Решение № 264 от 15.09.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Перник, 15.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500326 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №34 от 11.03.2022г. по гр. д. №531/2021г. по описа на РС – Радомир ответникът „ГЕС Трейдинг“ ООД, с ЕИК: 202594330, със седалище и адрес на управление: с.

Червена могила, общ. Радомир, обл. Перник, е осъден да заплати на всеки от ищците Ф. И.

М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и В. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 200 КТ, сумата от по 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на В.Ф. И., с ЕГН:

**********, което лице е починало на *** вследствие на трудова злополука, настъпила на *** по време на извършвана работа, възложена му от работодателя „ГЕС Трейдинг“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на смъртта на В.Ф. И. - *** до окончателното погасяване на сумата, като са отхвърлени като неоснователни исковете за разликата им до пълните претендирани размери от по 120 000лв. за всеки от ищците.

Със същото решение „ГЕС Трейдинг“ ООД, с ЕИК: 202594330, със седалище и адрес на управление: с. Червена могила, общ. Радомир, обл. Перник е осъден да заплати на адв.

Н.Н. Д. от АК - Шумен, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5502,00 лева (пет хиляди петстотин и два лева), с включен ДДС.

Със същото решение „ГЕС Трейдинг“ ООД, с ЕИК: 202594330, със седалище и адрес на управление: с. Червена могила, общ. Радомир, обл. Перник е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 5740,00 лева (пет хиляди седемстотин и четиридесет лева) - дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция и възнаграждение за вещо лице.

1

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни исковете на Ф. И. М. и В. В. В. до пълните им претендирани размери от по 120 000лв. на всеки от тях, както и исковете на А. Ф. И., Е. Ф. И. и Д. Ф. И..

Срещу така постановеното решение, в неговата осъдителна част, е постъпила въззивна жалба от „ГЕС Трейдинг“ ООД в законоустановения срок. По подробни съображения се иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни изцяло. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че исковите претенции на ищците Ф.М. и В.В. са доказани по основание. Оспорва решението в частта му относно размера на присъденото обезщетение, от по 70 000 лева за всеки от въззиваемите Ф. И. М. и В. В. В.. Оспорва описаните в исковата молба твърдения на ищците, че към настоящия момент страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушаване на съня, отчужденост, тревожност, тежки депресивни състояния, агресивни състояния, натрупване на отрицателни емоции към обкръжаващата ги среда, това, че са станали затворени и неконтактни, че избягват срещи с други лица. дори и роднини. Не е доказан и факта, че изживяват изключително тежко загубата му. предвид липсата на неговата подкрепа, опора и закрила. Не се доказва и обстоятелството, че починалият е бил важен фактор в семейството и негова движеща фигура, че е бил изключителен човек.

При условията на евентуалност се изразява становище, че исковите претенции на ищците Ф.М. и В.В. следва да бъдат уважени в размер не по - голям от 30 000 лева. за всеки един от тях.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Ф. И. М. и В. В. В. са подали отговор на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения за неоснователност на същата.

Иска се потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските. Въззиваемите са родители на пострадалото лице и са претърпели неимуществени вреди в присъдения с първоинстанционното решение размер, за което са събрани нужните доказателства. Процесната трудова злополука е настъпила при действието на обективни фактори на работната среда, като няма съпричиняване от пострадалия.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.200 КТ, с който ищците в първоинстанционното производство и настоящи въззиваеми Ф. И. М. и В. В. В. са претендирали обезщетения от по 120 000лв. вследствие на смъртта на сина им В.Ф. И., с ЕГН: **********, което лице е починало на *** вследствие на трудова злополука, настъпила на *** по време на извършвана работа,

Във въззивната жалба изрично се заявява, че не се оспорват исковете по основание, а само размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Съдът намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да присъди обезщетения в посочения размер първоинстонционният съд е отчел възрастта на починалия - на ** г., трудоспособната възраст, важността на В. И. за неговото семейство. Съдът е съобразил и факта, че родителите и техният син винаги са били в добри отношения и са си помагали. Взел е предвид и установеното от показанията на свидетеля И.М., че след инцидента ищците са били отчаяни, натъжени и много променени, изглеждали са подтиснати и тревожни. Съобрази се и установеното от показанията на свидетелката Ж.Н., според която в периода, в който е живял в гр. ***, В. е поддържал връзка със семейството си, но тя не е била постоянна, а след като през *** са се преместили да живеят в гр. Перник, родителите са го посетили само веднъж. Съдът взе предвид и общественоикономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди.

Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно 2 размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите (решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I т. о. на ВКС). Още повече, обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те да са настъпили след констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за обезщетение съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, според който при постановяване на решението си, съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. В случая пълното репариране на вредите на пострадалите ищци от смъртта на техния син, причинени от трудова злополука, изисква съобразяване и на евентуалните промени в икономическата конюнктура през периода на висящност на процеса, тъй като законът изисква пострадалите лица да бъдат обезщетени в пълен и справедлив размер (решение № 676/18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2009 г., III г. о. и решение № 1/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о.).

Съгласно постоянната съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди по исковете с правно основание чл.200 КТ е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД,спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът за справедливост включва в найпълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.

В процесния случай се претендират вреди от трудова злополука, довела до смъртта на сина на ищците и въззиваеми в настоящето производство, т.е трудовата злополука е с възможно най- тежкия летален изход за работника.

Настоящият въззивен състав отчете, че начинът и обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука, покриват състава на извършено престъпление по НК от страна на работодателя. С влязла в сила присъда № 6/23.03.2021 г. по НОХД № 262/2020 г. по описа на ОС - Перник подсъдимата А.А.Т., в качеството й на *** на „ГЕС Трейдинг“ ООД, е призната за виновна в това, че на *** в с. Червена могила, общ. Радомир, обл.

Перник е причинила смъртта на В.Ф. И., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност (цех с пресевна инсталация за сортиране и пакетиране на въглищен прах от антрацитни въглища, предназначен за металургията), като не е осигурила провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на работното място на В.Ф. И. и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3, т. 1 и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-072/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не притежава досие с техническа и проектна документация на инсталацията за пресяване на въглища в нарушение на изискванията на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, не е извършвала периодични проверки на работното оборудване, изложено на въздействия, които могат да причинят влошаване на състоянието му и в резултат да доведат до опасни ситуации и при необходимост периодични изпитвания за гарантиране на безопасната му работа, съгласно изискванията на чл. 168а, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г., не е изпълнила изискванията 3 на чл. 127, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, като не е осигурила на работника указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд, поради което на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Влязлата в сила присъда задължава настоящия състав на съда да приеме, че трудовата злополука е настъпила при груби нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя. Съгласно постоянната съдебна практика след като не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност на работника. Груба небрежност не може да има, ако работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване (решение No157/24.06.2014 г. по гр.д.No 6210/2013 г., ІІІ г.о.). Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители (решение No 178/ 02.01.2019 г. по гр.д.No 4579/2017г., ІІІ г.о.).В този смисъл е неоснователно възражението на работодателя за допусната от работника груба небрежност при настъпване на процесната трудова злополука, съответно за намаляване размера на дължимото се обезщетение.