя, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си съгласие с подписването на договора. В чл.19 е посочено, че при сключването на договора за кредит, потребителят не е длъжен да сключва застраховка; по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на самия договор.
Прието е заявление- декларация за установяване на договорни отношения, подписано на 10.08.2021г. от ищеца, в което заявителят е изразил желание за сключване на застраховка, предлагана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, действащо като застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ.
Представен е сертификат ******** за застрахователна програма „Защита за 66+“, издаден на ищеца В. на *****, според който дължимата застрахователна премия, с включения данък- 7,19лв., е в размер на 3599,99лв.
Приети са Общи условия по договора за застраховка, в които е посочено, че същите са неразделна част от Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на кредита”, Защита за 66+“ и „Защита на сметките”, сключен между „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ, от една страна, като застрахователи, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от друга, като застраховащ. Застраховката се сключва при условията на чл.382 КЗ- като застраховка за обезпечение на вземането на застраховащия от застрахования по сключен между тях договор за потребителски кредит и предоставя на застрахованите лица застрахователна закрила при настъпване на рисковете, посочени в ОУ, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си 3 доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да погаси надлежно кредита, във връзка с който е сключена застраховката. Според чл.4.2, срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит.
По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице Б. В., чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Установява се от заключението, че при параметрите в договора за кредит, посочени от банката, където застрахователната премия в размер на 3599,99 лв. е прибавена към главницата от 15 000 лв., а не като отделен разход, ГПР е 19,85 %. Ако в Годишния процент на разходите се включи, освен договорната лихва, и определената застрахователна премия в размер на 3 599,99 лв. като разход, ГПР е равен на 30,18%.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
По делото се установи, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен на *****, съгласно който на кредитополучателя е предоставена сумата от 15 000 лв., а той е поел задължение да я върне на 48 бр. месечни погасителни вноски в срок до 15.08.2025г. Уговорени са в договора фиксиран лихвен процент - 18,37 % и годишен процент на разходите по кредита - 19,85 %. Установи се също, че за застраховката на кредита е била уговорена премия от3 599,99 лв., която се причислява към главницата по кредита и не е включена в ГПР, като при сключването на застраховката „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действало в качеството си на застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ.
Според чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. За неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В случая се твърди от ищеца, че не е спазено предписанието на чл.11, ал.1,т. 10 от ЗПК, тъй като договорът не сочи коректно ГПР.
Съгласно чл.11, ал.1,т. 10 ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 4 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по – специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23f33bb7-c168-4c37-84ab-38d3c859d61e