Решение № 24 от 16.06.2023, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ардино, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20225110100153 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с пр. осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване нищожността на клауза, предвидена в Договор за паричен заем Standart 30 № *******-15.06.2022г., сключен при Общи условия и по реда на ЗПФУР, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1469,10лв. при непредставяне на обезпечение от кредитополучателя, поради противоречие с добрите нрави.

Предявен е и насрещен иск с пр.осн. чл.211 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД от първоначалния ответник срещу първоначалния ищец за присъждане на парично вземане, представляващо предсрочно изискуема на осн. чл.8, ал.3 от сключения между страните договор за паричен заем главница – 2512,72лв. и договорна лихва – 301,95лв. за периода от 14.10.2022г. до 12.01.2023г., предсрочната изискуемост по който е обявена на ответника по насрещния иск с връчване на препис от насрещната искова молба.

Ищецът твърди в исковата молба, че по сключения Договор за паричен заем Standart 30 № ********-15.06.2022г. страните договорили отпускане на заем в размер на 3 000,00 лева, с месечна погасителната вноска, платима за срок от 15 месеца, при ГЛП 40,32%, ГПР 49,49% и общ размер на кредита 3868,35лв. В чл. 4 ал. 1 от договора било уговорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция, а съгласно чл. 4,ал.2 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на гаранция, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1469,10лв., заплащана разсрочено и на равни части, заедно с всяка от погасителните вноски, при което дължимата вноска ставала 355,83лв.,а общото задължение по договора - 5337,45лв. Счита,че ответникът не е извършил оценка на кредитоспособността на потребителя, като оспорената клауза счита за нищожна,тъй като кредиторът е можел да откаже сключването на договор при 1 непредоставяне на поръчител и да иска такова обезпечение преди сключване на договора , а не след това и по този начин да постави кредитополучателя в свръхзадлъжнялост. Освен това, излага съображения, че неустойката не била предвидена пряко за претърпени вреди, а излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, целяща единствено неоснователно обогатяване, поради това, че била уговорена, за да заобиколи императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК, уреждащ максималния размер на ГПР. Освен ,че договорената неустойка не възмездявала вреди, разсрочването й заедно с периодичните вноски, водело до извод, че никоя от страните по договора изначално нямала намерение да изпълнява задължението за обезпечение.Счита,че клаузата е нищожна и неравноправна и на осн. чл.143,ал.2 т.5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано висока неустойка и като цяло, постигане на неоснователно обогатяване от за кредитора. Счита и че е налице основание целият договор да се приеме за недействителен,за което моли съдът да се произнесе в мотивите на решението. В тази връзка, грешното посочване на ГПР и непосочване на компонентите в него в нарушение на чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК намира за основание за недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК, от което извлича правния си интерес от предявяване на установителния иск. Моли съдът да обяви нищожността на оспорената клауза. Претендира разноски. Оспорва насрещния иск като неоснователен. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез упълномощения представител в писмена молба моли съдът да уважи иска и да отхвърли насрещния иск.

Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът в писмения отговор на исковата молба намира иска за допустим, но неоснователен. Признава сключването на 15.06.2022 г. на Договор за паричен заем Standart 30 № **********-15.06.2022г. между страните, съгласно който ищецът усвоил заемна сума в размер на 3000,00лв. със задължение да я върне на 15 месечни вноски, всяка в размер на 257,89лв.,включваща главница и лихва и по който договор заемателят преустановил плащанията. Излага съображения за неоснователност на претенцията на нищожност на договорена между страните неустойка.Счита,че дори да се приеме неустойката за прекомерна, това не я правели изначално нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а следвало да бъде намален нейният размер. Счита, че законодателят изрично е предвидил в чл.19,ал.3 т.1 от ЗПК възможността за начисляване на разходи ,свързани с неизпълнение на задълженията по договора от потребителя, които изрично били изключени от ГПР. Счита, че разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗПК не намира приложение, тъй като претендираната неустойка касаела допълнително задължение и периода, за който била начислена бил от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а законната лихва била претендирана за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, или, извън периода на който се начислява неустойка за неизпълнение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност,в случай,че възнаграждението на упълномощкени представител на ищеца претендира по-високо от минималното предвидено в НМРАВ възнаграждение. На осн. чл.211,ал.1 от ГПК първоначалният ответник своевременно е предявил насрещен иск срещу 2 първоначалния ищец,с който претендира главница – 2512,72лв., предсрочно изискуема на осн. чл.8,ал.3 от процесния договор, ведно със законната лихва от предявяване на иска – до окончателното изплащане, като обявява кредита за предсрочно изискуем с подаване на НИМ, както и договорна лихва 301,95лв. за периода от 14.10.2022г. до 12.01.2023г. Признава извършени плащания от кредитополучателя, както следва: на 05.07.2022г. - заплатени 1000,00 лв., от които със сумата от 355,83 лв. 11 дни преди падеж изцяло била погасена първа погасителна вноска; със сумата от 355,83 лв. 41 дни преди падеж изцяло била погасена втора погасителна вноска; със сумата от 288,34 лв. частично била погасена трета погасителна вноска; на 14.09.2022г. – заплатени 68,00 лв., от които със сумата от 67,49 лв. и на падеж изцяло била погасена трета погасителна вноска и със сумата от 0,51 лв. частично била погасена четвърта погасителна вноска.

Или, били погасени 487,28 лв. – главница, 286,39 лв. - договорна лихва за периода 16.07.2022 - 17.09.2022 г. и 294,33 лв. – неустойка, при което останали задължения в размер на претендираната главница и договорна лихва. Претендира разноски. В съдебно заседание в писмена молба оспорва първоначалния иск и поддържа насрещния иск и моли съда да го уважи.

Представя списък на разноските. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

Съдът е признал за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване възникналото, сключен при Общи условия и по реда на ЗПФУР между „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на кредитор и В. П. Ч., в качеството й на кредитополучател, съгласно който са договорени параметри на договора за заем, както следва: размер на заемната сума - 3000 лева, платима на 15 броя месечни вноски за срок от 15 месеца с последна падежна дата 08.09.2023г., при ГЛП – 40,32%, ГПР - 49,49% и обща дължима сума при представяне на обезпечение в размер на 3868,35лв. и 5337,45лв. - в случай,че кредитополучателят не представи обезпечение.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото,че съгласно чл.4, ал.1 от ДПК страните по процесния ДПК са договорили задължение на заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му, а именно: поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00лв., през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или – банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Договорено е в чл.4,ал.2 от ДПК при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.4,ал.1 от ДПК, че заемателят дължи неустойка в размер на 1469,10лв., която страните договорили да се разстрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски 3

, посочени в чл.2,ал.1 т.4, в който случай дължимата вноска възлиза в размер на 355,83лв., а общото задължение по договора става 5337,45лв.

Ищецът не оспорва получаването на сумата в размер на 3000 лв.,а ответникът признава погасяването на 1068,00лв., извършено на 05.07.2022г. и на 14.09.2022г., с която сума според изслушаното по делото заключение по ССчЕ, което не се оспорва от страните и изцяло се възприема от настоящия състав като пълно, компетентно и обективно изготвено, са погасени следните задължения: главница - 487,28лв., лихви - 286,39лв. и неустойка – 294,33лв. и е начислен и е останал остатък за плащане: главница – 2512,72лв., договорна лихва за периода от 04.10.2022г. до 12.01.2023г. – 301,95лв., неустойка за периода от 04.10.2022г. до 12.01.2023г.– 391,25лв. и разходи по събиране на просрочени задължения – 110,00лв.

По първоначалния иск:

С оглед установеното по-горе, съдът намира, че оспорената договорна клауза в чл.4,ал.2 от Договор за паричен заем Standart 30 №******15.06.2022г., предвиждаща дължимост на неустойка в размер на 1469,10лв. при непредставяне на обезпечение – поръчител при посочените по-горе условия или банкова гаранция в размер на задължението,издадена след усвояване на паричния заем, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, поради което е нищожна. Това е така, тъй като договореният ГПР от 49,49% не отразява дължимата неустойка в размер на 1469,10лв., чието заплащане е предвидено заедно с погасителната вноска по кредита при необезпечени кредити – в случая възлизаща на 355,83лв. месечно, при което с включване на вноската за неустойка кредитът допълнително се оскъпява с около 38% и житейски, логически и правно формира ГПР над 50% в пряко противоречие на чл.19, ал.4 от ЗПК и по определение на чл.19,ал.5 от ЗПК подобни клаузи се считат за нищожни. В случая не е спазено изискването на чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, поради което съгласно чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/. Все в тази връзка, според съда уговорената неустойка има характер на допълнително възнаграждение за кредитора, тъй като с оглед условията на същата – размер от 1469,10лв, равняващ се приблизително на ¼ от целия размер на заема главница и договорна лихва и срокът за представяне на обезпечението - 3дневен срок от усвояването на заема съгласно чл.4.1 от договора, следва да обоснове извод, че същата противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост на договарянето. Освен това, съгласно чл.16 от ЗПК кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит, а в случая с оспорената клауза рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника се прехвърля върху длъжника и нещо повече, води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му след като кредитът е отпуснат, с което опасността от свърхзадлъжнялост несъмнено нараства. Така постигнатата договорка противоречи и на чл.143, ал.1 т.5 от ЗЗП, тъй като има за последица при неизпълнение на задълженията на потребителя, същият да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за 4 потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Разпечатката съдържа 19 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23ed55b3-00b0-4e2b-9a32-d61f898ad17a