Определение № 1359 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1359 гр. Варна, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100101536 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ от Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ********* срещу сдружение „Ловно рибарско дружество Варна 2012“, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Варна, *******, с който се иска прогласяване нищожност на решение на Управителния съвет на сдружението обективирано в протокол от 17.06.2024г., с което е разгледано налагане на наказание на ищеца и последният е изключен от сдружението, евентуално отмяната на решението поради допуснати материални и процесуални нарушения с устава на сдружението /които основания са служебно подредени от съда според тежестта на порока/.

В исковата и уточнителните молби се излагат твърдения, че ищецът е бил член на ответното сдружение, считано от 2020. Твърди се, че на проведено събрание на УС на сдружението ищецът е изключен от сдружението, поради това че уронва престижа на ръководството на дружината, нарушава устава и неизпълнява решенията на ръководството.

В уточнителната си молба от 15.08.2024г. ищецът поддържа, че съобразно разпоредбата на чл. 22, ал.7 и ал.8 от устава на сдруженото, на управителния съвет на последното е делегирано правомощието за изключване членове на сдружението.

Уточнява се, че решението на УС за изключване на ответника от сдружението е окончателно, същото не подлежало на обжалване пред общото събрание на сдружението /предвид това, че така било уредено в устава/, поради което и като окончателно такова се твърди, че то подлежи на съдебен контрол.

За допустимостта на предявения иск, съдът следи служебно по всяко време на процеса, като в случай, че констатира, че предявеният иск е недопустим следва да прекрати производството по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание на сдруженията подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност, като противоречащи на закона, устава или предходно решение на ОС.

1

В правомощие на общото събрание е да приема и изключва членове, които му права се уреждат от разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.4 ЗЮЛНЦ, като няма пречка това правомощие да бъде делегирано и на друг орган. Разпоредбата на чл. 22, ал.3 ЗЮЛНЦ от своя страна посочва, че когато уставът предвижда изключването на член на сдружението да става по решение на управителния съвет или на друг орган на сдружението, то това решение може да се обжалва пред общото събрание. Тази разпоредбата е императивна, поради което дори и да бъде уредено друго в устава, което да е в противоречие с посочената правна норма, то приложение следва да намери законовият текст, а не уредената в устава и противоречаща на закона разпоредба.

Видно от приложения от ищеца устав на ответното сдружение, негови ръководни органи са общото събрание и ръководство на дружината, като висшия орган на сдружението е неговото общо събрание, в чиито правомощия съобразно разпоредбата на чл. 32 б.“м“ е да отменя решения на други органи на сдружението, когато те са в противоречие на закона, устава или други актове на сдружението.

Съдът указа изрично на ищеца да посочи дали решението за изключване на ищеца постановено от управителния съвет от 17.06.2024г. на ответното сдружение е обжалвано пред общото събрание на същото, като видно от съдържанието на уточнителните молби става ясно, че ищецът не се е позовал на разпоредбата на чл. 22, ал.3 ЗЮЛНЦ, респ. чл. 32 б. “м“ от устава, като не е поискал от общото събрание да отмени изключването му от сдружението. Към момента на сезиране на съда няма нито твърдения, нито доказателства, че това право да е упражнено.

С конститутивния иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ може да се иска отмяна само и единствено на изрични решения на ОС на юридическото лице с нестопанска цел, докато решенията на другите му органи подлежат на обжалване пред О С /чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ/. За разлика от уредбата на търговските дружества, законодателят не предвижда възможност да защита по исков ред срещу решенията на другите органи на сдруженията с нестопанска цел, извън ОС, в който смисъл Определение № 50400/29.09.2022г., постановено по ч.т. дело № 1830/2022г. на ВКС, I т.о.

Настоящият първоинстанционен съдебен състав споделя посочената съдебна практика по въпроса, като намира, че в процесната хипотеза редът и правилата уредени в разпоредбата на чл. 71 ТЗ са неприложими, доколкото за сдруженията е предвиден нарочен ред в ЗЮЛНЦ за съдебен контрол на актове постановени от общите им събрания, но не и на други техни органи, каквато възможност ТЗ допуска.

По изложените съображения съдът намира, че иск за прогласяване нещожност, евентуално незаконосъобразност на решение от 17.06.2024г. на управителен съвет на ответното сдружение, с което решение ищецът е изключен от последното е недопустим, поради което производството по делото подлежи на прекратяване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1536/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна – ХІ състав, на осн. чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съдВарна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3