Решение № 231 от 07.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Велико Търново, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500237 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 179 / 29.01.2025г., постановено по Гражданско дело № 2270 по описа за 2024 година по описа на РС Велико Търново е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на ищцата Н. Л. Н. от В.

Т., документирано със Заповед № 7/04.12.2023 г. на управителя на „Строй Контрол 2010“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Дебелец , ул.“Никола Самоук“ № 5, с ЕИК 206869824, че се извършва на основание чл.

330, ал.2, т.6, във връзка с чл. 187, ал.1, т.1 , чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.2 от КТ/ неявяване на работа в продължение на два работни дни/. Присъдени са разноски в полза на ищеца.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Строй Контрол 2010“ ЕООД чрез пълномощник адв. М. М. ВТАК. Обжалва решението изцяло. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради несъобразяване с материалния закон и необоснованост – неправилно установена фактическа обстановка на база събраните доказателства. Счита, че исковата молба е просрочена и съответно недопустима, като се презумира редовно връчване на заповедта за уволнение на официалния известен адрес на ищцата. Счита, че уволнението е правомерно, тъй като работодателят е изпълнил задължението да поиска писмени обяснения за неявяването на 1 работа още с изпращане на поканата на постоянен и настоящ адрес на работника, както и че изявлението на работника за прекратяване едностранно от него на трудовия договор не е породило правен ефект, след като лицето не е доказало, че е постъпило на нов трудов договор. Изтъква, че е безспорно доказано неявяването без основателна причина на ищцата на работа в рамките на три последователни работни дни, за което не е дала обяснения. Твърди, че невъзможността работодателят да си изясни дали ищцата има нов работодател на постоянен трудов договор, е причината за по-късно издаване на заповед аз уволнение. Оспорва решението и частта за разноските, като счита за неправилно на пълномощника на ищцата да се присъждат такива по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. без да е материално слаба. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по жалбата Н. Л. Н. чрез пълномощник адв. И. М. ВТАК. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Излага, че искането на обяснения е достигнало до ищцата на 04.09.2023г., заповедта за уволнение – на 04.12.2023г. в с. Леденик, като оспорва ищцата да е имала задължение да дава обяснения. Твърди, че ищцата е упражнила правото си да прекрати едностранно договора с изявление от 13.09.2023г. на осн. чл. 327, ал.1, т.7 от КТ и прекратяването настъпило с получаване на изявлението на осн. чл. 335, ал.2, т.3 от КТ. Счита, че към датата на връчване на процесната заповед, ТПО с ответника вече е било прекратено и не може да бъде прекратено на ново основание. Излага съображения за незаконосъобразност на заповедта и поради процесуални нарушения при издаването й: изтекъл преклузивен срок за търсене на дисциплинарна отговорност, не е спазена разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ за индивидуализация на нарушението.

Претендира разноски.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд Велико Търново е сезиран с иск от Н. Л. Н. против „Стой контрол 2010“ ЕООД за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед №7/04.12.2023г. за налагане на дисциплинарно 2 наказание „уволнение" и за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответното дружество на срочен трудов договор № 4/27.09.2012 г. за срок от 18 месеца на длъжността „пазач портиер“ и упражнила правото си да го прекрати едностранно на основание чл. 327, ал.1,т.7 от КТ, считано от 13.09.2023 г., поради обстоятелството, че е сключила трудов договор № 2/13.09.2023 г. за неопределено време с нов работодател- Народно читалище „Поука 1920“ с.Леденик/. Оспорваната заповед била издадена след прекратяване на ТПО – на 04.12.2023 г. за дисциплинарно нарушение неявяване на работа в два последователни работни дни. Сочат се и други основания за незаконосъобразност на заповедта: несъответствие с изискването на нормата на чл.195, ал.1 от КТ да бъде обоснована чрез пълна индивидуализация на факта на нарушение на трудовата дисциплина; издадена е след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание; издадена е в нарушение на правото й на закрила по чл. 333, ал.1, т.3, ал.2 от КТ и Наредба № 5 за болестите , при които работниците боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1 от Кодекса на труда, като е твърдяла, че страда от епилепсия.

Ответникът оспорва основателността на исковата молба възразява, че са налице категорично данни за извършено дисциплинарно нарушениенеявяване на работа на 02.09.2023г., 03.09.2023 г. и 04.09.2023г., поискани са обяснения за това и такива не са дадени. Счита, че договорът между страните не е бил прекратен едностранно от ищцата, след като не е представила нов трудов договор - постоянен. Моли да се зачита за дата на връчване на заповедта достигането и от пощата до официално регистрирания адрес на Н. в гр.В. Т. откъдето е върната непотърсена. Оспорва да е му е било известно ищцата да страда от епилепсия, както и че тази информация не е предоставена от личен лекар и и от служба по трудова медицина.

Настоящият състав намира за необходимо да изложи подробно фактическата обстановка, която намира за установена, поради спорните факти, предмет на жалбата.

Установява се от събраните доказателства, че между страните на 27.09.2022г. е сключен срочен трудов договор – срок до 28.03.2024г., като ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „пазач портиер“. Не се спори е видно от писмените доказателства, че в края на м. август 2023г. и на 01.09.2023г. вкл. ищцата е ползвала платен годишен отпуск, последна от отпуск по болести и е следвало да се яви на работа на 02.09.2023г., което не се е случило – ищцата не се е явявала на работа след изтичане на посочения отпуск. От работодателя й било изпратено уведомление, съдържащо искане за даване на обяснения за неявяването на работа на посочените три дати с определен еднодневен срок от получаването му, както и повторно уведомление с искане на обяснения за неявяване на работа в периода 05-18.09.2023г. Първото уведомление е получено от ищцата на 08.09.2023г., а във второто ответникът признава, че към датата на изготвянето му /18.09.2023г. от дата на пощенско клеймо/, вече е получил в отговор на първото, изявление от ищцата, че тя вече работи на 3 постоянен трудов договор при нов работодател. Това обстоятелство се установява и от уведомление от ищцата /л.11 от делото на ВТРС/, полученото на 13.09.2023г. от работодателя, в което тя заявява, че на основание чл. 327, ал.1 т.7 от КТ прекратява едностранно трудовия договор, поради възникнала възможност да започне работа при друг работодател на безсрочен трудов договор.

От материалите от трудовото досие на ищцата – л. 386 от делото на ВТРС, е видно, че работодателят е бил предупреден, че ищцата няма да се яви на работа на 04.09.2023г. и след това за неизвестен период, като е заявила, че заминава на изследвания в Република Турция. Няма доказателства за подобен ангажимент и отсъствието не е оформяно като някакъв вид отпуск. Затова работодателят е уведомил Дирекция „Бюро по труда“, предвид реда на наемане на ищцата по Закона за насърчаване на заетостта и контрола, осъществяван от дирекцията. Ищцата е включвана в работния график, предоставян на БТ и за м. септември, октомври, ноември, за които е водена и във ведомостите за заплати – без трудово възнаграждение, поради самоотлъчка и в искането до БТ за възстановяване осигурителните вноски за лицето.

Работодателят не е издал заповед за прекратяване на ТПО по заявлението на ищцата по чл. 327, т.7 от КТ, изискал е доказателства за новия трудов договор от нея и посочения за бъдещ работодател, но не е получил такива. И двете страни са инициирали процедури пред Дирекция „Инспекция по труда“, приписките по които са представени по делото, но не установяват относими към спора факти. Видно от наличните по делото справки за трудови договори на ищцата и уведомленията, регистрирани от работодател, ищцата е с регистриран в НАП трудов договор при ответното дружество от 27.09.2022г. с дата на прекратяване 04.12.2023г. и договор с НЧ „Поука-1920“ с. Леденик от 13.09.2023г.

На 04.12.2023г. е издадена оспорената Заповед № 7 за прекратяване на трудовия договор на ищцата поради неявяване на работа в два последователни работни дни. Цифром са посочени като основания за прекратяване на ТПО чл.

330, ал.2, т.6 от КТ вр. с чл. 187, ал.1, т.1, чл. 188 т.3, чл. 190, ал.1, т.2, чл. 192, ал.1 и чл. 193, ал.1 от КТ. Заповедта е изпратена за връчване по пощата на 08.12.2023г. по нейния постоянен и настоящ адрес в гр. Велико Търново, откъдето е върната като непотърсена пратка на 02.01.2024г. – л. 57 от делото на ВТРС. Заповедта е връчена на ищцата на 20.05.2024г. на адреса в с.

Леденик, което не се спори от страните. Няма данни за е издавана и връчвана отделно заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Във връзка с твърденията в исковата молба, че ищцата се ползва с предварителна закрила поради заболяване и процедурата за това не е спазена, са събрани множество писмени доказателства, от които се установява, че същата от почти 20 години страда от туморно образувание в главата. Решение на ТЕЛК от 04.04.2024г. за срок от три години определя 50% нетрудоспособност поради заболявания „амлиопатия, дължаща се на анопсия“ с придружаващи заболявания „епилепсия“ и „последици от мозъчен инфаркт“.

Изрично е отбелязано предходното решение на ТЕЛК от 01.06.2022г. и 4 заявление за преоценка от 09.10.2023г. и отбелязване в мотивите, че е забавено издаването на новото решение не по вина на пациента. Според данните за ищцата заболяването й датира от 2002г., когато е установен менингиом, опериран двукратно. Получила усложнения след мозъчната операция епилептични припадъци. 2011г. са установени лезии в мозъка, проведено лъчелечение. Има неврологични последици – слабост в десен крайник, изтръпване на лява ръка. Под кодовете от МКБ заболяванията на ищцата са вписани в медицинското удостоверение, представено при постъпване на работа, без да са изписани текстово. В заключението на Службата за трудова медицина са налични препоръки ищцата да не работи на смени и на високо.

При събраните доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правилния извод за основателност на исковете. На първо място, както това е прието и от първоинстанционния съд, заповедта е издадена след като трудовото правоотношение вече е било прекратено.