Определение № 3300 от 02.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3300 гр. Варна, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501533 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод частна жалба, вх.№ 28025/04.04.2024г. на К.

Н. М., чрез процесуалния й представител срещу определение № 3477/24.03.2024г. по гр.д.№ 15663/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на постановеното решение № 2150/14.06.2023г. постановено по гр.д.№ 15663/2021г. по описа на ВРС.

В частната жалба се твърди, че претендираната издръжка за детето М. Х. е 400 лева, като искане за изменение на размера и чрез увеличение от първоначално заявения размер от 300 лева – на 400 лева е направено в съдебно заседание на 29.11.2022г. Поради това, че произнасянето на първоинстанционния съд е само до размера на 300 лева е направено искане за допълване с произнасяне за разликата до 400 лева, което е отказано с обжалвания акт. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В предоставения срок по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна И. Ш. Х..

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. Х. за прекратяване на брака й с ответника И. Ш. Х., която е била уточнена с молба от 12.01.2022г. С нея е посочено, че ищцата претендира за присъждане на нея на родителските права по отношение на роденото от брака им дете М., за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, както и за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в 1 размер на 300 лева считано от м.11.2021г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й.

В съдебно заседание на 29.11.2022г. ищцата, чрез процесуалния й представител е направила изявление за увеличаване размера на претендираната издръжка от 300 лева на 400 лева. В същото заседание, както и с нарочна молба от 14.12.2022г. ответникът е заявил становище по искането за изменение на иска, като е посочил че счита същото за необосновано и неоснователно с оглед завишения размер на издръжката.

С решение № 2150/14.06.2023г. по гр.д.№ 15663/2021г. по описа на ВРС съдът е осъдил И. Ш. Х. да заплаща месечна издръжка в полза на детето М. И. Х. чрез неговата майка и законен представител К. Н. Х. в размер на 300 лева месечно считано от 14.11.2021г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови обжалваното определение, с което е отказал да допълни съдебния си акт по реда на чл.250 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че е бил сезиран с иск за присъждане на издръжка в размер на 300 лева, който не е бил изменен с конкретно и ясно отправено до съда искане за увеличение на размера му по реда на чл.214 от ГПК, поради което не е налице основание за произнасяне чрез допълване на съдебното решение.

Определението е неправилно.

Видно е от направените изявления на ищцата в съдебното заседание на 29.11.2022г., че тя е предприела изменение на претенцията за присъждане на издръжка в полза на малолетното дете М., чрез нейното увеличаване от 300 лева на 400 лева. За присъждане на издръжка в размер на 400 лева са изявленията на ищцата и в съдебното заседание на 07.03.2023г., както и в хода на устните състезания. Именно срещу размер на претендираната издръжка от 400 лева се е защитавал ответника с нарочна молба от 14.12.2022г.

Искането за увеличение размера на претенцията за издръжка на дете е своевременно направено от ищеца до приключване на съдебното дирене в първа инстанция съгласно чл.214, ал. 1 от ГПК.

Независимо дали е постановил нарочен диспозитив за допускане на изменение на предявения паричен иск по размер или не, като е в случая, съдът дължи произнасяне по иска досежно неговия увеличен размер. Това означава, че е следвало да формира мотиви и диспозитив по основателността на искането за издръжка касателно увеличеният й размер от 400 лева, а не както е сторено с решение № 2150/14.06.2023г. по гр.д.№ 15663/2021г. по описа на ВРС само за 300 лева. Предвид сезирането с нарочна молба по чл.250 от ГПК /по повод отстраняване на нередовности на порадената от К. Х. въззивна жалба/ първоинстанционният съд следва да се произнесе по същество по молбата по чл.250 от ГПК като формира диспозитив за основателността или неоснователността на претенцията за разликата над 300 лева до 400 лева.

2

С оглед изложеното обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на К. Х. за допълване на постановеното решение от 14.06.2023г. по гр.д.№ 15663/2021г. следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВРС за произнасяне по същество по молбата по чл.250 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3477/24.03.2024г. по гр.д.№ 15663/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допълване на постановеното решение № 2150/14.06.2023г. постановено по гр.д.№ 15663/2021г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото за произнасяне по същество по молбата на К. Х. с правно основание чл.250 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

След произнасяне по молбата и администриране на евентуално постъпили жалби срещу допълващият акт по чл.250 от ГПК делото да се върне на ВОС за произнасяне по депозираната въззивна жалба предмет на в.гр.д.№ 1219/2024г. по описа на ВОС, което е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3