Акт № 1132 от 06.11.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Варна, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Галина Ч.а

Членове:Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100501878 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 57092/15.07.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от Т. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***** и с настоящ адрес: ***** срещу Решение № 2691/ 01.07.2026г., постановено по гр.д. 2017 / 2025г. по описа на РС – Варна, 19 –ти състав, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „Васо 2000“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Марко Балабанов № 22А, сумите както следва:-1447,85евро, представляваща платена сума в нейна полза, в качеството й на кредитор по изп. д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 892, образувано въз основа на ИЛ, издадени по ч.гр.д.

№ 6177/2017г. и № 10456/2017г. по описа на ВРС, като получена от ответника на отпаднало основание, с оглед отмяната им с влязли в сила решения по уважени искове по чл. 464 ГПК по гр.д. №1031/2019г. и гр.д.№ 332/2019г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 17.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението;-102,17евро, представляваща такса с вкл. ДДС по т. 26 ТТЗЧСИ, 1 удържана по изп. д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 892, образувано въз основа на ИЛ, издадени по ч.гр.д. № 6177/2017г. и № 10456/2017г. по описа на ВРС, като получена от ответника на отпаднало основание, с оглед отмяната им с влязли в сила решения по уважени искове по чл. 464 ГПК по гр.д.

№1031/2019г. и гр.д.№ 332/2019г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.

55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че фактическата обстановка е установена правилно /въз основа на писмени доказателства/, но правните изводи на първоинстанционния съд са незаконосъобразни и неправилни. Основен порок на атакуваното решение бил, че съдът неправилно разпрострял СПН на решението по чл. 464 ГПК върху отношенията между нея и длъжника „Васо 2000“ ООД, които в производството по чл. 464 ГПК били съответници.

Положителният изход на иск по чл. 464 ГПК, воден от конкуриращ се взискател, не променял факта на осъждането на длъжника от другия взискател. Нито превръщал събраната от взискателя сума в такава, получена без правно основание. Защитата на длъжника срещу влязла в сила заповед била строго лимитирана и следвало да се осъществи само по извънредните способи, уредени в разпоредбите на чл. 423 ГПК или на чл. 424 ГПК. В настоящия случай длъжникът не бил провел успешно нито една от тези процедури. Решението по чл. 464 ГПК, постановено по предявен иск на трето лице, не водел автоматично до отпадане с обратна сила на това основание в отношенията между нея и длъжника. Поддържа, че ВРС се бил позовал на ирелевантна съдебна практика – същата касаела хипотези на издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.

237 ГПК (отм.). Правният режим на тези основания бил коренно различен от този на заповедното производство по действащия ГПК. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Заявява категорично, че с постановените решения по делата с правно основание чл.464 ГПК е установено, че вземането на Т. Н. спрямо “Васо 2000” ООД не съществува, като решенията имат действие не само срещу взискателя, който е оспорил вземането на друг взискател, а и спрямо всички трети лица, вкл. и 2

ЧСИ, както и длъжника по делото.

В открито съдебно заседание, страните се представляват от процесуалните си представители, като въззивникът заявява, че поддържа депозираната жалба, моли за отмяна на решението и за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски по представен списък.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Васо 2000“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Марко Балабанов № 22А, с която е заявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу Т. В. Н., ЕГН **********, с адрес *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва:

-1447,85евро /2831,75лева/, представляваща платена сума в нейна полза, в качеството й на кредитор по изп. д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 892, образувано въз основа на ИЛ, издадени по ч.гр.д. № 6177/2017г. и № 10456/2017г. по описа на ВРС, като получена от ответника на отпаднало основание, с оглед отмяната им с влязли в сила решения по уважени искове по чл. 464 ГПК по гр.д. №1031/2019г. и гр.д.№ 332/2019г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 17.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението;

- 102,17евро /199,83лева/, представляваща такса с вкл. ДДС по т. 26 ТТЗЧСИ, удържана по изп. д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 892, образувано въз основа на ИЛ, издадени по ч.гр.д. № 6177/2017г. и № 10456/2017г. по описа на ВРС, като получена от ответника на отпаднало основание, с оглед отмяната им с влязли в сила решения по уважени искове по чл. 464 ГПК по гр.д. №1031/2019г. и гр.д.№ 332/2019г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 17.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението, и в евентуалност:

- иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати 3 на ищеца сумите от 2831,75лева и от 199,83лева, с която той е обеднял, а ответницата се е обогатила, като платени в нейна полза в качеството й на кредитор по изп. д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 892, образувано въз основа на ИЛ, издадени по ч.гр.д. № 6177/2017г. и № 10456/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че въз основа на заповед за изпълнение от 11.05.2017г., издадена по ч.гр.д. № 6177/2017г. по описа на ВРС срещу дружеството било образувано изп.д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 892, за сумата от 17340лв., ведно с разноски, с взискател ответницата. Впоследствие било образувано и изп.д. № 405/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 892 по ИЛ издаден по ч.гр.д. № 10456/2017г. по описа на ВРС, за сумата от 11000лева, ведно с разноски от 200лева, с взискател ответницата. По нейно искане и.д. № 405/2018г. било присъединено към изп.д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 892. Твърди се, че по изп.д. била постъпила сума в общ размер на 48167лв. Въз основа на молба по изп. д. е бил присъединен още един кредитор – К.А. за сумата от 19380лв, като вземането й произтичало от ИЛ, издаден по ч.гр.д.

15970/2018г. по описа на ВРС. В хода на изп. производсвто преди извършване на разпределение, К.А. предявила иск по чл. 464 ал.1 ГПК срещу двете страни.

С влязло в сила решение на 23.06.2020г. по гр.д. № 1031/2019г. на ВРС, е прието за установено между страните, че вземането на ответницата към дружеството в размер на 17340лв. не съществува. За периода на съдебното пр. изп.д. № 407/2018г. било спряно. К.А. оспорила и вземането на ответницата за сумата от 11200лева. С влязло в сила решение по гр.д. № 332/2019г. на ВРС, е прието за установено между страните, че вземането на ответницата към дружеството в размер на 11200лева, не съществува. Сочи, че до спиране на производството по изп.д. на ответницата били изплатени сумите, предмет на исковата претенция. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи, че ответницата е разполагала с изпълнителен лист, който е валидно правно основание въз основа на което съдебният изпълнител е събрал принудително сумите срещу длъжника. Излага, че положителният изход на иск по реда на чл.

464 ГПК, воден от конкуриращ се взискател, не променял факта на осъждането 4 на длъжника от другия взискател, нито превръщал събраната от взискателя сума в такава, получена без правно основание. Искът по чл. 464 ГПК създавал процесуални правоотношения между ищеца и първия ответник, респ. между ищеца и втория ответник. Процесуални отношения между двамата ответници нямало. На следващо място сочи, че силата на пресъдено нещо важи единствено и само между насрещните страни, а в изключение – между страната и третото лице – помагач. Освен горното, искът по чл. 464 ГПК, предявен от трето лице, не може да бъде причина да бъде преразгледана изпълнителната сила на влязло в сила изпълнително основание. Целта и предназначението на успешно предявеният от К.А. иск по чл. 464 ГПК е последната да си събере дължимото преди Т. Н. /тъй като двамата взискатели се конкурират/, а не и да се отменя основанието, въз основа на което другият взискател се е снабдил с изпълнителен лист. В заключение твърди, че положителният резултат на иска по чл. 464 ГПК в полза на един взискател не отменя изпълнителното основание в полза на друг взискател, нито превръща събраните от него суми в изпълнителния процес в такива, които са получени без правно основание.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на правните изводи на съда относно действието на решение, постановено в производство по чл. 464 от ГПК.

Въззивната жалба, разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и от представените по делото преписи от решения, се установява, че с влезли в сила решения по гр.д. № 332/2019г. и гр.д. № 5

1031/2019г., и двете по описа на ВРС, е прието за установено между ищцата К.С.А. и ответниците Т. В. Н. и „Васо 2000“ ЕООД, че не съществуват следните вземания в полза на Т. В. Н. срещу „Васо 2000“ ЕООД: - в размер на 11 220лв., обективирано в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед No 5876 / 28.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 10456 / 2017г. по описа на ВРС, на основание чл. 464 от ГПК и - в размер на 17 340лв., обективирано в изпълнителен лист No 7206 / 21.07.2017г., издаден въз основа на Заповед No 3319 / 11.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 6177 / 2017г. по описа на ВРС, на основание чл. 464 от ГПК.

Страните не спорят, а и от представените доказателства – удостоверения от ЧСИ Х.Г., се установява, че процесната сума от 2831,75лева е изплатена от ищеца в полза на ответницата на 25.09.2018г., както и че сумата 199,83лева, вкл. ДДС, представлявща такса по т. 26 ТТЗЧСИ, е удържана по заведеното изп. д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 892.

Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23efb3f7-a2ce-4da9-83cc-74d7c539810a