Решение № 431 от 19.06.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Казанлък, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510102156 по описа за 2024 година

Предявени са два осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми, всеки с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД във връзка с договорните отношения между страните.

Ищцата Й. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес с. *****, чрез адв. М. М., АК-Пловдив моли съда, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Кредисимо“ ЕАД да й заплати сумата в размер на 100 лева, недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.08.2024 год. до окончателното й изплащане.

Ищцата Й. Х. Х., ЕГН: ********** моли съда, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Ай тръст ЕООД да й заплати сумата в размер на 400 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 01.08.2022 г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.08.2024 год. до окончателното й изплащане.

Претендира да й бъдат присъдени направените в настоящото 1 производство съдебни разноски.

Посочване начин на заплащане на присъдените й суми:

С пощенски запис за Й. Х. Х., ЕГН: **********, на адрес с. *****.

Твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., сключен с "Кредисимо" ЕАД. Съгласно договора за потребителски кредит № ****/2022 г. получила в заем, сумата в размер на 2000 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от договор за кредит № ****/01.08.2022 г. следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, с цел обезпечаване на сключения договор за потребителски кредит, затова на 01.08.2022 г. сключила с „Ай Тръст“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1600 лева.

Твърди, че е платила на „Кредисимо“ ЕАД по договора за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., сумата в размер на 2100 лева, от който 2000 лева главница и 100 лева лихва, а по договора за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 400 лева.

В изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г. и договора за предоставяне на поръчителство са й издадени и удостоверения от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, че задълженията по двата договора са платени.

Счита договорът за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД за нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

Счита договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Договорът за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД намира за недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК - във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК- нищожност когато не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договора за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или 2 е променлив. Нарушението е съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата й и е основание за недействителност на договора за потребителски кредит сключен с „Кредисимо“ ЕАД.

Договорът не отговаря на изискваният на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК – изискването договора да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите /ГПР/ счита, че следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, да дава информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В договора за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. ЗПК определя какво изразява годишният процент на разходите – разходите, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

От така сключения договор не става ясно какво точно е включено в ГПР.

Съставните елементи на ГПР, остават неизвестни. Не може да се направи еднозначен извод, че определени разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в 3 тях. Договорът за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г. според нея е нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК.

Договорът за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира като възнаграждение по договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по договора за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

С договора за поръчителство се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя и включва възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора за предоставяне на поръчителство. Съгласно § 1., т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

При извършена справка в Търговския регистър по партидата на 4 ответниците се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на ответника "Ай Тръст" ЕООД е ответникът "Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки. Печалбата на "Ай Тръст" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. С оглед това обстоятелство може да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на кредитора "Кредисимо" АД.

С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече 5 нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или договорът за потребителски кредит да бъде сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ГПР е въведен изрично като необходим елемент от съдържанието на сделката. Целият договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона - чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.

Твърди, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство от 01.08.2022 г., сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.

19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, по следните съображения:

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.