Решение № 4187 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4187 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100512660 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Р. Г. Г. и Б. А. Г. срещу решение от 13.02.2024 г. по гр.д. №41953/2023 г. на Софийския районен съд, 74 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за всеки от тях сумата в размер на по 1719,94 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 194,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за доставена топлинна енергия, за периода от 15.08.2021 г. до 04.04.2023 г., както и сумата в размер на по 27,87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №21919/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и в противоречие с фактическата обстановка, без да са посочени конкретните основания за това, т.е. жалбата е бланкетна.

Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендират разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Нелбо” АД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема 1 становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

СРС сезиран от „Топлофикация София” ЕАД с искова молба, с която срещу Р. Г. Г. и Б. А. Г. са предявени установителни искове основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата от по 1719,94 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот с аб. №137213 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от по 194,38 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2021 г. - 04.04.2023 г., сумата от по 27,87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл.419 ГПК до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №21919/2023 г. по описа на СРС, 74 състав.

Ответниците в срока за отговор по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове с твърдения, че не са потребили претендираното количество топлоенергия.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответниците не са оспорили, че са собственици или ползватели на процесния имот, като това обстоятелство е установява от събраните по делото доказателства. Ето защо, ответниците са имали качеството потребители на топлина енергия за битови нужди през процесния период за процесния недвижим имот.

Пред първата инстанция са приети заключения на СТЕ и ССчЕ. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, количеството на доставената ТЕ, която е установена от заключенията на СТЕ и ССчЕ, както и че е извършена услугата дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 2 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба на ответника има бланкетен характер, тъй като в нея не е посочено защо жалбоподателите считат, че решението е необосновано. Ето защо, въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. С оглед изложеното по-горе, настоящият състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, поради което въззивният състав препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК. При постановяването му съдът се е съобразил с нормативната уредба и тР.та съдебна практика по отношение облигационната връцка между страните и количеството доставена ТЕ, както и дължимата цена за извършеното дялово разпределение.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, жалбата на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №2480 от 13.02.2024 г., постановено по гр.д.

№41953/2023 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Б. А. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. *********, и Р. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. *********, да заплатят РАЗДЕЛНО (1/2 всеки) на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3