Решение № 117 от 16.02.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Сливен, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230103341 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Ищецът твърди, че на 11.11.2021 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл. 99 ЗЗД между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който последното дружество било прехвърлило на ищцовото дружество вземането си произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-14269365 от 06.12.2016 г. с всички привилегии, обезпечения и лихви, като този договор бил съдържал клауза, която била уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си към длъжника на трето лице, като длъжникът бил уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с уведомително писмо от 19.11.2021 г. изпратено с известие за доставяне от страна на ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента. Писмото било получено от член на домакинството-майка на ответницата на 23.11.2021 г. Моли ако длъжникът възрази, че не е бил уведомен за извършената цесия същият да се смята за уведомен с връчването на исковата молба и на приложенията към нея и цитира практика на ВКС в този смисъл.

Посочва, че на 06.12.2016 г. бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Договор за потребителски кредит № PLUS-14269365 от 06.12.2016 г. Общият размер на отпуснатият потребителски кредит бил 15 000 лв., а застрахователната премия била в размер на 2475 лв. Кредиторът бил изпълнил задължението си да предостави тази сума на длъжника, като същият се бил задължил да я върне на месечни погасителни вноски, като всяка погасителна вноска била включвала главница и надбавка покриваща разноските на кредитора по обслужването на кредита и добавка съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора или договорната лихва била в размер на 2916,36 лв. Крайният срок на договора бил 05.08.2020 г., а броят на погасителните вноски бил 44, като всяка вноска била в размер на 463,44 лв. съгласно погасителен план, които бил неразделна част от договора. Съгласно условията на договора при забава в плащането на една или повече погасителни вноски длъжникът дължи обезщетение за забава 1 в размер на законната лихва върху неплатената главница по договора за кредит, като размерът на мораторната лихва от 23.09.2019 г. до 07.06.2022 г./датата на подаване на заявлението в съда/ бил 230,05 лв. Длъжникът не бил заплатил дължимите суми, поради което ищецът бил подал заявление по чл. 410 ГПК и му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу която ответницата била депозирала възражение по чл. 414 ГПК. Претендира да се признае за установено, че ответницата им дължи сумата, за която има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно сумата от 2377,57 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14269365 от 06.12.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/07.06.2022 г./ до окончателното плащане, сумата от 230,05 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 23.09.2019 г. до 07.06.2022 г. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез адв. М. от АК-Ямбол. Заявява, че предявения иск бил неоснователен и недоказан. От представения по договора погасителен план не било ставало ясно каква част от отделните задължения на длъжника се били погасявали с всяка една погасителна вноска- главница, надбавка покриваща разходите на кредитора за обслужване на кредита, добавка, съставляваща печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които формират размера на погасителните вноски по чл. 2 и чл. 3 от договора. В договора не бил посочен размера на възнаградителната лихва, нито общия размер на вземането за посочения период, нито месечното плащане посочено в погасителна вноска. Съгласно чл. 2 от договора длъжникът бил заплащал и такса ангажимент срещу която кредиторът бил фиксирал лихвения процент за срока на договора, като тази такса се била заплащала от длъжника при усвояване на кредита и кредиторът я бил удържал от общия размер на кредита.

Посочва, че между страните били възникнали правоотношения на основание договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Позовава се на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК. Договорът бил недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като използваният шрифт на процесния договор бил с размер 11,5. Твърди, че процесния договор за потребителски кредит бил недействителен и на основание чл.11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не бил съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи и договорът не бил съдържал наличието или липсата на правото на отказ на потребителя от договора, както и срокът в който това право могло да бъде упражнено, както и липсвало информация за задължението на длъжника да погаси усвоената главница и лихва съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 и за размера на лихвения процент на ден, което само по себе си било основание да се приеме, че договорът за кредит е бил недействителен. Не било ясно с месечните вноски потребителят какво точно от своите задължения погасява. Твърди, че била извършвала плащания по кредита в общ размер на 2377,57 лв., колкото била и претендираната от нея главница, поради което не била дължала други суми. Представя разписки за платените от нея суми. На основание чл. 23 ЗПК била дължала единствено чистата стойност на кредита, но не и лихвите и другите разходи по кредита.

Моли съдът да приеме за установено, че процесният договор за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Претендира сторените по делото разноски.

С оглед характера на предявените претенции съдът с Определение № 3249 от 06.12.2022 г. е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищцовото дружество, че следва да установи по безспорен начин наличието на договор за цесия между него и кредитора на длъжника, уведомяването на длъжника за извършената цесия, договорни отношения между цедентът и длъжника– договор за потребителски кредит, изпълнението на задължението на 2 кредитора по предаването на сумата по договора и нейното усвояване от ответницата, настъпването на падежа на задължението, както и изпадането на длъжника в забава. Следва да докаже основанието и размера на задължението на длъжника за мораторната лихва.

Следва да докаже, че договорът за потребителския кредит е бил сключен при спазване на всички императивни изисквания на ЗПК. Със същото определение е било указано на ответницата, че следва да докаже, че е извършила плащане по договора за кредит, както и възраженията си за недействителност на договора за потребителски кредит на посочените от нея основания по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № ****/2022 г. на СлРС, Х гр. състав, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК в изпълнение на указанията на съда. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

От договора за потребителски паричен кредит от 06.12.2016 г. се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума от 15 000 лева, както и застрахователна премия в размер на 2475 лв. Договорът и придружаващите го документи носят подписи за ответницата, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.

Съобразно предвидените параметри и условия – е уговорен фиксиран лихвен процент от 9,81 %; ГПР – 11,87 %, при 44 месечни вноски от по 463,44 лева. Налице е погасителен план, в който са посочени падежи за плащане /без разбивка на отделните елементи/ и размер на оставащата главница.

От рамковия договор за цесия от 11.11.2021 г. и приложение № 3 от същата дата към него /фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за кредит. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 17 от последния, за което е налице съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта.

Съобразно § 5, ал.1 от договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.

Следователно, установява се, че ищецът е кредитор относно непогасените задължения по кредитното правоотношение.

Ответницата е била уведомена за извършената цесия с уведомление, което е получено от лице член на нейното домакинство на 23.11.2021 г. Изходящото от упълномощения с пълномощно № 3518/2021 г. цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Предвид изложеното, ищецът е титуляр на вземанията, а ответникът е надлежно уведомен за цесията.

Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза размерът на отпуснатия кредит за потребителски цели бил 15 000 лв., като тази сума била 3 усвоена съгласно чл. 2 от договора по следния начин: сумата от 2781,05 лв. била послужила за пълно погасяване на задълженията на кредитополучателя към кредитора по договор № PLUS-13753148, сумата от 375 лв. била използвана за заплащане на такса ангажимент, а сумата от 11 843,95 лв. била преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, като затова плащане на вещото лице е било представено платежно нареждане № 4240326/06.12.2016 г. По процесния договор за потребителски кредит са налице неплатени задължения, съставляващи главница в размер на 2377,57 лв., формирана от непогасени вноски по главницата за периода от 05.02.2020 г. до 05.08.2020 г. Размерът на законната лихва за забава изчислена върху размера на просрочената главница, считано от 05.02.2020 г. /датата на изпадане в забава/ до 07.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ е 482,12 лв. Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че ГПР включва само главницата и договорната лихва, а другите компоненти сред които и застраховката не били условие за сключване на договора, но тя била друг разход, който би довел до увеличаване на ГПР.

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.