Протокол № 1903 от 02.11.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1903 гр. Варна, 02.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100101651 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

Ищецът ПЛ. ХР. К. , редовно призован, явява се лично и с адв. Ю.Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

О тв е т н и к ъ т ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА призован, представлява се от прок. Димитър Кайряков.

БЪЛГАРИЯ , редовно

Вещото лице Р. Ст. Г., редовно призована, не се явява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ПРОК. КАЙРЯКОВ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

АДВ. Г.: Поддържам исковата молба.

Оспорвам отговора на ПРБ.

След подаване на исковата молба има новонастъпили обстоятелства, а именно, че д-р К. е бил постъпил на лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна в отделение по пулмология и в отделение по кардиология, като ще направя доказателствени искания в тази насока.

Доверителят ми отделно е и Кандидат на медицинските науки.

ПРОК. КАЙРЯКОВ: Оспорвам исковата молба изцяло.

Поддържам депозирания отговор.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

АДВ. Г.: Няма възможност към настоящия момент да сключим споразумение.

ПРОК. КАЙРЯКОВ: Иска е неоснователен и няма възможност да сключим споразумение.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 3177/09.09.2021 г. по делото, както следва:

Производството е по иск на ПЛ. ХР. К., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул. „****“ №*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„Витоша“ №2, за сумата:

- 66 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от осъждане, душевни страдания, негативни отношения и отчуждение от близките и колегите, социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост, както и отключени заболявания (хипертония III степен, сърдечни пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи постоянно лечение с медикаменти, всички от 2 които – в резултат на неоснователното привличане като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС , върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС , върнато на въззив и образувано във ВНОХД №137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г. причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е признат за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по последното ВНОХД, - ведно със законната лихва върху главницата от датата 25.07.2018г. до пълното изплащане на сумата.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че на 09.03.2011г. е бил привлечен като обвиняем по ДП №196/2010г. по описа ВОП за престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на дата 20.04.2010г. причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата). С привличането на ищеца била взета мярка неотклонение „подписка“. Няколко дни по-късно му били предявени материалите по ДП. След тези действия и проведения разпит ищецът започнал защитата си по делото.На 21.04.2011г. срещу ищеца бил внесен и обвинителен акт за деянието по ДП, по който било образувано НОХД №613/2011г. на ВОС. С присъда от 04.10.2011г. е бил признат за невинен от ВОС. По протест на ПРБ била образувано ВНОХД №431/2011г. на ВАпС, по което с присъдата на ВОС била отменена и делото е било върнато на ОП-Варна за отстраняване на СПН.На 17.12.2013г. бил внесен нов обвинителен акт за същото деяние,по който било образувано НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, като по него делото отново било върнато за отстраняване на нови СПН. На 14.04.2014г. бил изготвен трети обвинителен акт за деянието, по който било образувано НОХД №421/2014г. на ВОС.С присъда от 29.05.2015г. по това НОХД ищецът-подсъдим бил признат за невинен. По протест на ПРБ било образувано ВНОХД №370/2015г. на ВАпС, по което оправдателната присъда на ВОС била потвърдена.По жалби било образувано КНД №1322/2016г. на ВКС, по което делото било върнато на въззивната инстанция с указания. Образувано е било ВНОХД №137/2017г., по което с решение от дата 28.06.2018г. присъдата на ВОС за оправдаване на ищеца била отново потвърдена. Това решение, по отношение на П.К., не било обжалвано или протестирано, поради което на 25.07.2018г. влязло в законна сила. Така наказателното производство срещу ищеца приключило окончателно на 25.07.2018г.

Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – шок от обвинението и тежестта на престъплението и наказанието, страх от осъждане, душевни страдания, негативни отношения и отчуждение от близките и колегите, социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност, потиснатост, както и отключени заболявания (хипертония III степен, сърдечни пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи постоянни прегледи и лечение с медикаменти – всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Допълнително твърди, че за влошаване на състоянието му допринесли и публикации в интернет и в печата на следните дати: 25.04.2010г., 26.04.2010г., 29.07.2011г., 03.12.2014г.

3 и 09.12.2016г., касаещи обвинението на ищеца, като авторитетен лекар, които били резултат от публични изявления на официалния говорител на ПРБ и които публично уронили професионалния му престиж.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й, преживяното в личен, морален, здравословен и професионален аспекти от ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в подкрепа на искането развива правни съображения.

Претендира и законната лихва върху обезщетението, считано от заявена от него дата.

Моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва само привличането на ищеца за обвиняем и повдигането на соченото обвинение срещу него.

Другите предпоставки на иска счита за недоказани, като с оглед това навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, по вид и размер; 2/ недоказаност на причинната връзка между вреди и действията на ответника по ДП и НП; 3/ несъответствие и завишеност на претендираните неимуществени вреди със справедливостта, с оглед естеството на делото и обвинението, срока на разглеждане на същото, не най-тежката мярка за неотклонение, икономическата обстановка в страната и другите за случая относими по ДП и НП обстоятелства; 4/ допълнително част от представените от ищеца документи за здравословното му състояние датират от период преди обвинението, други са след приключване на НП, а трети касаят вирусни заболявания; 5/ тъй като оправдателната присъда окончателно е била влязла в сила на 15.01.2019г. не следва да се дължи законна лихва от сочената от ищеца начална дата 25.07.2018г.; 6/ медийното отразяване на случая по ДП и НП няма връзка с действията на ПРБ по самото разследване и обвинение. По същество моли за отхвърлително решение по исковете.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: соченото неоснователно повдигнато му обвинение за престъпление (незконосъобразни съставомерни действия) на ПРБ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число вид на обвинението, предвидено наказание,брой и вид задължителни действия по ДП и НП с участието на ищеца, продължителността на наказателното дело; факта, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение; и всички други съставомерни по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ действия на ПРБ; също и всички твърдяни по вид и обем вреди (имуществени и неимуществени), които да съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на ПРБ, а също и последиците от незаконното обвинение върху физическото и психическото здраве на ищеца, личнния му живот и отношения със семейство, близки и в професионалната сфера; както и размера на справедливото обезщетение за доказаните по вид и обем вреди, пряка последица от обвинението.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: положителните факти на които основава възраженията си – за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността му (изобщо или в заявения и претендиран от ищеца обем).

4

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че на 09.03.2011г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №196/2010г. по описа ВОП за престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на дата 20.04.2010г. причинил смърт на дете, прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на детето в болницата); че с привличането на обвиняемия била взета мярка неотклонение „подписка“; че срещу ищеца бил внесен и обвинителен акт за деянието по ДП.

АДВ. Г.: Запознат съм с проекто-доклада. Нямам възражения по доклада. Моля да се приеме в този си вид, ведно с направените в днешно о.с.з. новонастъпили факти и обстоятелства.

ПРОК. КАЙРЯКОВ: Запознат съм с проекто-доклада. Нямам възражения по доклада. Моля да се приеме в този си вид.

СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146 ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.

ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени днешно открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК.

СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, представени с исковата молба, а именно копие от: постановление за привличане на обвиняем от 09.03.2011 г.; протокол за предявяване на разследване от 17.03.2011 г.; постановление от 18.03.2011 на зам.-окръжен прокурор при ОП – Варна; Решение № 145/01.11.2013 г.; присъда № 55/29.05.2015 г., постановено па НОХД № 421/2014 г. по описа на ОС – Варна;

Решение № 215/14.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 370/2015 г. по описа на АПс – Варна; трудова книжка на П.К.; разпореждане за отпускане на пенсия № 01014/11.01.2018 г.; трудов договор № 227/13.10.2017 г.; епикриза от 29.11.2007 г., издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна; епикриза от 24.02.2017 г., издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – 5

Разпечатката съдържа 54 от 171 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23ee0f34-2c96-4411-accc-de8847716f2c