Решение № 13893 от 12.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13893 гр. С, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110151377 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Лекс Интерконсулт“ ЕИК206681696 срещу „ХЕПИ ФРЕШ ФУУД ИМПОРТ“ООД, ЕИК 206746795, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5472,00 евро (10702,30 лева) – цена за извършена международна транспортна услуга, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1187,40 евро (2322,35 лева) – мораторна лихва върху тази главница за периода от 30.03.2024 г. – 06.11.2025г.

Ищецът твърди, че на 25.03.2024г. между „ХЕПИ ФРЕШ ФУУД ИМПОРТ“ООД и „Карго Транспортер“ ООД е сключена заявка – договор за международен транспорт №******, по силата на която „Карго Транспортер“ ООД се задължил да извърши превоз на зеленчуци и плодове по маршрут „БС“, като превозът е осъществен в периода 27-29.03.2024г., удостоверено с международни товерителници, подписани и подпечатани от изпращача и получателя на борба „С“. За услугата е издадена фактура № **********/29.03.2024г. с падеж на 30.02.2024г., като плащане не е постъпило.

С Договор за цесия от 13.05.2024г. „Карго Транспортер“ ООД е прехвърлил на ищцовото дружество вземането по посочената фактура, за което ответникът е уведомен с нотариална покана, връчена на 21.05.2025г.

След изтичане на срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен, като поддържа, че претендираното вземане е погасено чрез плащане. Сочи, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по повод извършени транспортни услуги, по което е издадена процесната фактура, но преди да получи уведомление за извършената цесия е получил запорно съобщение от ЧСИ Р.М. по изпълнително дело № **********, с което е 1 наложен запор върху вземането. Твърди, че в изпълнение на задълженията си като трето задължено лице е превел дължимата по фактурата сума по сметката на съдебния изпълнител, както и сумата за ДДС по сметка на НАП, поради което счита, че задължението му е погасено чрез надлежно изпълнение. В подкрепа на възраженията си се позовава на разпоредбите на чл. 75 ЗЗД и чл.

507–508 ГПК, като поддържа, че извършеното плащане към ЧСИ представлява изпълнение към надлежен кредитор и че предявеният иск цели повторно събиране на вече погасено вземане.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание с правно основание чл. 79 вр. с чл. 372, вр. с чл. 367 ТЗ.

В тежест на ищецът е да докаже наличието на валиден договор за превоз (или на трайни търговски правоотношения), пълното и точно изпълнение от страна на цедента на възложения му превоз; настъпването изискуемостта на процесното вземане за главница; изпадането в забава на ответника относно заплащането на процесното вземане за главница; прехвърляне на вземането в полза на ищеца, за което ответникът е уведомен.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително че е заплатил сумите.

Не се спори между страните, че на 25.03.2024г. между „ХЕПИ ФРЕШ ФУУД ИМПОРТ“ООД и „Карго Транспортер“ ООД е сключена заявка – договор за международен транспорт №******, по силата на която „Карго Транспортер“ ООД се задължил да извърши превоз на зеленчуци и плодове по маршрут „Б-С“, като превозът е осъществен в периода 27-29.03.2024г., удостоверено с международни товерителници, подписани и подпечатани от изпращача и получателя на борба „С“. За услугата е издадена фактура № **********/29.03.2024г. с падеж на 30.02.2024г. за сумата в размер на 10702,30 лева.

Видно от представените по делото доказателства на 13.05.2024г. между ищеца, „Лекс Интерконсул“ ЕООД, в качеството му на цесионер, и „Карго Транспортър“ ООД, в качеството му на цедент, е сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си срещу длъжника „Хепи Фреш Фууд Импорт“ ООД, произтичащо от фактура № **********/29.03.2024г. за сумата от 10702,30 лева, ведно със законна лихва, натрупана до момента на окончателното събиране.

По делото е представено и запорно съобщение с изх. № 43170/11.06.2024г. по изп. Д. № 900/2024г. по описа на ЧСИ Р.В., адресирано 2 до „Хепи Фреш Фууд Импорт“ ООД, в което е посочено, че ЧСИ налага запор върху всички вземания, които „Карго Транспорт“ ООД има срещу „Хепи Фреш Фууд Импорт“ ООД до размера от 133250,57 лева. Няма данни кога е получено запорното съобщение от ответното дружество.

От представеното Съобщение с изх. № 43190/11.06.2024 г., издадено от ЧСИ Р.М. по изпълнително дело № **********, се установява, че същото е адресирано до длъжника „Карго Транспортер“ ООД. С него дружеството е уведомено, че изпълнението е насочено върху негови вземания от трети задължени лица, сред които „Хепи Фреш Фууд Импорт“ ООД, като е указано, че дължимите суми следва да бъдат превеждани по сметка на съдебния изпълнител. Върху документа е налице отбелязване, че съобщението е получено на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК без да е посочена дата.

С нотариална покана от 21.05.2025г. цедентът „Карго Транспортър“ ООД е уведомил ответника по делото „Хепи Фреш Фууд Импорт“ ООД за извършената цесия в полза на „Лекс Интерконсул“ ЕООД, като поканата е връчена на управителя на ответното дружество на 09.06.2025г. лично в кантората на нотариус И.Д..

По делото е представена от ищеца обезпечителна заповед № 38/10.10.2025г., с която е допуснато обезпечение на бъдещите искове на ищеца спрямо ответника чрез налагане на запор на всички банкови сметки на „Хепи Фреш Фууд Импорт“ ООД във всички лицензирани банки в РБ до сумата от 12 077,47 лева.

Видно от представеното съобщение на основание чл. 400, ал.1, изр.1 от ГПК до ответника „Хепи Фреш Фууд Импорт“ ООД по изп. Д. №387/2025г. по описа на ЧСИ О.М., ответникът е уведомен за наложения запор по всички негови банкови сметки, като запорното съобщение е получено на 20.10.2025г. от управителя на ответното дружество.

От представеното Удостоверение с изх. № 32796/17.06.2026 г., издадено от ЧСИ Р.М. по същото изпълнително дело, се установява, че по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 4 559,99 евро от третото задължено лице „Хепи Фреш Фууд Импорт“ ООД във връзка с наложения запор по съобщение с изх. № 43170/11.06.2024 г., като сумата е разпределена и преведена на взискателите в изпълнение на задължението на длъжника.

От страна на ответника са представени два броя преводни нареждания – авизо. Видно от първото на 09.04.2026г. ответното дружество е превело в полза на ЧСИ Рената Милчева Василева сумата от 4559,99 евро, като основание за превода е посочено „запорно съобщение изх. № 43170 от 11.06.2024 по изп.д № 900/2024, допълнително основание фактура № 316/29.03.2024г. Видно от второто авизо на 09.04.2026г. ответното дружество е превело по сметка на НАП сумата от 912 евро, като в основанието е посочено „плащане по фактура №316/29.03.2024г. , а задължено лице „Карго Транспорт“ ООД.

3

Спорният въпрос е дали с тези плащания от 09.04.2026 г. е погасено процесното вземане на ищеца.

Ищецът поддържа, че защитната позиция на ответника е преклудирана, тъй като същият не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на ранна процесуална преклузия по чл. 133 ГПК са само материалноправните възражения на длъжника (напр. за давност, прихващане, право на задържане), както и фактите, които са съществували и са му били известни към момента на изтичане на срока за отговор. В настоящия случай ответникът е извършил плащане на 09.04.2026 г. – т.е. след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Това плащане съставлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал.

3 ГПК. Съгласно константната практика съдът е длъжен служебно да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Доколкото плащането не може да бъде разглеждано изолирано от своето правно основание, съдът е длъжен да изследва и фактите, свързани с твърдения запор, върху който ответникът гради защитата си, тъй като те са пряко относими към преценката дали новонастъпилото плащане е редовно. Поради това преклузия не е настъпила.

Разгледано по същество, възражението на ответника, че е погасил дълга си чрез надлежно плащане по сметка на ЧСИ, е изцяло недоказано и неоснователно.

Съгласно съдебната практика запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на сумите съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК./ Решение № 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3129/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В../ Преди този момент за третото лице не съществува законова забрана да плаща на първоначалния си кредитор или на неговите правоприемници.

Съобразно нормата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът на едно вземане може да го прехвърли на друго лице, освен ако законът, договорът или естественото на вземането не допускат това. В резултат на настъпилото от цесията частно правоприемство, титуляр на прехвърленото вземане се явява цесионерът и настоящ ищец, тъй като договорът за цесия поражда действие между страните по него от момента на сключване, освен ако страните не са въвели модалитет в прехвърлителната сделка, а по отношение на длъжника, който се явява трето лице за тази облигационна връзка – от съобщението.

Не се спори по делото, че процесното вземане е било прехвърлено от „Карго Транспортер“ ООД на ищеца с договор за цесия от 13.05.2024 г., както и че ответникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на 09.06.2025 г. по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. От този момент ответникът е знаел, че титуляр на 4 вземането е ищецът и по правило е следвало да изпълни задължението си спрямо него.

Ответникът поддържа, че въпреки уведомяването за цесията е изпълнил законосъобразно задължението си чрез плащане по сметка на ЧСИ Р.М., тъй като преди уведомяването върху вземането е бил наложен запор по изпълнително дело срещу първоначалния кредитор. Това възражение е правопогасяващо, поради което доказателствената тежест за установяването му лежи изцяло върху ответника.

Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 507 ГПК запорът върху вземане поражда действие спрямо третото задължено лице от момента на връчване на запорното съобщение. Само от този момент за третото лице възниква забрана да изпълнява на своя кредитор, както и задължение да преведе дължимата сума по сметката на съдебния изпълнител. Що се касае до въпроса за конкуренцията между наложен запор на вземането и неговата цесия, то отговор на същия е даден в самия закон - чл. 453, т. 3 ГПК предимство има актът, който пръв е бил съобщен на третото задължено лице т. е. определящо значение има не датата на издаване на запорното съобщение, а датата на неговото връчване на третото задължено лице, като са ирелевантни добросъвестността на приобретателя на запорираното вземане, както и отношенията цедент - цесионер.

В настоящия случай по делото е представено запорно съобщение с изх.

№ 43170/11.06.2024 г., но от него не се установява кога същото е достигнало до ответника. Както бе указано с определението по чл. 140 ГПК, в тежест на ответника е да установи наведените от него правопогасяващи възражения, включително че процесното вземане е погасено чрез надлежно изпълнение.