Решение № 59 от 17.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000503394 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Б. Й. Т. срещу Решение № 5435/26.10.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 9199/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ, І състав, с което и по жалба на Т. е отменено разпределение от 14.07.2023 г. по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П. и вместо него е извършено ново разпределение.

Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 във връзка с чл.463, ал.2 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на жалбоподателя на 31.10.2023 г., а жалбата е подадена по пощата на 07.11.2023 г. ) Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 21.11.2023 г.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, изцяло повлияно от натиска, лобизма и алчността на един корпоративен обект.

Поддържа се, че решението е в разрез с последните изисквания за служебен преглед на всички обстоятелства от съда, дори да не са споменати изрично.

Поддържа се, че едно от делата 20198480400635 по описа на ЧСИ Р. А. е прекратено с нейно постановление още на 17.07.2023 г. Моли съда да отмени 1 обжалваното решение и да го върне на ЧСИ Н. П..

В срока за отговор такъв е депозиран само от взискателя „АДИС“ ЕООД. Оспорва въззивната жалба като неоснователна по аргументи подробно изложени в отговора.

Останалите ответници по жалбата, редовно уведомени за нея, не депозират отговори.

Въззивният съд като съобрази доводите на страните и представените писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В.ч.гр.д.№ 9199/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ, І състав е образувано на основание въззивна жалба, подадена от Б. Й. Т. - длъжник по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П. срещу протокол за разпределение от 14.07.2023 г. на ЧСИ Н. П..

Въззивната жалба на длъжника е изцяло бланкетна, без да съдържа конкретни възражения срещу така извършеното от съдебния изпълнител разпределение.

В същата се сочи, че разпределението е нарушение на материалния и процесуалния закон, на Правото на ЕС, Конституцията на Република България и ЕХОПС на ЕС. Сочи се, че особено неразумно високи са възнагражденията на Ю.сконсулта на взискателя по дело № 1202/2014 г., за което дело длъжникът не е уведомяван. Жалбоподателят е посочил също така, че има подадени молби за перемция на двете изпълнителни дела № 1202/2014 г. и № 6531/2019 г., които са погасени по давност.

По така посочените възражения, СГС е бил сезиран с искане да отмени разпределението от 14.07.2023 г.

При така заявената бланкетна жалба и противно на твърденията на жалбоподателя, съобразно задължителната за съда съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 22.11.2022 г., т.д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Единствената служебна проверка, която съдът извършва, е дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

2

С оглед на горното СГС е следвало да провери законосъобразността на разпределението от 14.07.2023 г. само въз основа на две конкретни въведени с въззивната жалба оплаквания/възражения.

Изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., по което е извършено процесното разпределение, е образувано на 14.05.2012 г. въз основа на молба на взискателя „АДИС“ ЕООД срещу длъжника Б. Й. Т. с искане за принудително събиране на суми по изпълнителен лист от 27.02.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 27.02.2012 г. по ч.гр.д. № 52010/2011 г. по описа на СРС, за главница в размер на 21535,40 лв. и разноски в общ размер на сумата от 1096,06 лв., от която: 665,35 лв.

Ю.сконсултско възнаграждение.

Въз основа на молба вх.№ 779/06.03.2019 г. по изпълнителното дело е присъединено за принудително събиране и вземането, което кредиторът „АДИС“ ЕООД притежава срещу длъжника Б. Й. Т. по изпълнителен лист, издаден по т.д.№ 615/2015 г. по описа на ВКС и въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20168470400133 по описа на ЧСИ Н. П..

Към 06.03.2019 г. вземането е било в общ размер на сумата от 1 464 лв., от която: главница 1000 лв., присъдени разноски-350 лв. и начислени по изпълнителното дело такси 114 лв.

Въз основа на молба вх.№ 644/01.03.2021 г. и с разпореждане на съдебния изпълнител от 02.03.2021 г. по изпълнителното дело е присъединено за принудително събиране и вземането, което кредиторът „АДИС“ ЕООД притежава срещу длъжника Б. Й. Т. по изпълнителен лист от 01.12.2014 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 7547/2014 г. по описа на СГС,VІ-19 състав и въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20148580401202 по описа на ЧСИ У. Д..

Удостоверението е издадено на 18.02.2021 г., като към тази дата неудовлетвореното вземане на кредитора е било: главница 924,74 лв., неустойка-2447,79 лв., главница 2697,77лв., неустойка-7141 лв., неустойки в общ размер на сумата от 17377,66 лв., присъдени арбитражни разноски и държавна такса-2 420 лв., ведно с посочените разноски направени по изпълнителното дело.

По изпълнителното дело е извършена публична продан на магазин № 2, находящ се в гр.***, ул. „***“ № **, приключила с влязло в сила на 3

29.05.2023 г. Постановление за възлагане. Имотът е възложен срещу заплащане на сума от 60 500 лв., която сума е и разпределена с обжалваното от длъжника разпределение.

На 04.07.2023 г. и въз основа на удостоверение по чл.456, ал.2 и ал.3 от ГПК към изпълнителното дело е присъединено и вземане на кредитора Ю. Д.

Ч. срещу Б. Й. Т. за суми по изпълнителен лист от 19.08.2016 г., издаден по гр.д. № 42185/2016 г. по описа на СРС, 40 състав. Вземането е в общ размер на 5 605,65 лв.

При така безспорно установените факти, СГС е приел, че сумата от 36 лв., представляваща такси за налагане на запор без опис не се ползва от привилегията на първи ред, тъй като се разпределя сума постъпила от публична продан, а не от реализирани запори. Премахването на сумата от първия ред, респ. е довело до промяна в разпределението на следващите редове.

От правна страна:

Частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.463, ал.1 връзка с чл.275, ал.1 ГПК срещу акт подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и от активно легитимирана за това страна.

Принципно, страните по изпълнението - длъжникът и всички взискатели, притежават активна процесуална легитимация да обжалват разпределението (арг. чл. 462, ал. 1 ГПК).

По същество жалбата на длъжника се явява неоснователна.

Същата отново е бланкетна, поради което и съдът отговаря само на конкретно въведените с нея възражения срещу правилността на постановеното от СГС решение.

В мотивите на т.1 на Тълкувателно решение 2/2021 г. от 22.11.2022 г., постановено по тълк.дело № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, се прие, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

По двете основни оплаквания, с които СГС е бил сезиран.

Основното възражение на жалбоподателя е относно размера на Ю.сконсултското възнаграждение и то това, което е определено по 4 изпълнително дело № 20148580401202 по описа на ЧСИ У. Д. и чийто размер от 2 400 лв. е посочен в издаденото от ЧСИ Д. удостоверение от 18.02.2021 г.

Видно обаче от оспорения протокол за разпределение, такъв размер на Ю.сконсултско възнаграждение, не е включен в първи ред. Включено е Ю.сконсултско възнаграждение в размер на 1838,33 лв., касаещо изпълнителното дело, по което се извършва разпределението. Тази сума правилно е включена и в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в т.6 на което е посочено, че ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или найголямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат. Тази хипотеза в конкретния случай е налице и правилно на първи ред е включено Ю.сконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на кредитора - взискател по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П.. Този размер от 1838,33 лв. е определен още, когато е било образувано изпълнителното дело през 2012 г. и за който размер длъжникът е уведомен чрез ПДИ, редовно връчена му /лично/ на 10.07.2012 г. (том І, стр.58 от приложеното копие на изпълнително дело ), като в нито един момент, длъжникът не е възразил за прекомерност на така определеното Ю.сконсултско възнаграждение.

И по второто възражение във въззивната жалба, че съдебният изпълнител е включил вземания на кредиторите „АДИС“ ЕООД и Ю. Д. Ч., които са били предявени за събиране първоначално по вече перемирани изпълнителни дела, както следва: по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П. и изпълнително дело № 635/2019 г. по описа на ЧСИ Р.

А..

Първо по процесното изпълнително дело, длъжникът не е представил писмени доказателства, удостоверяващи прекратяване на изпълнителните дела, поради настъпила перемция. На второ място същата е без правно значение. Единствено правно значение има подаването на молба на кредитора с искане за присъединяване към изпълнителното дело, с която и дори да е настъпила перемция по предходно образувано изпълнително дело се прекъсва 5 течението на погасителната давност за вземането, стига разбира се към този момент вече да не е изтекла. Съдебният изпълнител обаче няма правомощия да преценява погасено ли е вземането на кредитора по давност, доколкото това може да стане само в исков процес.

Други възражения срещу жалбоподателят не е въвеждал. правилността на обжалвания акт,

С оглед на горното и предвид неоснователността на релевираните с жалбата възражения, решението на СГС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5435/26.10.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 9199/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ, І състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6