Определение № 917 от 18.12.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. Шумен, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500552 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 16894/07.11.2024г. и идентична такава с вх. № 17211/13.11.2024г. депозирани от В. К. К. с ЕГН ********** от гр. Шумен, бул. ........, ап. 14, ет. 3, вх. 1 чрез адв. А. Д. от САК и двете срещу определение № 2861/23.10.2024г. постановено по гр. д. № 20243630100799 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 695/19.09.2024г. по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателя моли съда да отмени, като неправилно обжалваното определение, тъй като при съобразяване на постановките по дело С - 427/16г. и С – 428/16г. на СЕС, не следвало да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. По аналогия следвало да бъде приложено и разрешението, изведено с решение по дело С – 57/15 на СЕС, с което е извършено тълкуване на чл. 14 от Директива 2004/48 озаглавен „Съдебни разноски“ и предвиждащ, че „Държавите членки гарантират, че понесените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални разноски и други разходи са за сметка на загубилата делото страна, освен ако това не се позволява от съображения за справедливост. Тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, следвало да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятието разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение изведено с решението по дело С – 57/15 на СЕС, според което разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценявал съобразно специфичните особености на делото, като се вземат предвид фактори, като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право и макар изискването за пропорционалност да не означавало, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата 1 страна разноски, то все пак изисквала страната спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. В своето решение първоинстанционния съд не е съобразил, критерия сочен от СЕС, тъй като присъдените разноски от 240 лева, не са пропорционални на заведения иск от 22 160 лева. Сочи, че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални съставляват санкция за изправната страна, която не е дала повод с поведението си за предявяване на исковете, както и до некачествено оказване на адвокатски услуги. Излага, че съгласно трайната практика на СЕС, не всяко решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на страните, непременно следвало да се счита, като попадащо в обхвата на въведената с чл. 101, пар. 1 от ДЕС забрана и присъжданите минимални размери на адвокатските възнаграждения следвало да бъдат така уредени и присъждани, че да не допускат адвокатите да бъдат демотивирани да предоставят безплатна помощ на материално затруднени лица. Подобно драстично намаляване на размера на адвокатските възнаграждения щяло да има като ефект, както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява на база най - ниска цена, каквото не била целта на разпоредбата на чл. 101 от ДФЕС.

И в двете жалби е направено искане за отмяна на обжалвано определение и да се постанови ново, с което да се осъди ответника да заплати на адв. А. Д., адвокатско възнаграждение, като в първата жалба е поискан размер на адвокатското възнаграждение 2879,38 лева с ДДС по иска с пр. основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 пр. първо от ЗЗД, а с втората жалба се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2873 лева с ДДС, за осъщественото по делото процесуално представителство.

Ответникът по жалбата „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, чрез юрисконсулт В.Ц. е депозирал становище, в което излага, че подържа изложеното в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК и счита исканото увеличение на адвокатския хонорар за прекомерно, предвид извършените процесуални действия, които в случая са сведени до задължително необходимите и моли съда да остави жалбата без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено изцяло.

Частни т е жалби с а подадени в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното.

Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. № 20243630100799 е образувано по искова молба на В. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, бул.

„.......“ № 15, вх. 3, ет. 1, ап. 14, със съдебен адрес: гр. София, р-н „......“, ж.к. „.......“, ул. „......“ № 74, ет. 1, ап. 1 чрез адв. А. Д. от САК срещу „Ти Би Ай Банк“ АД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....... № 52-54, представлявано от управителите В.Г., А. Д., Н.С. и Л.Т., с която са предявени иск с правно основание чл. 26, ал.

2

1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11 от ЗПК, с цена на иска – 22 160.92 лева, като в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли иска за обявяване недействителност на целия договор, е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19 ал. 4 , от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП, с цена на иска – 2 627.97 лева за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора, касаеща застрахователната премия /чл. 7, т.2.3, във вр. чл. 7, т. 1 от договора/.

С решение № 695/19.09.2024г. по гр. д. № 20243630100799 на РС – Шумен, съда е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за потребителски кредит с клиентски № 310460224/07.07.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, като кредитодател и В. К. К., ЕГН **********, като кредитополучател и е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 да заплати на адв. А. Д. от Адвокатска колегия – София, с адрес за призоваване: гр. София, р-н „......“, ж. к. „.......“, ул. „......” № 74, ет. 1, ап. 1 сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ за производството на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА и съгласно представен списък за разноски.

На 07.10.2024г. ищеца по делото В. К. К. с ЕГН ********** от гр. Шумен, чрез адв.

А. Д. от САК е депозирал молба с пр. основание чл. 248 от ГПК, с която е поискал изменение на решението в частта за разноските, като на процесуалния представител на ищеца се присъди сумата от 2 873 лева с ДДС. В молбата се твърди, че определеното възнаграждение било прекомерно занижено, несъответстващо с професионалните качества и положените усилия от процесуалния представител, с доводи и съображения напълно идентични с тези, изложени и в настоящите жалби.

Препис от молбата за изменение на решението е била изпратена на ответното дружество чрез пълномощника им – юрисконсулт В.Ц., като в указания срок е постъпил отговор, в който се излага становище, че молбата е допустима, но неоснователна, а решението в частта относно разноските е правилно и законосъобразно.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че със съдебното решение по делото, съдът се е произнесъл по предявеният с исковата молба главен иск, предявен от В. К.

К., ЕГН ********** срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, като е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл.

143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за потребителски кредит с клиентски № 310460224/07.07.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, като кредитодател и В. К. К., ЕГН **********, като кредитополучател и с оглед уважаване на главния иск, съдът не се е произнесъл по предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване на недействителността на клаузите на чл. 7, т. 2.3, във вр. чл. 7, т. 1 от Договора за 3 потребителски кредит в частта за дължимата застрахователна премия. Позовал се е на установената практика залегнала в Определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело № 238/2012 г., IV г. о., Определение № 70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч.т.дело № 257/2018 г., I т. о., Определение № 477 от 4.11.2016 г. на ВКС по ч. т. дело № 1218/2016 г., I т. о. и др., съобразно която, когато между страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение и след като в производството е уважен само главния иск и съда не се е произнасял по предявения в условията на евентуалност иск, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. ал. 1, т. 1 от ЗА, е определил едно адвокатско възнаграждение. Мотивирал се е, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ, се е съобразил и с Решение от 25.01.2024 г. по дело – С - 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, според което съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради това, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС и след извършената преценка на конкретната правна и фактическа сложност на спора, на вида и броя на извършените процесуални действия, отчитайки и факта, че процесуалния представител не се е явявал в проведените по делото две съдебни заседания, е определил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и следователно е осъдил ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за иска в размер на 240 лева с ДДС. Приел е, че с оглед изложеното, не са налице условия за изменение на постановеното по делото решение.

Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случая по предявения иск, с цена на иска 22160,92 лева, минималното възнаграждение по Наредба №1/09.01.2004г. е в размер на 2872,80 лева. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е прието, че приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара 4 между страните по договора за правна услуга, включително когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа, съдът намира, че на адвоката на ищцовата страна за осъществената защита по така предявения иск следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1500 лева.