Решение № 4347 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4347 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110209732 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. М. П., срещу наказателно постановление /НП/ №********************, издадено за председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на Б. М. П. е наложено административно наказание - глоба в размер 1 600 /хиляда и шестстотин/ лв., за нарушение на чл. 52 ал.1т.1 вр. чл.49 ал.1 т.2 ЗПК вр. чл.115 ал.1 ЗПК.

В жалбата се оспорват фактическите констатации на ад-министративнонаказващия орган. Твърди се, че жалбоподателят не е субект на задължението за подаване на декларация.

С тези доводи се иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. К.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.

Михайлов. Той оспорва жалбата и доводите в нея.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2017г. св. М. Т.-М. съставила АУАН на Б. М. П., за това че при извършена проверка на 14.10.2024г. било установено П. в качеството си на член на съвета на директорите на „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД не е подала декларация по чл. 49 ал.1 т.2 ЗПК в едномесечен срок от встъпване в длъжност. В съставения АУАН свидетелката отразила на 30.08.2028г. да е извършено нарушението. Посочила и срокът, през който Б. П. следвало да подаде декларацията.

Съставеният акт бил връчен.

Въз основа на съставения акт при идентична словесна обосновка и дадена правна квалификация на соченото нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановелние, с което на жалбоподателят Б. П. е наложено администартивно наказание – глоба в размер на 1 600 / хиляда и шестстотин/лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК – писмо, протокол, АУАН, показания на разпитаната свидетелката М..

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Нужно е да се отчете, че от събраните по делото гласни доказателствени средства съдът установи механизма на съставяне на процесния АУАН, както и процедурата по връчването на същия, респективно установеното от свидетелката в хода на проверката. Изведеното от нея намира смислова опора в установимите обстоятелства от писмените доказателства, поради което съдът прие за достоверно изложеното.

Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите притежават нужните от към формална страна реквизити, за да бъдат ценени.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано 2 лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи – видно от приложената по делото заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал.1 т.1 ЗПК Декларация за имущество и интереси се подава: 1. в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност; От своя страна текстът на чл. 6 ал.1 т.50 ЗПК / към датата на твърдяното нарушение/, нормата на която се позовава административнонаказавщият орган, сочи : „членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси;“ Същевременно в съставения АУАН липсва описание на фактите, които административният орган е приел, че сочат жалбоподателят като субект на задължението. Въведената разпоредба / чл.6 т.50/ съдържа препратка към чл.13 ал.4 ЗПФ, без да е ясно отразено дали контролният орган счита, че следва да ангажира отговорност, съобразно тази норма, респективно дали приема приложение на параг. 1 т.5 от д.р на ЗПФ. В съставения АУАН липсва изначално описание на нормата към която препраща чл.6 т.50 ЗПК, като единствено е въведен извод Б. П. да е субект на задължението. Изписания факт П. да е определен за член на Съвета на директорите на „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД не е обвързано в съставения АУАН с конкретно твърдение за подводимост под състава на нормата на чл. 6 т.50 ЗПК вр. чл.13 ал.4 ЗПФ, в случай че такава се твърди, респективно параг. 1 т.5 от д.р на ЗПФ . По този начин не става ясно какво твърди контролният орган, кое е обстоятелството и конкретната правна норма, която определя П. като субект на задължението. Следвало е твърдението да е ясно очертано от към фактическа конструкция и приложима правна норма в съставения АУАН. По-насетне да намери аналогично отражение в издаденото НП, което не е сторено.

3

Посоченото според съдебния състав е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, тъй като в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано от съда. Следвало е в съставянето на АУАН да намерят отражение онези факти, възприети от административния орган и касаещи субекта на отговорността, а не същите да бъдат въвеждани за пръв път в съдържанието на НП. По този начин субектът на отговорността е лишен от възможност да се защити в първия етап от развитие на производството.

С оглед изхода на производството КПК следва да заплати в полза на Б.

М. П. сумата от 1200 лв., представляваща разноски за адвокат в производството. Видно от материалите по делото жалбоподателят е сезирал съда с жалба, изготвена от процесуалния представител с мотивираност на доводите в нея, прилагане на писмени доказателства, процесуално представителство в съдебното производство, но производството не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът прие направеното възражение за прекомерност за основателно, като прецени, отчитайки и разпоредбата на чл.7 Наредбата, че същото следва да бъде намалено на 500 лв..

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ************************., издадено за председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на Б. М. П. е наложено административно наказание - глоба в размер 1 600 /хиляда и шестстотин/ лв., за нарушение на чл. 52 ал.1т.1 вр. чл.49 ал.1 т.2 ЗПК вр. чл.115 ал.1 ЗПК.

ОСЪЖДА КПК да заплати в полза на Б. М. П. сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща разноски за адвокат в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

4

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5