Определение № 1104 от 24.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1104 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500838 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Тренд агро“ ООД, ЕИК 201525985, със седалище и адрес на управление с. ***, чрез пълномощника адв. Й. Д., срещу определение №14314/19.12.2023 г., постановено по гр.д. №2332/2022 г. на Пловдивски районен съд, Х граждански състав, с което е оставена без уважение (отхвърлена е) подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. В мотивите на постановеното по делото решение е прието, че, независимо от отхвърлянето на претенцията, жалбоподателят следва да заплати разноските на насрещната страна, тъй като предаването на държането е осъществено след завеждане на иска, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Считат, че ищецът не е имал нужда от съдебна защита за връщане на земите си. Иска се определението да се отмени, като се измени решение №4034/09.10.2023 г., постановено по делото, в частта за разноските.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Г. П. чрез процесуалния му представител адв. Й. Д., с който се оспорва основателността 1 на частната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Г. П. против „Тренд агро“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като се прави искане да бъде осъден ответникът да предаде държането на имотите, които ищецът му е предоставил по силата на прекратен договор за наем, тъй като ответникът не е изпълнявал задължението си по договора да извършва заплащане, като се претендират и направените разноски.

С отговора на исковата молба ответната страна „Тренд агро“ ООД излага доводи за неоснователност на предявения иск, твърди, че е направил плащане по сключените между страните договори за наем, както и, че неизпълнената част от задължението му е незначителна с оглед интересите на кредитора. Счита, че в отношенията между страните е приложима разпоредбата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, тъй като след прекратяване на договора наемодателят е знаел, че наемателят продължава да използва наетите имоти, и не се е противопоставил на това използване.

С постановеното по делото решение №4034/09.10.2023 г. искът е отхвърлен, тъй като държането на процесните имоти е било предадено на ищеца в хода на производството.

Независимо от отхвърлянето на претенцията обаче, районният съд е осъдил ответника „Тренд агро“ ООД да заплати на ищеца деловодните разноски, тъй като предаването на държането е осъществено след завеждане на иска, тоест ответникът с поведението си е дал повод за образуване на производството.

На основание чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е подал молба с искане за изменение на решението в частта за разноските, която молба е била отхвърлена от районния съд като неоснователна с атакуваното определение, като съображенията са същите – ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, а и с отговора на исковата молба го е оспорил.

2

Определението според въззивния състав е правилно и законосъобразно.

Доводите, които се излагат в частната жалба, касаят приложението на чл.78, ал.2 ГПК. Според посочения текст, възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. В този смисъл неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че Г. П. не е имал нужда от съдебна защита за връщане на собствените му имоти, тъй като свободно е заявил същите за ползване и е имал възможност да подаде заявление по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ, в което да посочи формата на стопанисване и начина на ползване на земите. С отговора на исковата молба жалбоподателят е заявил, че държи имотите. А целта на производството е била именно връщането им.

Не е налице и втората предпоставка – липсва признание на иска. С отговора на исковата молба „Тренд агро“ ООД е оспорил основателността на претенцията на Г. П., като поведението е било в същата насока по време на производството.

При липса на двете кумулативни изисквания за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, същата не може да бъде приложена при определяне на разноските. Ето защо не са налице основанията за освобождаване на ответника от отговорността за разноски, като определението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №14314/19.12.2023 г., постановено по гр.д. №2332/2022 г. на Пловдивски районен съд, Х граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4