Решение № 1553 от 18.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1553 гр. Варна, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20213100501902 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.

№

288957/31.05.2021г. на

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК 121076907, със седалище гр. София, действащо чрез пълномощник ю.к. Елвина Парпулова, срещу решение №261538/07.05.2021 год., постановено по гр.дело №14356/2020 год. на РС – Варна, с което "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК 121076907, със седалище гр. София, е осъдено да заплати на СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, от гр.Варна, ул.*** №15 сумата в размер на 2400.76 лева, частичен иск от 2 824.94 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на горна облицовка задна броня и долна облицовка задна броня, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 18.03.2020 год. по договор № 0306X0488879 от 05.07.2019г. за „Каско“, клауза „Пълно каско“ на лек автомобил марка Мерцедес МЛ 350, с per. № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че спорът между страните е само 1 досежно размера на застрахователното обезщетение. Жалбоподателят поддържа, че на 23.03.2020г. и 01.04.2020г. е заплатил на ищеца общо 1351.15 лева застрахователно обезщетение за обезвреда на лек автомобил марка Мерцедес МЛ 350, с per. № ****. Излага, че с молба от 04.03.2021г. е изложил подробни основания за неправилност и необоснованост изводите на вещото лице. Поискал е изготвянето на повторна експертиза, но ВРС е оставил без уважение молбата му. С въззивната жалба се поддържа искането за назначаване на повторна експертиза.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият СТ. ЦВ. Д., чрез пълномощник адв. Й.А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Оспорва искането за назначаване на повторна експертиза, като излага, че не са налице предпоставките по чл.201 от ГПК. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С подадена преди съдебно заседание молба моли за уважаване на жалбата и присъждане на разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адв.Й.А., който моли решението на ВРС да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените във въззивното производство разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на СТ. ЦВ. Д. против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД за заплащане на сумата от 2 400.76 лева, частичен иск от 2 824.94 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на горна облицовка задна броня и долна облицовка задна броня, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 18.03.2020 год. по договор № 0306X0488879 от 05.07.2019г. за „Каско“, клауза „Пълно каско“ на лек автомобил марка Мерцедес МЛ 350, с per. № ****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че застрахователят му е заплатил 1351.15 лева, която сума не е достатъчна за репариране на причинените му имуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.

В разглеждания случай, пред въззивния съд не е налице спор относно дължимостта на застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Не се спори между страните, че преди завеждане на иска застрахователят доброволно е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1351.15 лева.

От заключението на вещото лице по назначената от РС-Варна САТЕ се установява, че щетите по автомобила възлизат на 3751.91 лева, от която сума 2000.63 лева за облицовка горна броня задна, 1672.78 лева за облицовка долна броня задна и 78.50 лева за общи операции. При определяне средната пазарна цена на труда вещото лице е взело предвид цената предлагана в три сервиза притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и в три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008.

Съставът на ВОС констатира, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал повторна съдебна автотехническа експертиза. Поради това с определение №2799/06.08.2021г. ВОС допусна повторна съдебна автотехническа експертиза със задача идентична със задача 2 възложена от РС-Варна. От заключението на вещото лице по повторната САТЕ се установява, че за възстановяване на процесния автомобил в сервиз притежаващ европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 са необходими 3793.72 лева, а в сервиз непритежаващ европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 – 3478.84 лева.

Съпоставяйки заключенията по съдебно-автотехническите експертизи, въззивният съд намира, че посочените от двете вещи лица суми за възстановяване на процесния автомобил са сходни – 3751.91 лева по първоначалната САТЕ, а по повторната съответно 3793.72 лева в сервиз с ISO 9001:2008 или 3478.84 лева в сервиз без ISO 9001:2008. Въззивният съд намира, че следва да съобрази сумата посочена в първоначалната САТЕ, т.к. момента на изготвянето й е по-близък до датата на ПТП и съответно вещото лице по нея е работило с по-актуални данни за труд и материали.

По изложените съображения, като изходна величина за изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение следва да се използва стойността 3751.91 лева, поради недоказаност на възраженията на ответника за по-нисък размер на разходите за възстановяване на процесния автомобил. От посочената сума следва да се приспадне 3 заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1351.15 лева. Налага се извода, че след приспадане на посочената по-горе стойност на заплатеното застрахователно обезщетение, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 2400.76 лева, която по делото не е налице спор, че не е заплатена към момента на настоящото произнасяне. Поради това като е присъдил обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2400.76 лева, ВРС като краен резултат е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №261538/07.05.2021 год., постановено по гр.дело №14356 по описа за 2020 год. на РС – Варна.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,

ЕИК 121076907, със седалище гр. София, да заплати на СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, от гр.Варна, ул.*** №15, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4