Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 483 от 28.12.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 492/2023
Вид
Решение № 483
Подписан
28.12.2023
В сила
02.10.2025
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Перник, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20231700100492 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

По съображения изложени в исковата молба, след допълнителна конкретизация на същата и след последващо увеличение на исковете /л.8 - 11 от производството по гр. д. № 01814 / 2023г. по описа на РС – Перник/, ищецът А. М., в качеството му на обвиняем по ДП № 11/2015г. по описа на ОД на МВР – Перник и на подсъдим по НОХД № 396/2015г. по описа на Пернишкия окръжен съд, моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати :

На осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл.5, § 3 от КЗПЧОС, сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неоснователно дълго продължило задържане на ищеца, чрез осъществени спрямо него мерки за процесуална принуда, за период от 6 г. и 16 дни, считано от 02.10.2015г . - датата на изтичане на допустимия срок на задържането на ищеца под стража по смисъла на чл.63, ал.4 от НПК - до 18.10.2021г. - датата на влизане на присъдата в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2021г. до окончателното й изплащане,

На основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. чл.6, § 1 от КЗПЧОС 1 сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на „бавно правосъдие“, продължило за срок от 6 г., 8 месеца и 17 дни, считано от 01.02.2015г. – датата на привличане на ищеца в качеството му на обвиняем до 18.10.2021 г. – датата на влизане на присъдата в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2021г. до окончателното й изплащане.

Предявената искова молба се поддържа и в съдебно заседание, чрез адвокат П. С., който моли исковете да бъдат уважени, а на ищеца да му бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса. Моли на него да му бъде изплатено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца, в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Ответната прокуратура оспорва исковете изцяло като неоснователни и завишени по размер и моли да бъдат отхвърлени.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Исковете са процесуално допустими, предявени са от активно легитимиран ищец срещу пасивно легитимиран ответник. Преди предявяването им, А. М. е предявил искане по реда на чл. 60а, ал.2, т.1, вр. с ал.1 от ЗСВ пред ИВСС, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство ДП № 11 / 2015г. на описа на ОД МВР – Перник, пр. пр. № 303/2015г. на описа на Окръжна прокуратура – Перник, НОХД № 369/2015г. по описа на Окръжен съд – Перник, ВНОХД № 800 / 2016г. по описа на Апелативен съд – София, приключило окончателно с решение от 18. 10. 2021г. но НД № 540/2021г. по описа на ВКС. ИВСС е извършил констатации за продължителността на делото в досъдебната фаза, както и в съдебната фаза – по отделно за всеки съд и общо, както и за разумния характер на времетраенето на производството, като в тази насока е отчел: фактическа и правната сложност на случая; поведение на заявителя и неговия интерес по делото; и поведението на компетентните органи – по отделно за всеки един от тях, и на основание чл.

60д от ЗСВ е изпратил констативния протокол, заедно със заявлението и всички документи към него, на Министъра на правосъдието за произнасяне 2 по компетентност. В Министерство на правосъдието е била образувана преписка РС – 22 – 146 от 15. 04. 2022г., като по нея е изпратено писмо с изходящ № 94 – А – 156 / 12. 08. 2022г., от Заместник-министър Е.Д. до А.

М., чрез адвокат П. С., с която го уведомява, че заявлението му е неоснователно, тъй като общата продължителност по досъдебното производство и съдебната фаза /всички съдебни инстанции/, не надхвърля разумния срок, а А. М. има право да предяви иск по чл. 2б от ЗОДОВ.

Писмото е получено на 24. 08. 2022г. от адвокат С. /л.36 – 109 от настоящето производство/. Следователно налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на двата иска /хипотезата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ по отношение на втория обективно съединен иск/ и не са отрицателни процесуални предпоставки за тяхното предявяване, поради което и двата искове са процесуално допустими.

С Постановление за привличане на обвиняем от 01.02.2015г. по ДП № 11/2015г. по описа на ОД на МВР- Перник е било образувано наказателно производство срещу А. М. за извършено от него престъпление по чл. 115 НК умишлено убийство на Д.К.С. на *** – /л.73 от ДП/ и същият е бил задържан под стража. Първоначално А. М. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24ч., считано от 07 часа и 15 минути на 02. 02. 2015г.

С Постановление от 02. 02. 2015г. на Окръжна прокуратура Перник, А.

М. е бил задържан за срок от 48 часа /л.72 от ДП/.

Въз основа на искане от страна на Окръжна прокуратура – Перник, с Определение от 03.02.2015г. по ЧНД № 21/2015г. по описа на ОС Перник на А. М. му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ /л.91 и сл. от ДП,/. Това определение е било обжалвано от обвиняемия, но е било потвърдено с определение от 19. 05. 2015г. на Софийски апелативен съд /л.101 и сл. по ДП/.

На 18. 09. 2015г. е било прецизирано обвинението спрямо обвиняемия за престъпление по чл. 116, ал.1, т.11 от НК – за убийство извършено по хулигански подбуди /л.67 от ДП/.

Въз основа на направено от обвиняемия М. искане, най - тежката мярка за неотклонение по ДП 11/2015г., взета спрямо него „задържане под стража“ е била изменена с Определение от 07.08.2015г. по ч.н.д. № 210/2015г. на ПОС, 3 в по – лека „домашен адрес“, която да бъде изпълнявана на адрес в ***, като не се спори по делото, че това е домашния адрес на ищеца. Определението е била протестирано от Окръжна прокуратура – Перник, но новата мярка за неотклонение е била потвърдена от САС с Определение от 20.10.2015г. по в.н.ч.д. № 989/2015г./л.111 и сл. от ДП/.

В резултат на това А. М. е бил задържан под стража за периода от 01.02.2015г. до 21.10.2015г. по ДП 11 / 2015г. - за срок от 9 месеца и 21 дни, което е с 1 месец и 21 дни повече от максималния срок от 8 месеца, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от НПК, като съдът следва да отбележи, че искът не е предявен на това основание.

От 21.02.2015г., на обвиняемият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

Окръжна прокуратура Перник е внесла на 09. 12. 2015г. обвинителен акт срещу А. М. за извършеното от него престъпление на *** – умишлено убийство на Д.К.С., с правна квалификация по чл. 116, ал.1, т.11, вр. с чл. 115 от НК.

По този обвинителен акт, на 11. 12. 2015г. е било образувано НОХД 369/15г. по описа на ОС - Перник, приключило с Присъда № 18 от 14.06.2016г., с която А. М. е бил осъден на основание чл. 115 и чл.54 от НК, на лишаване от свобода за срок от 15 години, а по предявеното обвинение по чл. 116, ал.1, т.11 от НК е бил оправдан. С присъдата, на основание чл. 59, ал.1, т.1 и 2 от НК, е приспаднато времето през което подсъдимият е бил фактически задържан и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от *** до 20. 10. 2015г. включително, като един ден задържане се счита за един ден „лишаване от свобода“, както и е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 21. 10. 2015г. до влизане на присъдата в сила, като два дни „домашен арест“ се считат за един ден „лишаване от свобода“.

Така постановената присъда, след жалба на защитника и протест на прокурора, е била потвърдена с Решение № 331 от 12.07.2017г. по ВНОХД 800/2016г. на Софийския апелативен съд.

По жалба на защитата е било образувано наказателно дело № 1252/17г. пред ВКС, трето Н.О., по което е било постановено Решение № 23/23.03.2018г., с което ВКС е отменил Решението на САС и е върнал делото 4 за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание.

При повторното разглеждане на делото пред Софийския апелативен съд, с Решение № 10011/08.02.2021г. по внохд 430/2018г., съдът е изменил Присъда № 18/14.06.2016г., постановена по НОХД 369/2015г. на ОС Перник, в частта относно наложеното наказание лишаване от свобода, като е намалил размера на това наказание от петнадесет години на осем години.

Решение № 10011/08.02.2021г. по ВНОХД 430/18г. на САС, НО, 7-ми състав било обжалвано по жалби на защитата, частен обвинител и граждански ищец, по повод на които било образувано наказателно дело № 540/21г. пред ВКС, 3-то НО. Производството е приключило с окончателното Решение № 60157 от 18.10.2021 г. на ВКС, с което е оставено в сила в Решение № 10011 от 08.02.2021 г. по внохд № 430/2018 г. на Софийския апелативен съд.

От 21.02.2015г. до приключване на наказателното производство срещу ищеца – 18. 10.2021 г,, му е била наложена мярка за неотклонение „домашен арест“.

В резултат на това общо наказателното производство /по ДП и наказателните дела/ срещу А. М. е продължило 6 години, 8 месеца и 17 дни, като той е бил общо с мерки за неотклонение – „задържане под стража“ и „домашен арест“, за период от 6 г. и 16 дни, без прекъсване, считано от 02.10.2015г . - датата на изтичане на допустимия срок на задържането на ищеца под стража по смисъла на чл.63, ал.4 от НПК, както е предявена исковата претенция - до 18.10.2021г. - датата на влизане на присъдата в сила.

Горната фактическа обстановка се установява от приложеното ДП № 11/2015г. на ОД на МВР – Перник, НОХД № 369 / 2015г. по описа на Окръжен съд – Перник, ВНОХД 800/2016г. на Софийския апелативен съд, наказателно дело № 1252/2017г. на ВКС, внохд 430/2018г. на Софийския апелативен съд и наказателно дело № 540/2021г. ВКС.

Видно от приложеното свидетелство за съдимост на А. М., същият не е осъждан.

По делото са дали свидетелски показания свидетелките Н. М. и А.Д. – че след случая /убийството на Д.К.С. на ***/ ищецът се променил, тъй като не можел да се грижи за майка си и петте си деца, които много обичал; не можел 5 да разхожда детето си; не можел да ходи при майка си, когато останалите членове на семейството били при нея по повод семейни тържества; че не можел да присъства на семейни събирания; че бизнесът му със *** западнал по време на задържането му под стража, но двете помагали за да се изхранват децата му, а след вземането на мярка за неотклонение „домашен арест“ този бизнес спрял; че той бил психически неустойчив и получавал паник атаки, а друг път започвал да плаче; че лекарите му препоръчвали да се разхожда по два часа, но той не можел да изпълнява тези предписания, тъй като бил под „домашен арест“; че вследствие на това качил много килограми, което довело до образуване на тромби във вените му и било причина те да довеждат доктори в къщи при него, за което заплащали; че когато получел призовка за съдебно заседание само мълчал и пушел, без да се храни; съпругата му получила кардиологични проблеми и през 2022г. починала от инфаркт. Съдът преценявайки свидетелските показания на двете свидетелски – сестри на ищеца, по реда на чл. 172 от ГПК, намира, че няма основания да им дава вяра, тъй като освен, че те са сестри на ищеца и са заинтересовани от изхода по делото, техните свидетелските показания не се подкрепят от никакви писмени доказателства – за намаляване на търговския оборот, а в последствие и закриване на фирмата на ищеца, за медицинска документация за влошено здравословно състояние на ищеца – физическо и психическо и т.н.

Единствените доказателства са за наличието на кожни проблеми у ищеца медицинско свидетелство за дерматит на лява подбедрица на ищеца – л. 386 от внохд № 430 / 2018г. на Софийския апелативен съд, за варикозен флебит с варикозен дерматит /л.397/ и за варикоза, с необходимост от оперативно лечение /л.416/, за което така и няма данни да е проведено /и л.417/.

С оглед гореизложеното съдът намира за установено от правна страна следното по първия обективно предявен иск: