Решение № 591 от 18.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Плевен, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430201652 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на МБАЛ „с.п.“ ООД – гр. Плевен, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. ******, обл. Плевен, ул. „****** ******“ № **, с управляващ и представляващ Ю. Ц. Н., с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 15-2400200 от 26.08.2024 г. на Д. на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от НК и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на МБАЛ „с.п.“ ООД – гр. Плевен, имуществена санкция в размер на 1500 лв.

В съдебно заседание, жалбоподателят МБАЛ „с.п.“ ООД – гр. Плевен, редовно призован, се представлява от процесуален представител адв. И. Ц. от АК - Плевен, като моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, 1 редовно и своевременно призована, се представлява, не се явява представител.

В депозирана до съда молба от Д.а на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен – Радослава Иванова, моли съда да потвърди изцяло издаденото наказателно постановелние, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 15-2400200 от 26.08.2024 г. е издадено от Д.а на Дирекция “Инспекция по труда” – град Плевен, въз основа на Акт № 15-2400200 от 03.07.2044 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

При проверка на място, извършена на 13.06.2024 година около 11.15 часа в обект: МБАЛ „с.п.", намираща се в гр. *****, ул. „***** *****“ № **, стопанисвана от МБАЛ „с.п." ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „***** *****“ № **, с управляващ и представляващ дружеството Ю. Ц. Н. с ЕГН:********** и при извършена документална проверка в периода от 17.06.2024 година до 03.07.2024 година в офиса на Дирекция „ИГ със седалище Плевен се констатира нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:

МБАЛ „с.п." ООД в качеството си на работодател на 13.06.2024 година около 11.15 часа е приел на работа в горецитирания обект лицето И.М.И. с ЕГН:********** да изпълнява трудови функции, а именно „Медицинска сестра" без да има със същия сключен трудов договор в писмена форма.

При извършената проверка на място в обекта на 13.06.2024 година около 11.15 часа лицето е установено да престира работна сила като „Медицинска сестра".

Лицето декларира, че работи при повикване без сключен трудов договор с работно време от 10.00 часа до 12.00 часа с определено работно 2 място МБАЛ „с.п.", намираща се гр. ******, ул. „**** *****" №** и й се заплаща хонорар в размер на 200 лв.

С това е нарушил: чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя П. М. Т. на длъжност старши инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” – град Плевен в присъствието на свидетеля П. П. Ч..

При издаване на обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

Административно-наказващият орган след като е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв..

Същото е връчено на пълномощника на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.

Цитираните – АУАН и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на наказателното постановление.

По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до настоящата инстанция.

В наказателното постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 3 от ЗАНН, тъй като актът е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и са посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител П. М. Т. и П. П. Ч., чиито показания съдът кредитира изцяло, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите, относно които от една страна не намира никакво основание за предубеденост, тъй като възпроизвеждат факти и обстоятелства, станали им известни във връзка с рутинните им контролни правомощия и от друга показанията им са кореспондиращи и взаимно допълващи се, между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Същите се потвърждават и от приложените по делото документи.

Поради изложеното съдът намира, че така установените обстоятелства по делото, потвърждават фактическата обстановка възприета от административно наказващия орган в обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно, деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е 4 неизпълнение на императивното задължение при съществуване на трудово правоотношение между работодател и работник, същото да бъде оформено в писмен трудов договор.

Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.

399 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 391 ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, граждански договор №37/02.01.202024 г., показанията на разпитаните свидетели, от изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Ц., на посочената в акта за установяване на нарушение и обжалваното наказателно постановление дата 13.06.2024 г. в МБАЛ «с.п.» в гр. Плевен, в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си при престиране на работна сила от посоченото лице – И.М.И., да сключи с него в трудов договор в писмена форма.

При проверката на дружеството в Дирекция “Инспекция по труда“ Плевен е установено, че дружеството-работодател не е уредило отношенията си с работещата като „медицинска сестра“ н а 13.06.2024 г., в обекта, с определено работно време и работно място, чрез сключване на трудов договор в писмена форма.

Възникналите отношения като трудови, но с работничката е бил сключен граждански договор, който има за предмет предоставяне на работна сила.

Отношенията между работник и работодател във връзка с предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, съгласно чл. 1, ал.2 о т КТ, със сключен трудов договор в писмена форма, съгласно чл. 62, ал.1 о т КТ и нарушението на тези изисквания от работодателя, осъществява административно наказателния състав по чл. 414, ал.3 от КТ.

Отговорността на юридическото лице е обективна, т.е за съставомерността на деянието не се изследва субективната страна, не е необходимо установяване на вина на определено длъжностно лице.

От обективна страна са доказани съставомерните признаци на 5 нарушението, а именно - допускане до работа на работник, с определено работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в нарушение на императивното изискване на чл. 1, ал.2, във вр. с чл. 62, ал.1 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения с трудов договор в писмена форма.

Представеният от работодателя граждански договор е сключен в нарушение на императивното изискване на чл. 62, ал.1 от КТ.

Гражданският договор не може да замести трудовия договор.

Възложената работа има за предмет предоставяне на работна сила, което изисква да се определи работно място и време, със сключен писмен трудов договор по чл. 62, ал.1 от КТ, със съдържание по чл. 66 от КТ и регистрация по чл. 62, ал.3 от КТ в ТД на НАП.

Тези изводи не се опровергават от направеното възражение от работодателя, че отношенията с лицето са гражданско правни, а не трудови, тъй като се касае за изпълнение на задължения като операционна медицинска сестра.

Безспорно се установи, че в деня на проверката служителят И.М.И. е била в операционната на МБАЛ „с.п.“ и е престирала труд като операционна медицинска сестра

Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от 30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да бъде „маловажен случай“, нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 1500 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива.

6

Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото, съдът счита, че следва да остави без уважение направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1-во от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-2400200 от 26.08.2024 г. на Д. на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от НК и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на МБАЛ „с.п.“ ООД – гр. Плевен, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. ******, обл. Плевен, ул. „****** ******“ № **, с управляващ и представляващ Ю. Ц. Н., с ЕГН: **********, имуществена санкция в размер на 1500 лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.