Решение № 399 от 12.06.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пещера, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20225240101226 по описа за 2022 година Предявен е иск от Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град Батака, ул. **** ***, чрез адв. М. М., против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Л. *** 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х.-С. - управител, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № 202203250808300005 от 25.03.2022г., сключен с „Неткредит" ООД .

Съгласно чл. 11 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1500 лева, ГПР по кредита е в размер на 48.77 %, а ГЛП в размер също на 49,39 %. при годишна лихва от 348 лева. Наред с това, съгласно чл.4 ал.3 от Договора, ищецът е длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на Договор за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия на договора. Банковата гаранция или гаранцията, следва да бъде в размер на 1848 лева. Съгласно чл. 6 от Договора ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от договора, ищецът трябва да заплати неустойка в размер на 1200 лева.

От всичко изложено, счита че клаузите на чл. 4 ал.3 и чл.6 от Договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл.21 ал.1 от ЗПК, чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Твърди, че търсената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Сочи 1 практика.

Формулира петитум да се приеме за установено, клаузата на чл. 4 ал.3 и чл.6 от договор за потребителски кредит № 202203250808300005 от 25.03.2022г., са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл.21 ал.1 от ЗПК, чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Прави доказателстевни искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото.

Оспорва иска по основание.

Твърди че безспорни между страните са следните факти -сключването на 25.03.2022 г. на договор за потребителски кредит №202203250808300005 между „Неткредит" ООД (кредитор) и Д. С. Ч., ЕГН ********** (кредитополучател), по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 1 500.00 лева, при договорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.77%, обща дължима сума в размер на 1 848.00 лева.

Твърди че оспорените клаузи не са нищожни излага съображения в тази посока. Сочи практика .Прави искане да се отхвърли иска като неоснователен, ангажира доказателства.

Предявява насрещен иск на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден Д. С. Ч., ЕГН ********** с адрес в град Батак, ул.****" № 47 да заплати на „Неткредит" ООД следните :дължими суми по договор за кредит № 202203250808300005/25.03.2022 г.: 415.67 лева - падежирала главница, дължима за периода от 26.09.2022 г. до 26.12.2022 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 415.67 лева за периода от депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането- 09.01.2023 г. ;4.10 лева- обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху падежиралата главница за периода от 27.09.2022 г. до 30.12.2022 година.; 432.57 лева - предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 26.01.2023 г. до 26.03.2023 година, ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 432.57 лева за периода от връчване на насрещния иск на ответната страна до окончателното изплащане на вземането;72.27 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 26.10.2022 г. до 30.12.2022 година; 0.71 лева- обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху падежиралата възнаградителна лихва за периода от 27.10.2022 г. до 30.12.2022 година.

Излага твърдения, че за погасяване на задължението по договор за кредит № 202203250808300005 Д. С. Ч. е направил следните плащания:520.00 лева на 15.06.2022 година; 300.00 лева на 28.06.2022 година; 50.00 лева на 08.10.2022 година;30.00 лева на 09.11.2022 година.

2

Предвид частичното плащане, прави изявление изискуемост на вземането съгласно чл. 8 от договора. за предсрочна

В срока за отговор по насрещния иск от Д. Ч., чрез адв .М. М., счита че насрещната исковата молба е редовна и допустима, но изцяло неоснователна и недоказана.Сочи практика . Твърди че договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Погасителния не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Твърди че неустоечната клауза в договора е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата, неустойката не е включена и в ГПР. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, Твърди че възнаградителната лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва.

В случай че се обяви Договора за потребителски кредит № 202203250808300005 за нищожен прави искане за прихващане на заплатените от ищеца суми за лихва и неустойка към дължащата се главница. В случай че не се обяви Договор за потребителски кредит № 202203250808300005 за нищожен прави искане за прихващане на заплатените от ищеца суми за неустойка към дължащата се главница и лихва. Прави възражение за прекомерност на претендиралите разноски.

Безспорно е между страните обстоятелство именно сключването на 25.03.2022 г. на договор за потребителски кредит №202203250808300005 между „Неткредит" ООД (кредитор) и Д. С. Ч., ЕГН ********** (кредитополучател), по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 1 500.00 лева, при договорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.77%, ГЛП в размер също на 40,39 %, при обща дължима сума в размер на 1 848.00 лева, както и че сумата е усвоена.

Ответникът Неткредит" ООД признава, че ищецът Ч. е платил до момента сума в общ размер на 900 лева.

Горните обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства договор за потребителски кредит

№202203250808300005/25.03.2022г. , погасителен план, ОУ.

За изясняване на спора от фактическа страна беше изслушана СИЕ която уточни че ищецът Ч. и извършил плащане в размерна 900 лева, като посочената сума ответника НЕТКРЕДИТ е разпределил и са останали непогасени следните суми – за главница – 848,24 лева, за договорно лихва 99,76лв., за законна лихва върху главницата до 31.12.2022г. – 4,10лв.; за законна лихва върху договорни лихви – 0,71 лв., за периода от 01.01.2023г. до 3

15.05.2023 г. законната лихва е 37,56лв., или общо 42,37лв.

Експертизата е приета в съдебно заседание като неоспорена от страните по делото.

По делото не се твърди ищецът да е погасил изцяло задължението си.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По главния иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и направеното възражение относно недействителността на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК, във вр.чл.10 ал.1 ,във вр. чл. 11, ал. 1,т. 9,т. 10, т. 11 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП:

При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за периода редакция/ в т.см. определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело №3026/2015г./ Във връзка с поставения от ищеца въпрос за действителността на договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ страните договор като преценката с общите правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК.

Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор, а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо към частно основание за нищожност.

Съгласно чл. 11 Договор за потребителски кредит №

202203250808300005 от 25.03.2022г., сключен с „Неткредит" ООД последния се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1500 лева, ГПР по кредита е в размер на 48.77 %, а ГЛП в размер също на 40,39 %. при годишна лихва от 348 лева. Наред с това, съгласно чл.4 ал.3 от Договора, ищецът е длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на Договор за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия на договора. Банковата гаранция или гаранцията, следва да 4 бъде в размер на 1848 лева. Съгласно чл. 6 от Договора ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от договора, ищецът трябва да заплати неустойка в размер на 1200 лева

На първо място следва да се посочи, че процесния договор е сключен от разстояние, поради което за същия не важат правилата за размер на шрифта, предвид на което възражението в тази посока от страна на ищеца е неоснователно.

Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора , че размерът на договорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти законна лихва и предвидената неустоечна клауза е нищожна поради нарушаване на добрите нрави съдът намира за основателно.

Ч. дължи неустойка, в случай че не представи обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договора. Неустойката е в размер 1200лв. в Договора е предвидено, че вземането по него се обезпечава с банкова гаранция или гаранция в размер на 1848 лева.

Съгласно чл. 6 ал. 5 от Договора начислената неустойка се изплаща на падежа на всяка следваща вноска, съгласно погасителен план към Договора.

По делото е приложен погасителен план, видно от който размерът на всяка погасителна вноска е 154 лв., като е предвидено че при непредоставяне на гаранция до 27.03.2022 г. се дължи неустойка и се начислява на ден в размер на 1 /30 от месечната неустойка за всеки ден през който не е предоставена. Предвидено е в чл. 6 ал. 5 от договора че се заплаща заедно със месечната вноска.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Съдът намира, че уговорената в процесния договор за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение - гаранция е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън 5 присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.