Решение № 1740 от 24.11.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№......................................2020 г., гр. Варна В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х състав, в публично заседание на осемнадесети ноември 2020 г., в състав:

Съдия:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН при секретаря

Светла Великова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело

№ 804/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.54 ал.6 от ЗКИР и е образувано по жалба от З.М.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв. М.Й. ***, против Заповед № 18-1880/20.02.2020 г. на Началника на СГКК - Варна за отказ на поисканото със заявление вх.№01-529057-20.11.2019 г. изменение на КККР, състоящо се в отразяване границите на сграда с идентификатор ***, съобразно геодезически измервания.

Според оспорващата, заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна и необоснована. Оспорва извода на ответника, че е налице спор за материално право, тъй като процесната сграда е двуфамилна и с договор за доброволна делба от 2000 г. е прекратена идеалната съсобственост между страните и се е преобразувала в реална такава – в сградата са налице два самостоятелни етажа (обекта) с отделни входове и стълбища, поради което с исканото изменение на КК и КР не се засягат по никакъв начин законни права и интереси на заинтересованата страна г-н Ж.. На следващо място сочи, че възражението на заинтересованата страна Ж.Ж. не съдържа оспорване на правото на собственост на жалбоподателката, за да се приеме, че е налице спор за материално право. Твърди, че процесният имот представлява самостоятелен обект по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗКИР. С искането си жалбоподателката е представила проект за изменение на КК и КР, изготвен от лице с правоспособност за дейности по кадастъра, като в обяснителната записка към същия изрично е посочено, че проектът е изготвен на основание чл.55 ал.1 от Наредба от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.

Твърди също, че твърдяната разлика в площта на обекта в документа за собственост (47,17 кв.м.) и в проекта за изменение (45 кв.м.) е в размер на 2,17 кв.м., което е в рамките на 10 % допустима разлика и не може да послужи като годно основание за постановяване на отказа. С тези аргументи се претендира отмяна на оспорената заповед и да бъде допуснато исканото изменение на КК и КР съобразно представения проект с обособяване на самостоятелен обект с проектен идентификатор *** в ПИ с идентификатор ***. В публично съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата.

Претендира се и присъждането на разноски.

Ответната страна – Началника на СГКК Варна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. С писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото е над минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Заинтересованата страна Ж.М.Ж., чрез пълномощник адв. П.Т., в писмено становище и в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли оспорения административен акт да бъде оставен в сила.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №

РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК – София е одобрена КК и КР за територията на административен район „Приморски“ – Варна (без територията на к.к. “Златни пясъци“, Приморски парк „Салтанат“ и Морска Градина „Горчивата чешма“), община Варна, област Варна.

Началото на административното производство е поставено със заявление рег.№ 01-529057/20.11.2019 г. от З.М.В. с искане: 1.) нанасяне на настъпили промени в КК за обекти: сграда с идентификатор *** в гр. Варна; 2.) нанасяне на настъпили промени в КРНИ за обекти: сграда с идентификатор *** в гр. Варна; 3.) определяне и запазване на идентификатор за обекти: сграда с идентификатор *** в гр. Варна. Към заявлението са приложени: документи, удостоверяващи, че жалбоподателката е съсобственик на процесния имот със заинтересованата страна г-н Ж.М.Ж.; проект за изменение на КК и КР, предвиждащ нанасянето на един СОС на надпартерен етаж на нанесената в КК и КР двуетажна многофамилна жилищна сграда с идетификатор ***, ведно с обяснителна записка, скици-проект на сградата, ръчни скици от заснемане на СОС, етажни схеми и диск с цифров модел в CAD 4.02 формат на оптичен носител.

С уведомление рег.№24-33756/12.12.2019 г. (връчено на 18.12.2019 г. – л.23 от преписката) Ж.М.Ж., заинтересовано лице по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР, е уведомен на основание чл.26 ал.1 от АПК за започната административна процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на гр. Варна, състоящо се в отразяване границите на сграда с идентификатор ***, съобразно геодезически измервания и обособяване на самостоятелен обект с проектен идентификатор *** в съответствие с проект, изработен от лицензирано лице по ЗКИР. Заинтересованата страна Ж., чрез адв. П.Т.Т., е депозирал възражение с рег.№ 02-1659/31.12.2019 г., с което изрично възразява срещу исканото изменение. Оспорва, че в сграда с идентификатор *** не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни обекти, в това число и с проектен идентификатор ***, тъй като отделните етажи не притежават характеристиките на самостоятелни обекти.

С молба рег.№

05-432/14.01.2020 г. жалбоподателката В., чрез пълномощник адв. М.Й., изразява становище, че няма пречки да бъде извършено изменение на кадастралната карта в искания обект, тъй като по никакъв начин не се засягат правата и законните интереси на собственика на партерния етаж и е налице договор за доброволна делба, съгласно който са налице два самостоятелни обекти, които са реално поделени още през 2000 г.

В отговор на запитване на СГКК-Варна, от страна на Община Варна - район „Приморски“, с писмо рег.№ 05-1348/03.02.2020 г. е посочено, че в регистрите на архива на район „Приморски“ няма данни за издавани строителни книжа за сграда в ПИ ***.

На база възражението на Ж.Ж., което ответникът намира за индиция за спор за материално право, на осн. чл.54 ал. 2 от ЗКИР, той издава обжалваната Заповед № 18-1880/20.02.2020 г., с която се отказва изменение на КККР, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК относно ПИ ***.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

Спорът между страните не е по фактите, а по правото и се свежда до това: при установените факти налице ли са предпоставките за вписване на жилището предоставено в дял на жалбоподателката като самостоятелен обект в КК и КР.

Установените по делото факти налагат следните правни изводи:

По редовността и в този смисъл допустимостта на жалбата настоящата инстанция не следва да се произнася. С определение № 11595/14.09.2020г. състав на ВАС, Второ отделение по адм.д. 8528/2020г. е направил изводи за редовност и допустимост. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган по местоположението на имота, съгласно чл.54 ал.4 от ЗКИР – Началника на СГКК – Варна; издаден е в писмена форма, в изпълнение на чл.59 ал.1 от АПК, и съдържа реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания.

Съгласно чл.54 ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката в КККР се допълва или поправя от службите по ГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра (чл.51 ал.5 от ЗКИР). Видно от съдържанието на оспорената заповед, с която е отказано изменението на КК и КР, посочените фактически основания за отказа са възражението на заинтересованата страна г-н Ж., липсата на приложен към заявлението одобрен инвестиционен проект част „архитектура“ и разлика в площта на сградата по нотариален акт и по проекта за изменение на КК и КР, които според ответника са индиция за спор за материално право по чл.54 ал.2 от ЗКИР.

Съдът намира, че ответникът няма собствени фактически установявания, от които да изведе извод за наличието на спор за материално право. Заповедта е процесуално незаконосъобразна - издадена е при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, в нарушение на чл.35 от АПК, а като това процесуално нарушение е довело и до следната материална незаконосъобразност на заповедта:

Съдът установи, че не съществува спор за материално право между жалбоподателката г-жа В. и заинтересованата страна г-н Ж.. Съгласно константната съдебна практика, спор за материално право е налице тогава, когато и двете страни имат титул за собственост върху една и съща площ. В случая това не е така – от съдържанието на представения договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.08.2000 г.

(респ. нотариален акт № 21, том І, рег.№ 494, дело № 49/2000 г.), се установява следното: 1.) жалбоподателката г-жа В. е собственик на ½ (една втора) ид.ч. от дворно място, находящо се в землището на гр. Варна, м-ст „Траката“ и представляващо имот пл.№ 1508 по КП на м-ст „Св. Никола-Акчелар“ VІ част, с площ от 570 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 507 кв.м., заедно с надпартерен етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуфамилна жилищна сграда на два етажа, включващ спалня, килер, кухня, баня-тоалет и балкон, построена в същото дворно място;

2.) заинтересованата страна Желев е собственик на ½ (една втора) ид.ч. от дворно място, находящо се в землището на гр. Варна, м-ст „Траката“ и представляващо имот пл.№ 1508 по КП на м-ст „Св. Никола-Акчелар“ VІ част, с площ от 570 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 507 кв.м., заедно с партерен етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуфамилна жилищна сграда на два етажа, включващ спалня, хол, килер, баня-тоалет и циментова площадка под южния балкон на надпартерния етаж, построена в същото дворно място.

Видно и от съдържанието на депозираното пред административния орган от г-н Ж.Ж. възражение, същото е срещу изменение на КК и КР, като е посочено, че според оспорващия е недопустимо да има самостоятелните обекти в сградата (СОС), тъй като отделните етажи не притежават характеристиките на СОС. Т.е. никъде във възражението не се споменава, че заинтересованото лице оспорва собствеността на жалбоподателката.

Съдът намира, че изискването за представяне на заверен от община Варна инвестиционен проект част „архитектура“, сочещ еднозначно очертанията на самостоятелните обекти и общи части от сградата съобразно чл.202 от ЗУТ, е изцяло неотносимо в конкретния казус, развиващ се по реда на ЗКИР и представляващ процедура за изменение на КККР, в който административният орган няма правомощия да се произнася по искане за извършване на доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, за каквито цитираният текст от ЗУТ изисква инвестиционни проекти. По отношение наличието на такива проекти, част „архитектура“, одобрени от Община Варна, възприети от административния орган като абсолютна положителна материално-правна предпоставка за уважаване заявлението на жалбоподателката, съдът намира, че при липса на достатъчно данни за очертанията на самостоятелните обекти в сгради и съоръжения на техническата инфраструктура законодателят допуска те да бъдат установени чрез описание на място. В този смисъл са разпоредбите на чл.17 ал.6 т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.1.2016 г., според който очертанията на самостоятелните обекти на етажа освен от инвестиционен проект (по т.1) се определят от измервания на място; чл.44 ал.1 от ЗУТ, според който очертанията на самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура се установяват по строителните книжа, по актовете за собственост, а при липса на достатъчно данни в тях и чрез описание на място; и чл.74 ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.01.2016 г., според който съществуващи на терена сгради или съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на заснемане на съществуващото на място състояние, като данни за собствеността и собственика се записват в кадастралния регистър на недвижимите имоти след предоставяне на документ за собственост; чл.75 ал.4 изр.2 от Наредбата, според който когато проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е за нанасяне на самостоятелен обект в съществуваща сграда, за която няма одобрени схеми на етажите, схемата на етажа съдържа само очертанието на самостоятелния обект и очертанието на общата част от сградата, обслужваща съответния самостоятелен обект – точно по този начин са изготвени схемите на етажите и в представения от жалбоподателката проект. В тази връзка и за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че законността на сградата, в която се иска нанасяне на СОС, респ. наличието на издадени строителни книжа в регистрите на архива на район „Приморски“, не е предмет на настоящото производство, и този въпрос не може да бъде решен нито от административния орган, нито инцидентно от административния съд в производството по оспорване на заповед, респективно на отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на ЗКИР.