Решение № 2420 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2420 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100507119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4660/24.03.2023 г. по гр. д. № 69448/2021 г. по описа на СРС, 57 състав, при участието на трето лице – помагач „Б.“ ООД е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК по отношение на А. Л. Г., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД заплащането съобразно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.02.2021 г. по гр.д. № 57322/2020 г. на СРС, II ГО, 57 състав, както следва:

- на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 88,25 лева, представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – нежилищно помещение, находящо се в гр. София, общ. Слатина, ж.к. ****, магазин, аб. № 393866 за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2020 г. до окончателното й плащане.

Ответницата е осъдена за заплати на основание чл. 78, ал. 1от ГПК сумата от 715,46 лева – разноски по делото.

С решението предявените искове са отхвърлени за следните суми:

- на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 13,32 лева, представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение на топлинна енергия в етажна собственост, където се намира 1 топлоснабден обект – гр. София общ. Слатина, ж.к. ****, магазин, аб. № 393866 за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 19.11.2020 г. до окончателното й плащане;

- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 13,30 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 88,25 лева за периода от 31.12.2018 г. до 09.11.2020 г.;

- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2,31 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 13,32 лева за периода от 01.07.2018 г. до 09.11.2020 г.

Против решението в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 59 от ЗЗС за сумата от 88,25 лева е подадена въззивна жалба вх.

№ 107651/19.04.2023 г. от А. Л. Г., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че във връзка с топлинна енергия за абонатен № 393866 били водени други дела, но за различни периоди. По гр.д. № 549/2018 г. по описа на СРС, 79 състав вещото лице установило, че този абонатен номер принадлежи на друг адрес гр. София, ж.к. ****. Това обстоятелство било отразено и в системата на Топлофикация. Заявява, че отказала да бъде прекарвана тръба от абонатната станция, поради което и не фигурира в списъка на собствениците възложители и не е подписвала договори с Топлофикация и Б.. Посочва, че имотът е сутерен и е с отделен вход и е бил празен. Имотът не бил магазин и не е партер. Не бил нанесен и в кадастъра. Заявява, че живее в кв. Дружба. Поддържа, че неправилно вещото лице не посочило, че имотът не е магазин и не се ползва. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалбавх. № 25062729/08.04.2021 г., подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 69448/2021 г. по описа на СРС, 57 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против А. Л. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 57322/2020 г. по описа на СРС, 57 състав.

В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на имот за нежилищни 2 нужди – магазин в гр. София, общ. Слатина, ж.к. ****, за който била открита партида с аб. № 393866. Между страните не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана за това. Поддържа, че до имота е доставена топлинна енергия, с чиято стойност ответницата се е обогатила неоснователно.

Поддържа, че стойността на доставената и потребена топлинна енергия до имота, собственост на Г. е на стойност 88,25 лева, а стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 13,32 лева за исковия период. Твърди, че по гр.д. № 57332/2020 г. по описа на СРС, 57 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Л. Г., с който заявява, че оспорва предявените искове. Твръди, че между нея и „Топлофикация София“ ЕАД не е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за процесния имот, тъй като този имот не е топлоснабден и не се ползвала вода. Били водени други дела, но за различни периоди и били подавани много жалби.

По гр.д. № 549/2018 г. по описа на СРС, 79 състав вещото лице установило, че този абонатен номер принадлежи на друг адрес гр. София, ж.к. ****. Това обстоятелство било отразено и в системата на Топлофикация. Заявява, че отказала да бъде прекарвана тръба от абонатната станция, поради което и не фигурира в списъка на собствениците възложители и не е подписвала договори с Топлофикация и Б.. Не участвала в общите събрания на блока, както и нямала достъп до входовете. Посочва, че имотът не се използвал. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 57322/2020 г. по описа на СРС, 57 състав. По заявление от 19.11.2020 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на А.

Л. Г. да заплати сумата от 88,25 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия в размер на 13,30 лева за периода от 31.12.2018 г. до 09.11.2020 г., сумата от 13,32 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018- 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху задължението за цена на усулга дялово разпределение в размер на 2,31 лева за периода от 01.07.2018 0 09.11.2020 г., както и направените в заповедното производство разноски. В срока по чл.414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и 3 съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е основателен за сумата от 88,25 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 57322/2020 г. по описа на СРС, 57 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти. С оглед въведените в исковата молба твърдения, както и с оглед основанието, посочено в заповедта за изпълнение правната квалификация на предявения иск по чл. 422 от ГПК е във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице увеличаване на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права. В конкретния случай, доколкото се твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия без да е сключен договор с топлоснабдителното дружество, то в тежест на ищеца е било да установи, че А. Г. е собственик на топлоснабден имот, че до имотът е доставена топлинна енергия в твърдяното количество и на стойност, тъй като с тази стойност той се е обогатил без основание.

Страните не спорят, че ответницата е собственик на недвижим имот, който се ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст „небитов клиент“ е физическо 4 или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 149, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. Както с отговора на исковата молба, така и в производството пред първоинстанционния и въззивния съд, ответницата поддържа, че между нея и „Топлофикация София“ ЕАД не е възникнало облигационно правоотношение, поради което и не е налице спор между страните относно това обстоятелство. Без правно значение е обстоятелството дали имотът се ползва, както и дали се използва като помещение за извършване на стопански нужди. В приетия по делото Нотариален акт № 107, т. V, рег. № 6315, д. № 716/2006 г. имотът, собственост на А. Г. е описан като магазин, което съответства и на представените от ищеца проекти на помещението.

Не е спорно също така, че сградата, в която се намира имотът, собственост на ответницата е топлоснабдена. От събраните по делото доказателства се установява, че топлинната енергия се отчита от общ за абонатната станция топломер, който се отчита ежемесечно на база на реални отчети, поради което не се съставят изравнителни сметки. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Закона за енергетиката топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Претенцията на ищеца е за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, доколкото и от събраните по делото доказателства се установява, че за този имот не се ползва топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода. В чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1, като тя се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Стойността на тази топлинна енергия е дължима независимо, че в имотът, индивидуална собственост на ответницата, не се ползва топлинна енергия за отопление и подгряване на вода (по аргумент от разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката, съгласно който клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата). Следователно ответницата като собственик на обект в сграда етажна собственост дължи да заплати и стойността на енергията, отдадена от сградната инсталация и тази за отопление на общите части (в 5 този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС).